България заема 38-ма позиция в класацията за благоприятна бизнес среда на Световната банка. Класирането на пръв поглед е същото като миналата година, но ако тазгодишната методология се приложи към миналата година, ще се окаже, че реално страната ни отстъпва с две позиции, тъй като през 2014 г. би трябвало да е на 36-то място. Самата класация сравнява по еднакви критерии 189 страни по света и ще служи като отправна точка затова колко е лесно да се започне бизнес в отделните държави през 2016 година.
Показателите обхващат броя на процедурите, необходимото време и пари за постигането на различни цели като – регистрация на фирма, придобиване на разрешително за строеж, прокарване на електричество, достъп до кредитиране, разходи за плащане на данъци, защита на договорните споразумения, ефективност на процедурите по фалит и защитата на миноританите акционери.
Последният критерий е особено интересен, защото според Световната Банка България е на 14-то място в света по защита на миноритарните собственици и то за втора поредна година. Пазарът обаче дава много примери, в които действията на мажоритарния собственик са причинявали загуби на миноритарните акционери, докато институциите са били неспособни, или нежелаещи да реагират. Пресни примери са Корпоративна търговска банка и някои от големите й длъжници, които успяха да рефинансират задълженията си към КТБ със заеми от други банки, въпреки че от тях стойност се източва в офшорни зони.
Точно подобни разминавания между реалност и формално подреждане правят класацията по-предпочитана за цитиране от политиците и изследователите, но когато една компания започне да разглежда алтернативите за стартиране на бизнес, подреждането на Световната банка далеч не е единственият ориентир, който се взима предвид.
Какво не ни казва класацията
Тя обаче не обяснява защо е възможно държави с по-задни позиции да бъдат по-богати от такива, които са класирани напред. Например България е на 38-мо място и брутният национален доход на глава от населението е 7400 долара, а Мексико, която е поставена едно място след България той е 9980 долара на глава от населението. Още по-голям е контраста с Хърватска, която е на 40-та позиция, но националният доход е близо двойно по-голям от този в България – 13000 долара.
Конвенционалното обяснение е, че държавите с остарели средства за производство, в които липсва достатъчно капитал за технологично обновление, не могат да постигнат висока производителност на труда и мнозинството от заплатите са ниски.
По-малко внимание се обръща на факта, че липсва политика по насърчаване на инвестициите и често печалбите се изтеглят от собствениците на предприятията под формата на дивиденти, а впоследствие се влагат в луксозно потребление. Това разбира се е неотменно право на всеки предприемач, но показва провала на политиката по водене на ниски данъци, защото едновременно оставя публичния сектор недофинансиран и не успява да стимулира натрупването на капитал.
Макар това да не е единственото обяснение, то трябва да се има предвид, защото първото десетилетие на този век се пропуснаха много възможности за създаване на среда, предлагаща повече сигурност. От една страна причините може да се търсят в късогледството на политическата класа, която разчиташе на международното положение да повишава доходите в България, но от друга страна грешното прилагане на идеята за натрупване на богатство чрез ниски данъци постави в уязвимост системата на публични финанси.
Например, осигурителната система получава половината си приходи чрез трансфер от данъците, а всяка система, за която се знае, че трябва да бъде реформирана, ще изисква инвестиции, които трябва да се набавят, или чрез вътрешно преразпределяне на бюджетни ресурси, или с финансиране чрез данъци и заеми. В първия случай съпротивата ще дойде от държавните служби, а във втория от частния сектор, а в резултат и това правителство изглежда ще отлага решенията за евентуален следващ мандат.
Сред ефектите на това лутане са липсата на социална сигурност, миграция, лошо образование и ниска подготовка на работната ръка, което в момента, а и занапред ще предопределя ниски доходи за мнозинството българи.
Преди България на 37-мо място е класирана Румъния, а на 36-та позиция е Чехия.
към цялата статия