Има много начини за спечелване на избори, но има и един сигурен път към тяхната загуба. По него мина първо Иван Костов през 2001 година, а след това и Сергей Станишев през 2009 година. Днес на път да повтори същата глупост е премиерът Бойко Борисов, който рискува в страха си сам да подари победата на генерал Румен Радев. Ето за какво става въпрос?
През 2001 година на парламентарните избори се явява нов кандидат – царят Симеон Сакскобургготски и успява бързо да плени голяма част от обществото, като го превръща в свои избиратели. На това управляващото по това време Обединение на демократичните сили отговаря с различни спънки по пътя на новата партия. Кулминацията бе достигната, когато на 23 април 2001 година Софийски градски съд отказа да регистрира като политическа партия Националното движение Симеон Втори. Доколко основанията са били приемливи е друг въпрос, важен в случая е резултатът – царското движение се яви на изборите след споразумение с други две партии „Партията на българските жени“ и „Движение за национално възраждане Оборище“, които сформираха Коалиция „Национално движение Симеон Втори“.
Когато някой се надява на служебна победа, обикновено губи, стигне ли се до сблъсък на терена.
Актът на съда, потвърден пет дни по-късно и от Върховния съд, се прие като репресия от страна на управляващите. Дори и те да нямаха пръст в решенията на съда, пътят на царя към изборите беше миниран от негативна медийна кампания. В психологията обаче има едно правило, че когато някой бива оплюван системно от силните и от тълпите, той печели симпатиите на безпристрастните. Това се случи и със Симеон втори, който въпреки нападките срещу себе си се яви на избори и на 17 юни коалицията му спечели правото да сформира правителство.
За разлика от възкачването на Симеон Сакскобургготски, който имаше сериозна конкуренция в лицето на Иван Костов, през 2009 година нещата бяха едва ли не предрешени. Негативната кампания, която приближените до социалистическата партия и тогавашния й лидер Сергей Станишев направиха срещу Бойко Борисов, беше пикаене срещу вятъра. Срещу бившия пожарникар и бъдещ премиер също бе лансирана масова кампания.
Сегашният шум около генерал Радев го прави разпознаваем и за онези, които традиционно не се интересуват от военни въпроси.
Дори в централните медии се появиха клипове, плашещи хората, че ако подкрепят Борисов, ще реставрират управлението на Иван Костов. Клипът отново представи управляващите като пазители на „лошото статукво“, а мнозина повярваха, че след изборите ГЕРБ на Бойко Борисов би играла ролята на мускулите, докато евентуалният коалиционен партньор „Синята Коалиция“ ще е мозъка, а Иван Костов ще подкрепя управлението Борисов ума и опита си.
Добра база за консолидация на десния вот и ново наказание за тези, които опитват да спрат един кандидат за политиката с нечестна игра.
Днес не друг, а самият Борисов е на път да запише името си като страхливец, който не смее да се изправи в открит и честен двубой. Подал рапорта си за напускане на въоръжените сили в понеделник, генералът все още се води в отпуска и заради статута си на човек под пагон се въздържа от публични изказвания без те да са му позволени от по-висшестоящи.
Това време, в което той е един вид вързано куче, което всеки може словесно да рита, се използва от знайни и незнайни критици за всякакви обвинения. От това, че ползва неправилно акта на оставката си за трамплин, през дежурните упреци, че е дезертьор и страхливец, през обвиненията на премиера, че бил лъжец, до кампанията на някои десни медии, че бил руски агент и рубладжия.
Обществото ни очевидно за първи път се сблъсква със ситуация, в която висш военен е на път да се включи в политиката и поради това нямаме публично натрупано познание колко дълго отнема рапортът на един генерал да се разпише от министъра, след което да се утвърди и от президента. Ако обаче периодът продължи излишно дълго, това ще заработи в полза на генерала също както отказът от регистрация на НДСВ и клиповете, че гласуването за Борисов води на власт Костов.
И дори тук да става дума само за технология по управление на документооборота, Бойко Борисов има най-голям интерес генералът да бъде освободен от длъжност колкото може по-скоро, преди военният министър Николай Ненчев и президентът Росен Плевнелиев да бъдат упрекнати, че помагат на премиера и саботират левицата. Нещо, което е абсолютно вярно за държавния глава, и което е показвано многократно, но все пак този път придворните слуги могат да навредят на господаря си, опитвайки да уязвят враговете му.
За разлика от Румен Радев, Слави Трифонов сам се бута да изяде шамари от властта, за да изглежда и той репресиран преди официално да се включи в политиката.
Така че, изводът е един – господин премиер, този път няма да ви е лесно. Насреща си имате истински генерал, не щабен плъх, а човек който сред най-добрите в занаята си. Който има обществен авторитет, чиито болтове тежат повече от вашите.
Между другото, от същата специфика в поведението на избирателите се възползват и Слави Трифонов и шушумигите около него, които през вечер се правят на репресирани и мъченици в името на народа. Всъщност, те са най-големите печеливши от решението на Конституционния съд да отхвърли въпросите им, защото сега и те могат да се правят на онеправдани и мачкани от статуквото. Въпреки, че през последните 15 години се заиграваха с почти всеки негов представител.
към цялата статия