Утре в Народното събрание ще бъде като андронен колайдер. Две противоположни сили ще се сблъскат, но ще е много трудно да се определи кои са от светлата страна и кои от тъмната. Депутатите трябва да приемат процедура за избора на нов председател на Комисията за финансов надзор. Това вече се случи в ресорната комисия по бюджет и финанси, но решението й трябва да се потвърди и в пленарна зала. Самите правила, както и заложените срокове за кандидатстване и подготовка на документите на кандидатите обаче оставят впечатлението, че управляващите опитват да ограничат броя на желаещите кандидати.
Пет календарни дни – това е времето, с което всеки, който смята, че може и желае да управлява регулатора на небанковия финансов сектор, разполага за да си извади свидетелство за съдимост, да си завери дипломите от чуждестранен университет и да входира всичко. Тези пет дни се отпускат, само две седмици, след като заместник председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че новият шеф на КФН не е приоритет и ще се избира едва след парламентарната ваканция.
Отново външен натиск наклони везните във вътрешно политически процеси.
Резкият обрат, от позицията на Цветанов дойде с координирани действия на финансовият министър Владислав Горанов и председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. А причината да се бъза е, че от следващата седмица регулаторът трябва да започне проверка на активите на пенсионните фондове и да одитира балансите на застрахователните компании. Когато тези упражнения приключат в края на ноември, в продължение на един месец ще се проведе и стрес тест на застрахователите.
Макар всички споменати дотук лица да мълчат, със сигурност има противоречие между Горанов и Стоянова от една страна и Цветан Цветанов от друга. Самото съвпадение между бързината, с която се случват събитията и старта на проверките показва, че борбата е за това, кой ще управлява финансовия регулатор докато се провеждат одитите. Коя е добрата страна и коя е лошата незапознатият човек трудно може да каже.
Възможно е със стрес тестовете да се злоупотреби.
Притеснението на пазара е, че не се съпоставя компетентността на двата кандидата, а има сериозен риск стрес тестовете да се опорочат чрез субективно втренчване в състоянието на конкретни дружества и привилегированото отношение към други. Колкото и да звучи конспиративно, сблъсъкът на двете лобита и методите, с които се реализира, дава основания да се смята, че стрес тестовете могат да се използват като претекст за изваждане от играта на неудобни играчи.
За шестте години, в които Стоян Мавродиев е начело на Комисията за финансов надзор, институцията се обезличи до степен, че пенсионните дружества започнаха взаимно да се обвиняват в източване на спестяванията на хората. Оборотът на фондовата борса е съпоставим с дневната стойност на продажбите в един средно голям мол, а комисията постоянно получава упреци, че не си върши работата. На този фон изглежда и такава е позицията на този блог, че когато и да бъде сменен Стоян Мавродиев, все ще бъде късно.
Ролята на лошия се падана на Цветан Цветанов, който пази Стоян Мавродиев. Финансовият министър е нещо като положителен герой, а Менда Стоянова си е дала сметка за гафа, който направи преди шест години, павирайки пътя на Стоян Мавродиев към днешния му пост.
През 2010 година Менда Стоянова, заедно със самия Мавродиев и група народни представители, сред които и днешният реформатор Мартин Димитров смениха в едва първата година от мандата му председателя на Комисията Петър Чобанов. За да стане махането му поне малко обосновано, комисията бе оставена с наполовина по-малък бюджет през 2010 година, спрямо този, с който разполагаше година по-рано. И за да не остане спор, че бюджетът на регулатора беше орязан именно заради Чобанов и останалата част от комисията, която бе назначена от тройната коалиция, трябва да се припомни, че веднага, след като Мавродиев оглави Комисията за финансов надзор, бюджетът на институцията се увеличи. Това показва, че случилото се е било въпрос на съвместни усилия на изпълнителната и законодателната власт (съчетанието от предложен бюджет и последващо одобрение) , да се обезкърви този регулатор, след което вината за неговата неефективност да се припише на ръководството му, вместо на ресурсната необезпеченост и накрая то да бъде сменено.
Аргумент, че Горанов и Стоянова заслужават повече подкрепа, дава и писмото, което изпрати Европейският орган за застраховане и пенсионно осигуряване, известен със съкращението си ЕИОПА (от английски EIOPA). То е адресирано до премиера Бойко Борисов и се отправя дипломатична критика към работата на комисията под управлението на Мавродиев и най-вече в частта около предстоящите проверки в пенсионните фондове и застрахователните компании.
По-паметливите могат веднага да си спомнят, че писмата от европейските институции винаги са оказвали влияние над премиера, когато става дума за икономически и финансови въпроси.
Така например през 2012 година Европейската централна банка подкрепи БНБ в становището й, че страната трябва да емитира нов дълг, с който да плати падежиращите през януари 2013 година облигации, които иначе Симеон Дянков щеше да погаси със спестявания в сребърния фонд.
През февруари 2013 година самият Дянков бе сменен заради писмо на председателя на Европейската Комисия Жозе Барозу (макар за документа да не се знае много, Симеон Дянков потвърждава за него косвено чрез злопаметността си и в книгите, които започна да бълва след като напусна министерския пост, не пропуска възможност да представи Барозу в лоша светлина).
Практиката е показала, че Европейските институции рядко лобират за конкретни имена, защото един ден може да се окажат виновни за техните издънки. Критикувайки конкретни личности обаче те ясно дават да се разбере, че те повече не се ползват с тяхното доверие и писмата се приемат като намек за смяна на критикуваните лица. Тоест, ако има съмнения, че Стоян Мавродиев трябва да запази мястото си, то в противопоставянето на мнения вече участва и ЕИОПА с ясното послание, че е на страната на Владислав Горанов и Менда Стоянова.
Но какво целят Горанов и Стоянова
Блицкригът, който разиграват със светкавичното прокарване на процедура за избор на нов председател, показва, че те най-вероятно имат фаворит за позицията. Това е заместник финансовия министър Карина Караиванова, която в момента отговаря за сътрудничеството с европейските финансови институции, дълговата политика на държавата и координация на политиките, свързани с еврофондовете. Тя е експерт, който стои встрани от публичното внимание, но се ползва с доверието на финансовия министър.
От своя страна Владислав Горанов ясно съзнава, че като министър на финансите освен за фискалната политика отговаря и за гасенето на пожарите във финансовия сектор, ако възникнат такива и предпочита да не допуска прецеденти, като този от 2014 година, когато избран от ГЕРБ гуверньор на Българска народна банка, стана символ на провала на централната банка и нарицателно като фактор за фалита на Копоративна търговска банка.
Подкрепяйки Карина Караиванова, Горанов може и да вярва, че сътрудничеството между финансовия регулатор и министерството ще бъдат ефективни. Че държавата с целия си властови ресурс ще може да забелязва безобразията във финансовия сектор и председателят на регулатора няма да си затваря очите, когато получи сигнали за такива безобразия.
Ако има нещо притеснително, то е, че Карина Караиванова ще бъде ефективна дотогава, докато Владислав Горанов е министър на финансите. Всеки неин успех, ще е позитив за Владислав Горанов, всеки неин провал, ще прехвърля косвено вина върху министъра. Тази зависимост няма да може да се отрече, след като процедурата по избор на нов председател на КФН е така устроена, че свежда избора до „Карина, или още шест години Стоян“.
Технология на смените
За да мине в България една промяна в Комисията за финансов надзор са необходими няколко неща. Лоби, което да стои зад някой от кандидатите, парламентарна подкрепа и медиен партньор.
Зад Стоян Мавродиев стоят Цветан Цветанов , сайтът „ПИК“ и колкото и парадоксално да звучи Българската социалистическа партия. Зад Карина Караиванова са Владислав Горанов, Менда Стоянова и „Икономедиа“, издател на вестник „Капитал“ и собственик на сайта „Дневник“.
При „ПИК“ нещата са ясни – има добър Цветанов, добър премиер Борисов, лоши олигарси в лицето на Иво Прокопиев, Кирил Домусчиев и Делян Пеевски.
Има и Заговор на Америка и Европейската комисия за отстраняване на български играчи от пазара и изваждане на едрия национален капитал от финансовия сектор и превръщане на България в протекторат на евроатлантическите велики сили. Последното звучи много конспиративно, но не смея да го отхвърля напълно. Причината е, че има ясно утвърдена практика финансови институции българска собственост да се атакуват, макар и заслужено, когато същите прегрешения на техни конкуренти с централа зад граница предимно се подминават.
От другата страна „Капитал“ са променили стратегията си внимават да не бъдат осветени като страна в битката. Ако преди шест години седмичникът публикува статия, в която опитва уж с неутрален тон да промотира Мавродиев и да дискредитира предишния председател Петър Чобанов, днес поведението е повече бой по Мавродиев, без да се афишира подкрепа за Карина Караиванова, или който ида било друг. И в това има логика. Стоян Мавродиев стигна до върха на Комисията за финансов надзор именно с подкрепата на „Капитал“.
Най-знаков пример за деликатната подкрепа, с която се ползваше той преди шест години е статията „Време за експерти“. В нея се аргументира нуждата от смяна на предишния председател Петър Чобанов и в същото време индиректно се лобира за едни, или други кандидати.
С големи шансове за председател на КФН на мястото на икономиста Петър Чобанов е депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев, който беше и единият от вносителите на промените в закона. Според информация на „Капитал“ той е бил одобрен на политическия съвет на партията и се приема добре като компромисна личност между политик и експерт.
Този наглед неутрален абзац показва дълбочината, която изданието влага в опита си да оцени колко уместна е кандидатурата на Стоян Мавродиев. Известни, или не, други факти за Стоян Мавродиев не се споменават във въпросната статия. Тоест, изданието е приело за достатъчно да цитира източниците си (тоест да им се довери), че Мавродиев се приема добре като компромисна личност и така нататък.
Как се критикува неговия предшественик?
Поводи за недоволство към работата на КФН наистина има. Според вносителите на промените в закона през последната година комисията е в ситуацията, в която не може да анализира детайлно състоянието и структурата на пазара и допуска системен риск, няма активна политика по превенция на кризата, нито пък защитава адекватно потребителите на финансови услуги, особено в областта на застраховането. Освен това е затруднена координацията между БФБ, Централния депозитар, БНБ, финансовото министерство и поднадзорните лица и авторитетът на институцията е намалял.
Разбира се, част от това може да се отдаде на драстично орязания бюджет на регулатора, но е факт и че веднага след изборите всички зачакаха нова смяна и работата се вършеше повече от формално. Това потвърждават и служители в надзора, според които от месеци са изоставени проверките на поднадзорни лица освен по жалби на клиенти. Експерт от комисията разказа, че дори и проверките по документи са сведени до минимум. „Ако има подпис от някои от големите одитори, нищо не се проверява. Вътре може да има и вчерашния вестник – няма значение“, каза той.
Във втория абзац от изданието посочват и една от важните причини за провала на Комисията за финансов надзор да си върши работата ефективно. Имало драстично орязване на бюджета. Споменава се и, че служителите в комисията не искали да си дават зор, защото чакали следващия председател. Тази съвкупност от послания може да даде толкова обяснения за зависимостта на регулаторите от политическата класа, за порочния процес по взимане на решения и за отношението на медиите към случващото се.
Когато бюджетът на Комисията за финансов надзор беше намален наполовина за това не бе споменато като проблем в публикациите на изданието. Не се спомена и, че служители в комисията бяха принудени да ползват неплатен отпуск всеки месец за да може комисията да намали разходите си за заплати, без да съкращава персонал и да преподписва договорите на служителите си. Когато се съобщава, че служителите на регулатора не работят в чакане на новия шеф, не се чува и грам критика, че това е непочтено, и че подобни служители не би трябвало да имат място в един регулатор.
Макар причините за неефективността на КФН да се подредени по важност, най-влиятелният финансов вестник, сочи като единствено решение извънредната смяна по върховете на КФН.
Посочва се само необходимост ръководството на комисията да бъде сменено. Този абзац показва отказа да се търсят решения на системни проблеми, а единствено се акцентира върху смяната на личностите, което винаги е доказателство за субективизъм и пристрастие. Отделен въпрос е какво мотивира този субективизъм и пристрастията. Е, политическите назначения в лицето на Петър Чобанов и Кирил Желев бяха сменени с „експерта“ Стоян Мавродиев. И същият този „експерт“ удари такъв шамар в лицето на „Капитал“, като им изтресе шест цифрена глоба няколко години по-късно. Подобен обрат в отношенията би говорил за абсолютната непрозорливост на издателите на „Капитал“, и най-вече за Иво Прокопиев. Как би могъл да лобира за човек, който след това може да влезе във фронтална атака срещу бизнеса му. Възможно ли е наистина Прокопиев да е бил толкова самоуверен?
Отговорът е „най-вероятно „не“. Обяснение може да се крие в очакванията, че Стоян Мавродиев ще играе ролята на политик и ще се заобиколи с истински експерти, които да ръководят отделните направления. И може би точно в очите на тези експерти е съзиран смисълът, от смяната на Петър Чобанов със Стоян Мавродиев. Е, този експеримент се провали. Трима заместник-председатели на Комисията за финансов надзор, предложени от Стоян Мавродиев, я напуснаха. Това бяха Димана Ранкова, Николай Попов и Борислав Богоев. Това прави логично предположението, че налагането на Стоян Мавродиев като шеф на финансовия регулатор, може да бъде полезна стъпка, само ако се обгради с правилните хора. Тяхното остракиране обаче не бе отчетено и в крайна сметка на Мавродиев се създаде репутация на „самодържец“ във финансовия регулатор.
Днес поведенческият омдел се повтаря с много малко разлики. Финансовият министър иска да инциира промяна. Той не среща подкрепа от парламентарната група. „Капитал“ помагат смяната да се случи. Разликата е, че го има сайта „ПИК“ да пази Стоян Мавродиев. Разлика има и в това, че Горанов не е комплексиран темерут като Симеон Дянков, който е готов да сложи луд с картечница начело на финансовия регулатор. Разбира се, Владислав Горанов не е безгрешен и налагането на Карина Караиванова ще е акт, за който той носи пълната отговорност. Най-елементарната логика подсказва, че в този случай такъв хазартен ход е оправдан. Докато Горанов е Министър, карина Караиванова ще има подкрепа за инициативите си и обратно.
Интересно какво би станало, ако бе даден шанс за повече кандидати. По-дълъг срок за кандидатстване и окомплектоване на документите, активна политика по канене на кандидати от пазара и гарантиране на независимостта им. На хора, които познават неговите проблеми. Най-вероятно няма да разберем поне в следващите шест години. Технологията, по която се взимат и прокарват решенията обаче вече е ясна.
към цялата статия