Има нещо гнило и много плашещо по оста Борисов – Местан – Давутоглу

Затварянето на цигарената фабрика на „Булгартабак“ в София и посещението на Лютви Местан при турския премиер Ахмет Давутоглу, което се случи по-рано тази седмица, са поредните симптоми, че България отново е обект на домогвания от няколко велики сили. За този факт обаче почти никой не смее да говори отговорно, изхождайки  от обективния държавен интерес. И ако за политиците винаги е било присъщо да намират повърхностни и лицемерни обосновки за действията си, в момента медиите също не опитват да направят обхватен преглед на случващото се.

Да видим фактите в ретроспекция.

Лютви Местан отново се срещна с премиера на Турция Ахмет Давутоглу. „Булгартабак“ затвори софийската си фабрика, след като загуби свои ключови клиенти в Близкия изток. Оказа се, че въпросните клиенти (след серия от документални препродажби) са били кюрдски контрабандисти, които законно купували цигари на „Булгартабак“, но ги вкарвали незаконно в Турция за да спечелят от продажбата им без да се оскъпяват с акцизи и ДДС. Преди това да се случи обаче единственият истински лидер на ДПС – Ахмед Доган изрита Лютви Местан от партията, а турският премиер Ахмет Давутоглу се е застъпи за Лютви Местан с лично обаждане до нашия министър председател Бойко Борисов. Седмици преди това Лютви Местан прочете от парламентарната трибуна декларация, с която подкрепи Турция за сваления руски самолет. Още по-рано миналата година пък нашият премиер Бойко Борисов е допуснал Лютви Местан на двустранната си си среща с турския премиер Ахмет Давутоглу и дори се е доверил на Лютви Местан да превежда разговора му с Давутоглу. Именно на тази среща Бойко, както сам обясни в интервюто  си за Нова Телевизия, е бил „насърчен“ да се коалира с  Движението за права и свободи, но отказал с претекста, че такава коалиция е невъзможна, докато сред лидерите на партията е Делян Пеевски.

Изреденото до тук, показва много ясна причинно следствена връзка между опитите на Турското правителство да влияе върху политическите процеси в България и катаклизмите, които регистрираме, когато ислямистите в Анкара ударят на камък. След като българският премиер отпраща официалните държавни преводачи, единствен свидетел на щенията на Ахмет Давутоглу се оказва Лютви Местан. Фактът, че Бойко Борисов е изразил нежелание да работи публично с ДПС, докато част от  нея е Делян Пеевски, показва две неща. Първо, че Лютви Местан е бил фаворит на турските власти за техен наместник в България, и второ, че Бойко Борисов е бил склонен да допусне турската марионетка до себе си, на върха на държавното управление. Единственото му условие да е било нещата да станат така, че да не се дразни общественото мнение, но това си е чиста проба създаване на турско задкулисие в България. И когато се оказа, че защитните механизми на Движението за права и свободи сработиха до там, че Лютви Местан бе оостракиран, структуроопределящото предприятие „Булгартабак“, започна да изпитва затруднения.

Съвпадението между пресичането на кюрдската контрабанда и опита на Местан да разцепи ДПС показва, че Турското правителство със сигурност е било наясно с контрабандата, която кюрди правят с цигарите на „Булгартабак“ и не е възразявало срещу нея. Когато обаче в ДПС надмощие взима крилото, което не е свързано с фаворита на Анкара – Лютви Местан, „Булгартабак“ губят кюрдските си клиенти. В тази последователност от събития дали цигареният производител трябва да бъде обвиняван, че изнася стоката си законно, макар и към клиенти, които след това вършат с нея незаконни неща, е второстепенен въпрос. И макар либералните медии, борещи „задкулисието“, да представят това като най-голям проблем на обществото, трезвият гледащият българин трябва да си зададат няколко странични на пръв поглед въпроси, за да долови голямата картина на протичащите процеси.

Ако Турция има пряко, или косвено влияние върху бизнеса на „Булгартабак“ и опитва да отслаби политическите кръгове зад него, защо в синхрон Бойко Борисов също опитва да ги отслаби, като отнема и другите им източници на приходи – обществените поръчки. Не става въпрос да се защитят ДПС, „Водстрой“ и „Булгартабак“, а за това какви са политическите мотиви, накарали Борисов да тръгне срещу ДПС. Може би борба с корупцията, но едва ли. Основание да се съмняваме в желанието на премиера да изкорени корупцията, ни дава формата, по която ще се организира новата обществена поръчка за Магистрала „Хемус“.Тя ще включва по-малко тунели и виадукти, което означава, че няма да се понижи цената на бетона и асфалта, а ще се намали количеството бетон и асфалт. Тоест корупцията може да се запази, и то в същия си дял спрямо стойността на поръчката. Разликата е, че евентуалната кражба може би ще намалее пропорционално, заедно с новия размер на проекта. Също като намалението на цената  за спортната зала в София, което стана за сметка на дължината й и етажите с подземни паркинги. В резултат на това „Арена Армеец“ не може да става терен за лекоатлетически състезания, а улицата пред нея се задръства преди всяко събитие, заради автомобилите, които се паркират в бус лентата.

Посланията на Запада

Вместо за борба с корупцията, развитието, което наблюдаваме напомня много за пролетта на 2014 година. Тогава Европейската комисия замрази плащания по еврофондовете, основно в земеделските мерки. И колкото и да бяха гласовити Бойко Борисов и Мирослав Найденов, никой не може да отрече, че проблемните проекти са договаряни и изпълнявани по времето на първото правителство на ГЕРБ. Разминаването между момента на спиране на плащанията и правителството, което  е допуснало опорочаването им, сработи много изгодно за ГЕРБ, защото още веднъж стана възможно Борисов да обвини Пламен Орешарски за нещо, за което самите ГЕРБ носят отговорност. Възстановяването на трансферите след като Пламен Орешарски бе подал оставка, дава всички основания да се смята, че Брюксел няма против европейските средства да се крадат, но държи тази дейност да се упражнява от про-западно настроени правителства. Все пак ние сме поискали да бъдем част от Европейския съюз и НАТО, и докато сме там ще трябва да играем като  част от този отбор.

Именно като двоен стандарт от страна на Брюксел може да се разглежда сегашното пренареждане на обществените поръчки. Ако най-засегнат от  тяхното спиране е кръгът около “Водстрой“, и ако фирми около ДПС са печелили от корумпционно разпределяне на обществени поръчки, резонно изниква въпросът защо Бойко Борисов се обръща срещу ДПС и обръчите му от фирми след  като пет години работеше в относителен мир с тях (това е общото време, през което са управлявали двете правителства на ГЕРБ, без да броим служебните)? „По-добре късно, отколкото никога“, ще е добро предположение, но също така твърде клиширано и повърхностно. Много по-вероятно е Борисов да е получил предупреждение, че не може да разпределя европейските средства към фирми, свързани с партия, която „борците със задкулисието“  определят като про-руска. Но това ще е проява на двоен стандарт, защото за правителството на Пламен Орешарски спирането на европейските средства бе публично огласено и имаше ефекта на шамар, докато при Бойко Борисов по-скоро има потупване по рамото, при което ръката защипва болезнено раменния мускул, но околните не виждат, че нещо се случва.

Допускането, че Брюксел или Вашингтон са предупредили Бойко Борисов да промени модела си на управление, е основателно. Но ако човек иска да види, дали България успява да запази националния си интерес, ще трябва да проследи дали след намесата на нашите европейски, и атлантически партньори, корупцията в обществените поръчки намалява. Защото ситуация, при която кражбите на еврофондове се толерират, при условие, че крадците задават про-западен курс на външната политика, е нищо друго освен международна форма на корупция. И не е нужно човек да бъде рубладжия, или фен на евразийския съюз, за да поиска от европейските лидери да прилагат еднакъв аршин спрямо всяко правителство и начина, по който то управлява предоставените му средства.

Вместо заключение

Казаното дотук беше опит да се представи контекст, в който да се разглеждат събитията от последната половин година. А синтезираният им обзор ще звучи така.

Турция опитва да влияе на политическия живот в България, ДПС им оказа съпротива, каквато самият Бойко Борисов не посмя да окаже. За наказание, Анкара отрязва достъпа на Булгартабак до турския пазар. Лоши ли са Булгартабак? Толкова, колкото и производителите на оръжие. Тоест, правят законни сделки, но след това някой друг изкривява употребата на доставката. Напълно вероятно е контрабандата на цигари, произведени от Булгартабак, в Турция да е корумпирала самия Ердоган, Давутоглу и неговото правителство. От гледна точка на българския национален интерес обаче няма нищо лошо в това законното производство на една стока и законният й износ да създават заетост в България.

Спирането на обществените поръчки, най-вероятно се случва също под влиянието на външнополитически фактори – натиск от Съединените щати и Германия, но не е задължително да означава по-малко кражби и задължително да е в полза на обществото. Много по-вероятно е нашите евроатлантически партньори да преследват своя интерес, в което няма нищо лошо, но е необходимо българите като общество, също да разработим обективен инструментариум, за дефиниране на собствените ни национални интереси. И да ги защитаваме не само спрямо Русия, или Турция, а когато се налага, да проявяваме твърдост и спрямо така наречения запад.

Първата възможност да проверим дали разполагаме с такъв инструментариум е отношението към партията на Лютви Местан. „Разговорът е бил в правителствената резиденция „Чанкая“. В него Местан запознал премиера Давутоглу с развитието на политическите процеси в България и анализирал събитията, породили необходимостта от учредяването на новата политическа формация ДОСТ“, написа по този повод „Дневник. Въпросът е, в качеството си на какъв Лютви Местан провожда хабер на Ахмет Давутоглу за случващото се в България, а също така, дали партията му ще разглежда Анкара като метрополия за политиката, която ще отстоява в управлението на България, към което се стреми. Друг интересен въпрос ще е на какво  основание представители на други политически партия в България търсят близост с ДОСТ, след като е ясно, че за съществуването си разчитат на диктаторския ислямистки режим в Турция.