Хенри Кисинджър, бившият държавен секретар на САЩ от екипа на Ричард Никсън може отново да се завърне активно на дипломатическата сцена като посредник за постигане на ново разведряване в отношенията между САЩ и Русия. За възможността съобщава англоезичният сайт „Политико“, посочвайки, че Кисинджър се ползва с доверието едновременно на новоизбрания президент Доналд Тръмп и на руския държавен глава Путин, с когото се познават от времето, когато е бил шпионин от кариерата.
Хенри Кисинджър си спечелва световна популярност, намирайки Решение как САЩ да излязат от виетнамската война без да признаят фактическото си поражение. Неговата дипломация създава дипломатически отношения между Съединените щати и континентален Китай, признавайки държавата на Мао за легитимния продължител на китайската империя, но предпазвайки независимостта и самоуправлението на остров Тайван, който успява да не допусне комунистическата революция. По този начин поне временно се забива клин в отношенията между Съветския съюз и Китай, а това отслабва логистичната подкрепа за северен Виетнам, макар и само временно, докато американските войски се оттеглят без по тях да се стреля.
Триъгълната дипломация донася на Кисинджър нобелова награда за мир и частично му спестява обвинения за провежданата от Никсън политика в други райони по света, включително и подкрепата за чилийския диктатор Аугусто Пиночет.
В книгите си „Дипломацията“ и „Години на обновление“ Кисинджър брани всички си действия и потвърждава репутацията си на ястреб. Въпреки това, както в тях, а най-вече в свои по-късни публикации той призовава западът да отчита гледната точка на Русия при търсенето на решения за международните конфликти. Отчитането на насрещния интерес и търсенето на взаимно приемливи решения е онова умение, заради, което Кисинджър бива ценен и днес, когато е на преклонната 93-годишна възраст. Това, което буди притеснение е увереността на Кисинджър, че великите сили решават голяма част от съдбата на малките нации. Така една малка държава може да постигне своите идеи главно, ако успее да ги постави в контекст, задоволяващ конретен голям съюзник, или ако покаже решимост, която надхвърля желанието на великите сили да жертват ресурс в евентуална директна намеса.
„Политико“ припомня малко позната случка, при която в качеството си на предприемач и ръководител на консултантската компания „Кисинджър и сътрудници“, бившият държавен секретар на САЩ се среща през 90-те години с „с интересен млад руснак“ и дълго го разпитва за средата, от която произлиза. „Работих в разузнаването”, казва накрая Владимир Путин. На това Кисинджър отвърнал „Всички почтени хора започват в разузнаването. Аз също”, отговорил политикът, визирайки периода от живота си, през който като еврейски имигрант от Германия, служи в американското разузнаване по време на втората световна война на западния фронт.
След това, докато Путин се изкачва в йерархията на Кремъл, за да стане накрая президент автократ, какъвто е днес, той и Кисинджър поддържат сърдечно разбирателство, дори когато САЩ и Русия се отдалечават един от друг. Бивш американски посланик наскоро си спомни, че Кисинджър е един от малцината американци, който често се срещат с Путин, заедно с кинозвездата Стивън Сегал и изпълнителния директор на „ЕксънМобил” (ExxonMobil) Рекс Тилърсън. Последният, между другото се очаква да бъде новият държавен секретар на САЩ.
Точно в този контекст, когато Тръмп дава да се разбере, че желае по-тясно сътрудничество с Москва, 93-годишният Кисинджър се очертава като потенциален посредник – като се среща отделно с новоизбрания президент и го ласкае публично.
Подобно на Тръмп, Кисинджър също постави под съмнение изводите на разузнавателните агенции, че Русия се е опитала да повлияе на изборния резултат в полза на Тръмп, и каза на неотдавна интервюирал го журналист: „Имаше кибератаки от тяхна страна, но ми убягва как точно са използвали това”. Някои изразиха учудване какво намира изтънченият и умен бивш топ дипломат в безочливия и цапнат в устата Тръмп. Но онези, които наблюдават Кисинджър, казват, че с премисленото си поведение този реалист във външната политика десетилетия наред е успявал да се сработи с всякакви крале и президенти.
И Тръмп може да намери идеално занимание за Кисинджър – архитекта на разведряването със Съветите през 70-те – да осъществи отдавнашната си цел за затопляне на връзките между двамата противници от Студената война. Години наред Кисинджър настояваше, че насърчаването на по-добро равновесие на силите между САЩ и Русия ще подобри световната стабилност.
Скептиците обаче се опасяват, че този подход ще принесе в жертва други ценности и ще възнагради лошото поведение на Кремъл, включително и предполагаемата намеса в изборите, нахлуването в Украйна и подкрепата за сирийския диктатор Башар Асад. Стои и въпросът какво точно ще получи самият Кисинджър от новото „презареждане” с Русия: встрани от разширяване на репутацията му на човек с лесен достъп до двама големи световни лидери, потайната консултантска фирма на бившия държавен секретар Kissinger Associates Inc. може да получи тласък в бизнеса. Нещо, което не е задължително лошо.
към цялата статия