Заради грешка, или трик, финансовото министерство е на път да спести близо милиард разходи през следващата година. Причината е, че базира целия проектобюджет върху остаряла макроикономическа прогноза, която занижава брутния вътрешен продукт с над два милиарда лева. Оттам като пропорция се залага подценяване на приходната и на разходната част на бюджета с по най-малко 800 милиона лева.
Това показва в новия си брой списание „Икономист“, който ще бъде в търговската мрежа от утре. Икономията в бюджета се забелязва след съпоставка между данните в доклада към бюджет 2017 и ревизията на брутния вътрешен продукт (БВП), която националната статистика направи в първата половина на октомври.
Според нея през 2015 година БВП е нараснал с пет милиарда лева, а не с 2.5 милиарда каквато бе старата оценка и която е използвана в макрорамката за бюджет 2017. Така излиза, че още през 2015 година икономиката е достигнала размер от 88.5 милиарда лева, и през тази година той би трябвало да е с поне 1.5 милиарда лева по-голям, ако очакваният годишен растеж е 2.5% и няма сериозна дефлация (виж графиката). В макрорамката обаче правителството базира всичките си планове на старата оценка, което предполага 88 милиарда БВП за тази година вместо най-малко 90. Така подценена се оказва и прогнозата за размера на реалната икономика догодина, като ефектът за публичните финанси най-вероятно ще е събирането на извънредни приходи над планираното. Те обаче биха могли да се предвидят още сега, тъй като ревизията на НСИ е от 12 октомври, а проекта за бюджет бе оповестен две седмици по-късно.
Въпросът в случая е дали прогнозата на финансовото министерство нарочно е занижена, или става дума за грешка в сметките на правителството. Първото може да бъде обяснено с опит на финансовия министър да озапти апетитите за харчене на колегите си. Подобна практика се наблюдаваше и в годините преди кризата, когато всяка година приключваше с по-голям от планирания излишък. През 2017 година обаче се планира бюджетен дефицит и преизпълнението на постъпленията само ще свие размера му, и то ако кабинетът устои на изкушението да харчи.
Този подход обаче и ма и отрицателна страна. Тя се изразява в липсата на дебат какво е най-правилно да се прави със събраните средства – как ще е най-ефективно те да бъдат изразходвани, или напротив трябва да се върви към ограничаване на публичния сектор и ускорена фискална консолидация. Признаването на тези приходи би намалило и необходимостта от теглене на нови задължения от страна на държавата, каквито в роектобюджета се прогнозират на 1.2 милиарда лева.
Според изтомник във финансовото министерство ревизията на НСИ е техническа и касае факторите за растежа, но не оказва влияние върху приходите и поради това прогнозата на правителството остава точна, дори и да не е с последни актуални данни.
към цялата статия