Месец ноември 2009 година. Тече петъчният парламентарен контрол и бившият по това време финансов министър Пламен Орешарски предстои да пита наследника си Симеон Дянков каква точно идея стои зад медийните му изяви, че ще депозира парите на фискалния резерв в търговски банки. Реакцията на Дянков е същата, като на Бойко Борисов днес в скандала му с червения кандидат депутат Елена Йончева.
Нито Симеон Дянков, нито Бойко Борисов разполагат с нещо конкретно, заради което да посочат с категоричност, че техният противник е некомпетентен, или корумпиран. Просто споменават, че има нещо, което не е хубаво, но отказват да кажат повече, защото било класифицирана информация. В случая със Симеон Дянков вече стана ясно, че това бе пример за некадърност, прикрита зад гласовитост. За наблюдателните няма съмнения, че днес симптомите на същия проблем – „идейно и културно безплодие“ са налице при двукратния бивш премиер.
Проблемът е, че научаваме за тези им недостатци, когато се заиграват с държавните тайни. И в това отношение ГЕРБ проявяват рецидив.
Не източване на национална медиа, а откуп за отвлечени българи
Най-естествената реакция, след като стана ясно, че БНТ е искала милиони за да плати за някакви филми на Елена Йончева, бе да се помисли, че националната медия е била източвана. Схемите за забогяване в националната медиа са ясни на мнозина, но никой не смее да пише за тях, или поне не за пазачите на кранчетата за пари. Та за това предположение маше логика – Елена Йончева бе бивша приятелка на вече бившия министър-председател Сергей Станишев. Някак си, в модела за възприемане на света, на всеки средно интелигентен и средно запознат българин, стои допускането че главата на изпълнителната власт може да уреди гаджето си с печеливша поръчка от държавната телевизия.
Само че дните след първоначалното изхвърляне на Бойко Борисов показаха колко неправ е бил той. Самият Борисов заговори, че щял да е доволен, ако въпросът стигне до съд, защото там щели да се гледат документи, които са класифицирана информация и по въпросът щял да се изкаже финансовият министър от първия му кабинет Симеон Дянков, който имал информация по случая.
R наистина, от някъде Дянков също се включи като беквокалист в хора на бившия си началник, потвърждавайки, че е покривал фактури на БНТ, с източник разходи по филми на Елена Йончева. Остана само да се обясни каква е класифицираната информация по тези фактури и защо въпросът вече не е представен на съда.
За дните, откакто скандалът се развихри, поне няколко медии (най-изчерпателни бяха анализите на Е-Vestnik.bg и „Труд“) показаха, че парите не били за Йончева, а най-вероятно тя е била параван. Зад нея най-вероятно е трябвало да се плати за освобождаването на български заложници от плена на сомалийски пирати. За това обаче не се говори, защото в момента, когато стане публично ясно, че една държава плаща на терористите, това моментално ще ги накара да започнат да отвличат именно граждани на тази държава.
За откупи не се говори. Но Бойко Борисов е безпринципен
И до днес Борисов отказва да посочи защо, ако е имало престъпление, скрито зад документи, които са класифицирани, не ги е предоставил на специализирания съд. Все пак съдебната власт може да гледа дела, в които се обсъжда класифицирана информация и използването на специални разузнавателни средства. Вместо това, Борисов избра подхода да си къта партенката в продължение на 8 години и да я размаха днес като компромат, но отново не е готов да стигне на съда.
Този подход да се злоупотребява с класифицирани документи е патент на ГЕРБ. При него не се лъже, само се казва половината на истината, покрита с тонове постистини. Другата половина, по правило оправдаваща неудобния на ГЕРБ човек, се спестява защото споменаването на двете половини е разгласяване на държавна тайна и се наказва със затвор. Напълно печеливша ситуация, която се описва със модела:
Ние омаскаряваме човека, а той и да иска, не може да се защити, защото рискува да влезе в затвора
Същата простотия ГЕРБ приложиха и преди 8 години спрямо Пламен Орешарски. Тогава Симеон Дянков си помисли, че ще постави Пламен Орешарски в неудобно положение, като го изобличи, че е подкрепял търговска банка с държавни пари от фискалния резерв. Това не беше нито първия, нито последния път, когато злоупотребявайки с ранга си на финансов министър Симеон Дянков, криеше своята некадърност зад потока от думи, които високият му пост усилваше.
Когато финансовият министър лично клати банковата система.
Така и до днес никой не посмя да каже публично, коя е била спасената банка по време на тройната коалиция. Шест години по-късно се видя, че това е технологията за спасяване на финансови институции, защото същият механизъм се приложи отново. Само дето изпълнението му се случи под надзора на Европейската комисия. Дянков така и не роди по-добра идея как да се стабилизират системни банки в условия на български валутен борд.
Просто отклони вниманието от иначе тъпата си идея да извади фискалния резерв от валутните резерви и да го изложи на български риск, влагайки го в български финансови институции, които нямат нужда от него, и на които предстои да започнат да се давят в евтин ресурс от спестяващите домакинства. Всъщност ,направи нещо повече – с бездействието си като финансов министър позволи балонът на пирамидата Корпоративна търговска банка да продължи да се раздува.
След като Дянков хвърли бомбата в пленарната зала, журналистите веднага се втурнахме да към изхода, в очакване да направи допълнително изявление. Това не се случи. Излизайки от залата, той прекрачи трите метра до кабинета на Цецка Цачева, по това време председател на парламента и прекара там повече от час. По това време още не беше забранено на журналистите да киснат в тази част от кулоарите и седнах на канапето срещу кабинета. Разговарях с пи-арката на Дянков – Ани, първата от общо четири медийни съветници и по някое време пред кабинета на Цецка Цачева се появи пи-арът на БНБ Александър Урумов.
Този иначе толкова приветлив господин беше събрал цялата сериозност, която може да излъчи с корпулентното си тяло. Без да казва името си, само подаде визитката си на Ани и й каза „крайно време е да се запознаем“. Казаха си две приказки насаме, след което Урумов влезе в кабинета на Цецка Цачева. Никой никога не продума какъв точно разговор се е провел, но на излизане от кабинета на Цачева Дянков мълчеше като маринована скумрия, и като цяло това остана единственият прецедент, когато вашингтонският гений мълчеше.
Явно нещо сериозно бе стреснало финансовия министър. От други източници по-късно разбрах, че операцията по подкрепа за конкретната банка, самата схема за прилагането й, гаранциите от банката и срока на операцията са класифицирана информация. И само фактът, че Дянков не посочи името на тази финансова институция, го спаси да не си докара проблеми със закона.
Веднага, след като Дянков напусна парламента се отправих към Пламен Орешарски. Попитах го за какво говори Симеон Дянков и коя е била банката. „Питай онзи галфон“ беше лаконичният отговор на Орешарски и като цяло първият и последен път, когато го чувам да използва нецензурни думи.
Галфонството е част от корпоративната култура в Политическа партия ГЕРБ и то се култивира и разпространява от върха в посока надолу.
В случая със спасената банка Симеон Дянков заплаши да събуди онзи нерационален и непазарен сантимент, който през 2014 година за малко щеше да прерасне в системна банкова криза. В случая с Елена Йончева Бойко Борисов превърна всеки българин, пътуващ в рискови държави в потенциална мишена за отвличане. Не за друго, а защото само онези племена в центъра на амазонската джунгла, които още не са контактували с други хора, не разбраха, че България плаща на похитители.
Но това за ГЕРБ няма никакво значение. Те са готови да разрушат всяка натрупана единица познание, и всяка предварително утвърдена процедура за действие в критична ситуация, само и само за да изглеждат малко по-големи от мащаба на собствената си некадърност. И затова винаги си търсят, някой, който да нацапат със собствената си кал.
към цялата статия