Може би щеше да е по-правилно, ако държавата не бе допуснала руските рокери представители на бандата „Нощни вълци“. Беше изключително тъпо българи да се бият срещу други българи заради каре руснаци, но ето че и това доживяхме да видим като плод на будното гражданско общество. Грам успокоение е, че видяното бяха акции на активисти ментета. Паравоенни се с биха парапротестъри и по този начин показаха на обществото, че и двете страни поставят чуждестранните си господари над тези на България.
За целите на този текст, ще приемем за сигурен факт, че националистите, които се бият с протестиращите, наистина са платени рубладжии, които служат на Владимир Путин.
Какво обаче да кажем за протестиращите срещу дефилето на „Нощни Вълци“ в Бургас?
По данни на Дневник полицията е арестувала и двама от представителите на протестиращите срещу похода на руските рокери. Единият от тях бил с инициали И. П., а онлайн медията заключва, че това е Иван Панчев.
А сега нека се поинтересуваме кой е Иван Панчев. Първата му поява в публичното пространство датира от протестите в подкрепа на съдебната реформа, които се проведоха миналата година почти по същото време. Тогава на Иван Панчев е счупен мобилният телефон, а статията сочи като причина гневна реакция на контрапротестиращите от организацията План Б.
Новият Йоло Денев, или мъжка версия на Фемен.
Минават девет месеца и зад парламента, откъдето излизат депутатите, отново има протести. Този път групичката е малка, но гласовита. Поведението на пълнолетни мъже видимо над 30-годишни обаче смущава с незрялостта и като цяло с липсата на мъжество. Там отново е Иван Панчев. Първоначално само се навърта и уж, тласкан от течението, се оказва в епицентъра на сблъсъците, след това започва открито да се конфронтира вербално с полицията и се възмущава защо се държат грубо с него.
Сега, два месеца по-късно, само че в Бургас, Панчев отново е бит, оплаква се и показва натъртванията си. Само дето този път е и арестуван. Според Дневник. Сигурно е обаче, че той е там, протестирал е, бил е натупан. Непотвърдена е единствено информацията на Дневник за неговия арест, но най-вероятно медията се е сдобила с потвърждение за личността зад инициалите.
Та значи, имаме човек, чийто телефон е счупен от контрапротестъри през миналия юли в София, бива бутан от полицията през април също в София, а сега е бит от русофили в Бургас.
Логичният въпрос е този човек най-големият карък на света ли е, че всеки път, когато реши да изрази гражданска позиция, бива шамаросан, или е професионален провокатор, чиято работа е да пусне малко кръвчица и да може след това да обвини представителите на задкулисието, че са насилници.
Познавам Панчев от 2004 година. Работихме с него в медиен проект на Петьо Блъсков, който се разви до водещия днес таблоид – вестник „Телеграф“. Ако не се лъжа, Панчев е програмист, от Ямбол е и ако още не е навършил 40 години, ще ги навърши скоро. И черти на характера му помня, но тук няма да говоря какво знам за него. По-важно е какво не знаем, а то е много важно, защото може да ни разкрие някои неща, за които се досещаме, но не смеем да си създадем твърдо убеждение.
Докато Америка за България инвестира в изграждането на граждански формирования на вресльовци, Русия инвестира в полуграмотни батки, страдащи от идеята, че София не може без Москва.
Ямболия, живеещ в София, постоянно протестиращ и постоянно бит, като освен това ходи да протестира навсякъде из страната. Нещо като млад Йоло Денев и активистките от Фемен, само че без цици и от мъжки пол. Дори и тези неприятни асоциации обаче не са водещи. Водещ е въпросът как се издържа този човек, за да финансира лошия си късмет и упорито да търпи болка в името на демокрацията. Моето предположение е, че той е професионален протестър. Като Че Гевара, който заяви, че е професионален революционер, та Панчев е нещо като парареволюционер, тоест професионален протестър.
Може и да нямам твърди доказателства, че лицето получава пари за гражданската си готовност, но историята на политическата му активност дава пълни основания да подозирам такова нещо. И забележете, има налице повод да се прави обосновано предположение. Успоредно с него, професионалният русофоб и американофил Асен Генов вгорчи утрото в четвъртък на зрителите на Нова Телевизия, като също се възмущаваше от пристигането на „Нощни вълци“.
Доказано професионален грантаджия в София, предполагаемо професионален протестър в Бургас.
Какво ли ще си помисли човек, ако до вчера не е чувал нищо за вътрешнополитическата среда в България и днес му се поднесе изложената по-горе фактология. Може би, че става дума за западно задкулисие и болезнените последствия от сблъсъка му с руското задкулисие. Докато „Америка за България“ инвестира в изграждането на граждански формирования на вресльовци, Русия инвестира в полуграмотни батки, страдащи от идеята, че София не може без Москва.
Грозно е, когато възрастни хора се бият, но ако става дума за противопоставяне на организации, които поставят на първо място интереса на задграничните си господари и след това българския, нямам против. Ако държавата е слаба и не може да установи ред, като забрани платения слугинаж на чуждестранни метополии, то може би сблъскването на двете групи лакеи е нещо хубаво.
Колко лобистки закона бяха приети в парламента, докато отвън псевдогражданското общество се джафкаше за банда руски рокери.
Може да не е популярно мнение, но съжалявам, че на 26 април полицаите бяха сдържани и не раздадоха по няколко шамара на Панчев и другите вресльовци. Точно затова и съм доволен, че си получиха шамарите в Бургас. Така може мизата да се вдигне и разходите за поддържане на пети колони в България да ескалират до неприемливи равнища. Дали още трябва да съжаляваме за идването на „Нощни вълци“. Все пак, те ни показаха, че освен руско, има и американско задкулисие. И докато двете задкулисия се противопоставяха едно на друго, държавата получи възможност да се занимае със себе си.
Подобна справка направи журналистът Иван Бакалов, за когото суетнята около руските рокери също е крякане. Та успоредно с крякането отвън на парламента, така нареченото гражданско общество пропусна гласуването на Закона за концесиите, Закона за адвокатурата и Закона за Културното наследство.
Както констатира журналистът Филип Буров: Може би е време Америка и Русия да си разменят Асен Генов и Волен Сидеров. „Ударниците на геополитическата пропаганда от всички страни на окопите са впечатляващо контрапродуктивни. Колкото повече ги гледам, толкова повече си мисля, че посолствата трябва да си разменят агентите – в крайна сметка геновците вършат много по-добра работа в дискредитиране на евроатлантизма от воленовците, и обратно“.
към цялата статия