Призивите за отхвърляне на трети март са вредни, защото…

Денят на освобождението и почивните дни отминаха в невиждан за днешните времена патриотичен патос.  Според някои медии посетителите на връх Шипка на самия трети март са били повече от 70 хиляди души, което не се е случвало от 1979 година насам, което (ако е вярно) е добра новина, защото показва уважение към националните символи и историята. Отрязъкът от празници обаче показа и рисковете, които хибридната война, носи за България без значение дали нейните залпове идват от Русия, или са подклаждани от някои евроатлантически партньори. Възпитанието изискваше по време на празниците тези безумия да се подминават, но възобновяването на обществения живот изисква ясно да се каже, защо подобни призиви са опасни и вредни.

Някои традиционни десни медии, както и няколко радикални сайта публикуваха редица текстове, обясняващи, че трети март не може да служи като маркер за възстановяване на българската държава, по ред причини от сорта, че освобждението е процес, траещ години, до факта, че мотивацията на Русия не била да освобождава България, но да се доближи до Константинопол.

Всички тези публикации призоваваха Българите да потърсят друга дата като символ за национална гордост и опитваха да внушат, че България не е задължена на Русия. Подобен намек се съдържаше и в речта на президента Росен Плевнелиев, заради когото гражданите бяха държани на рекордна дистанция от площад „Цар Освободител“, може би за да не чуят камерите, ако някой тръгне да освирква държавния глава, както стана при почитането на Васил Левски две седмици по-рано.

Претоплените интелектуални буламачи, макар и плод на свещената свобода на словото са вредни, защото опитват да пренапишат историята и подкопават националното единство, когато и на североизток и на югоизток от нас бушуват граждански войни и сепаратизъм.

Руската империя не искала да има независима българска държава, както и да поддържа окупационен корпус в обявените за български земи в Санстефанския договор, който не бил договор, а само примирие. Русия не искала да подкрепи България след акта на Съединението е усвоила изцяло нов подход към княз Батенберг и България.

Колкото и верни да са тези твърдения, безспорно остава, че Русия е започнала война срещу Османската империя, в следствие на която България се връща на картата. Безспорни, но премълчани са фактите, че това се случва въпреки волята на велики сили като Британската империя и Германия. Пишман историците не казват нищо за факта, че британският премиер по това време Бенджамин Дизраели и Кралица Виктория ненавиждали лидера на либералите Уилям Гладстоун, описал турските зверства в памфлета „Българскияте ужаси и въпроса за Изтока“. За тях стабилността на османската империя като предмостие по пътя към Индия била по-важна от стремежите на славянските народи за независимост.

Същите тези менте историци, които селектират писмени документи, подхождащи на тяхната визия, но не на обективната реалност, пропускат и факта, че на берлинския конгрес през 1878-ма година германският канцлер има основна заслуга за раздробяването на България, притеснен, че про-руският сантимент, комбиниран с монолитността на обединена Българска държава ще нарушат баланса на силите в Източна Европа.
Техните призиви да не празнуваме трети март може и да отразяват историческата реалност, че започвайки руско-турската война през 1877-ма година Руската империя не е имала благородни мотиви, но не отговарят на въпроса какво би станало, ако такава война не се беше случила.

Можем ли да сме сигурни, че някое от предходните поколения би се преборило за независимост без чужда помощ в десетилетията сле даприлското възстание, или напротив, днес щяхме да водим борба за независимост по подобие на кюрдите в Диарбекир?

Историците обичат да казват, че в историята няма „ако“. И каквото и да опитват да ни убеждават различни „интелектуалци“, безспорен остава фактът, че не друга велика сила, а Русия е водила войната с Турция, в следствие на която се стига до възстановяване на Българска държава.
Манипулациите, макар да прилягат на линията, че руската външна политика е задължително лоша и вредна, имат един вторичен ефект и той е, че разединяват българите. През изминалите почивни дни настроих фейсбук профила си така че да не виждам статусите на двама „приятели“ именно заради глупостите, на които отдават внимание, вместо да празнуват деня, след който българите си връщат възможността за териториално и политическо самоопределение.

Когато, човек бъде подтикнат от група псевдоинтелектуалци да интерпретира фактите по преднамерено изопачен начин, той губи уважението на онези свои приятели и познати, които имат трезв поглед върху реалността.

Загубата на това уважение и рискът да се разрушат такива приятелства е скритият страничен ефект на манипулациите, които ражда хибридната война в България. И този път залпът на нелепици, пораждащи разделение идва от фронта на евроатлантическите ни партньори. Не от платените рубладжии.

Давам си сметка, че  подобни манипулации хващат почва предимно в главите на хората, със съмнителен интелект, ниско образование, както и в онези семейства, чиито предци са репресирани от комунистическия режим. Тоест, разделението, ако такова може да бъде породено, ще засегне само част от обществото.

Но това ли е уважението към обществения интегритет,  което демонстрират евроатлантическите ни партньори? Днес предимно про-западните активисти правят списъци с рубладжийски медии и журналисти. Този „десен болшевизъм“  не трябва да се разраства в насрещен огън и поради това ще се въздържа от съставянето на списък с подлагащите се на запада манипулатори, но е добре явлението да се отбележи.

Във време, когато велики сили от калибъра на Германия, Франция и Съединените щати оценяват миграционните процеси като заплаха за националната си сигурност, а обединението наречено Европейски съюз, видимо не знае какво да стори, група интелектуалци в малка България, подхранват антагонизъм. Вместо да насърчават обединение около безспорни факти и ценности – акта на освобождението, неговото празнуване, и трезвия анализ каква е ролята на всички велики сили в оформянето на съвременна България, тези хора поднасят на обществото полуистини и поводи за разединение.

В Англия например една от формите на деление в обществото е на роялисти и такива, които смятат монархията за отживелица. Втората група се присмива на първата, но когато гледаме сватбата на принци Уилям с Кейт Мидълтън, или вълненията, които предизвиква раждането на малките Джордж и Шарлот, не можем да не забележим обединението на английското общество.

Оказва се, че две дечица, чиято заслуга е, че са изскочили от кралска вагина, могат да обединят цялата английска нация, а у нас една дата, маркираща възстановяването на държавата ни, може да породи разединение. Не е ли тъпо?