Ако пред вас стоят двама души – единият върши неща, за които вярва, че са правилни, а другият го критикува, че прави така, въпреки че извършва почти същите действия, на кого ще повярвате? На този, който си носи отговорността и не се крие, или на този, който лицемерничи? Горе долу по същия начин стоят нещата и с Българска банка за развитие. През 2014 бившият директор на банката Димитър Димитров току що се бе върнал в институцията, но като член на Надзорния й съвет и разкритикува ръководството, че е отпускало кредити на големи компании. В следствие на това две трети от портфейла на институцията са били концентрирани в кредити за 20 фирми, тръбеше той. В резултат на ето такива медийни атаки общественото мнение бе подготвено за смяна на върха в ББР, като двама от тримата директори бяха заменени с Ангел Геков, също бивш директор на банката, освободен от Симеон Дянков и Илия Кирчев, който е номинация на управляващата партия ГЕРБ, и най-вероятно на депутата Менда Стоянова, с която ги свързва пловдивското жителство. Та въпреки, че предишното ръководство бе сменено под предлог, че отпуска големи заеми, новият състав на Управителния съвет под надзора включително на Димитър Димитров, продължава да отпуска такива кредити. Последният пример са 31.8 милиона, които са предоставени на Пловдивския панаир.
Дори да оставим настрана, че това е може би най-голямата единична експозиция на финансовата институция, отворен остава въпросът какво се случи, че през 2014 година големите заеми бяха лоши, а сега са нормална банкова практика? Логично е да се попита и в каква точно посока се е развила концентрацията на 20-те най-големи кредита отпуснати от банката – повече от 60% ли са, по-малко ли са? Интересно е да се помисли и дали новото ръководство не е подписвало нови договори за заеми с част от фирмите, големи длъжници, за което Димитър Димитров, известен още като „чичо Митко“ тръбеше, че не е хубаво като явление в началото на мандата си като надзорник. Отворен остава и зададеният отдавна въпрос, каква чааст от топ 20 на кредитите, за които Димитров се вайкаше са отпуснати по времето, когато той и Ангел Геков бяха начело на банката преди Симеон Дянков да ги смени.
Отговорът на тези въпроси е много важен, защото може да покаже, че приеманите за спасители на ББР мениджъри и надзорници са продължили да вършат това, срещу което роптаеха и то с помощта на протестърски медии, които удобно им предоставяха трибуна и ги цитираха, но сега мълчат. Изключение до момента прави „Капитал“, където критичната линия срещу заемите за големи фирми се следва последователно. Друг е въпросът дали изданието разполага с информация за всички големи клиенти на банката, но предпочита да бие камбаната, само когато те са в посока на сравнително по-неудобни олигарси и техните групи. Всъщност най-забавно е как на тази новина ще реагират от един седмичник, специализирал се в медиен слугинаж, който последователно критикуваше големите заеми на предишното ръководство, може би защото не получи пари за реклама. Дали този път не е имало парични потоци, които да приспят бдителността на седмичника? Защото ако е така, правилната дума няма да бъде „слугинаж“, а „проституция“.
Та въпросът остава отворен – ако някой е готов да се изправи и да каже, че е извършил непопулярно действие с увереността, че е прав и е подсигурил интересите на фирмата, която управлява, а друг го критикува, докато получи властта, но след това върши наглед същите неща, кой от двамата ще заслужава повече доверие?
Ориентир в намирането на отговор може да даде финансовият министър, който и да е той към момента на запитването, защото като принципал на държавното участие в банката (99.999%) той може да изиска информация от мениджмънта затова как се движи концентрацията на големите кредити. Дали отделните политически чувствителни експозиции се увеличават и най-важното – как се обслужват и какво е качеството на обезпеченията, изисквани при различните ръководства на банката?
Последното може и да обяснява защо тази есен правителството опита да прехвърли отговорността по упражняване на държавното участие в банката от финансовия министър към икономическия министър. Така отговорността да подобни заеми, както и за толерирането на безпринципност на ръководните позиции в банката щеше падне върху Божидар Лукарски, който макар да е потенциален премиер към този момент, си остава далеч по-заменим кадър за Борисов във сравнение с Владислав Горанов. Само че, законопроектът за смяна на принципала в банката не стигна до приемане на второ четене и към момента отговорник за банката остава финансовият министър Горанов.
към цялата статия