Някъде преди 2013 година стана ясно, че първото правителство на ГЕРБ си е купувало медиен комфорт, разпределяйки към приятелски медии средства от Брюксел за популяризиране на еврофондовете и тяхната полезност. Тогава опозиционните медии възразиха срещу порочността, но изглежда, че 2 години по-късно мъдростта и нивото на разбиране на проблема далеч не са се повишили.
Поне на този извод навежда кампанията на КРИБ и синдикатите срещу сивата икономика. Тя се разпространява по практически всички видове медии – електронни и печатни, независимо от плиткостта на посланията, които изпраща и неефективността, на която е обречена.
Да се вменява на работниците отговорност за укриването на осигуровки е лицемерие.
След като шефът на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България) Кирил Домусчиев заключва мъдро, че икономиката не вирее на тъмно, лидерът на КНСБ призовава работниците да не позволяват работодателите да ги осигуряват на по-нисък доход от този, който получават.
Нелепото е, че едва ли има волнонаемен служител, който е съгласен да се осигурява на доход по-нисък от реалния и така да жертва старините си. В действителност това се случва, но се случва по желание на работодателите, които при сегашното състояние на трудовия пазар са в позиция да диктуват условията.
Кратко вглеждане в сайтовете за обяви за работа показва, че за повечето позиции документи подават десетки кандидати. Там, където няма кандидати, проблемът е, че длъжността изисква рядко срещани умения и е високо платена. Но това само доказва реалността, че при наплив от желаещи за дадена длъжност, работодателят има пълна власт да налага своите условия, включително и да предложи една нетна заплата, комбинирана с осигуряване на наполовина по-нисък доход.
Ако работодателите са толкова против сивата икономика, защо протестират срещу повишаването на минималните осигурителни прагове?
В условия на свръхпредлагане на работна ръка, наемните служители са последните, които могат да наложат промяна в статуквото.
На този фон подобна кампания звучи като несръчно замислен план да се отпуснат едни пари за едни медии, без обаче реално да се води политика по решаване на проблема със сивата икономика.
В противен случай работодателските организации нямаше да настръхват при всяка мисъл за повишаване на минималните осигурителни прагове по отделните браншове. Те са замислени именно като ограничител на сивата икономика, при който държавата позволява на работодателите да плащат на служителите си каквото пожелаят възнаграждение, но слага предел под който не може да пада базата, на която ги осигуряват. И ако някой е против осигурителните прагове, но апелира за борба със сивата икономика е най-малкото лицемер.
Кампанията се финансира с европейски средства, но реализацията й и разпределянето на парите се случват седмици преди местните избори.
Какво обаче да кажем за държавата, която показва последователност в опитите си да вкарва пара в свирката на локомотива без обаче да насочи енергия и за неговото придвижване. Когато работих в пресцентъра на Българска банка за развитие и организирахме поредица от презентации (роудшоу) из областните градове на страната, с която да запознаем бизнеса с възможностите да ползва евтините ни кредити, мнозина ни обявиха, че помагаме на кабинета „Орешарски“ да рекламира управляващата коалиция преди евроизборите миналата година. Може би причината бе, че в роудшоуто участваха вицепремиерът Даниела Бобева и финансовият министър Петър Чобанов.
Е, днес срещите с бизнеса са на тема борбата със сивия сектор, по-малко са на брой, но пък са отново уважени от министър на финансите (в случая Владислав Горанов), а в бонус местният бизнес получава на крака шефовете на КРИБ и КНСБ. Забравих, сега има и пари за медиите.
А колко по-ефективно би било ако държавата предлагаше награда на всеки служител, който докладва работодател, укриващ осигурителни доходи.
Например глобата за такъв работодател да бъде 12 брутни средни заплати, от които докладващият служител да получи половината.
Начините са много, стига да има желание за провеждане на политика. А евтината публичност се вижда от далече. Дори и финансово мотивираните медии да се правят, че не забелязват.