Основното накратко:
– Слух, че фондация „Америка за България“ спира финансирането на медии от края на тази година упорито циркулира в политическите и медийните среди.
– В тези условия един от най-големите получатели на грантове „Икономедиа“ подготвя спирането на вестник Капитал Daily. Циркулира слух, че компанията подготвя съкращения на персонала си.
– Вече замърсената от слухове среда се обогатява от още един – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) готви запор на активи на Иво Прокопиев. Разпространен е от сайта „Дневник“, който е най-разпознаваемото електронно издание на „Икономедиа“
– Атаката срещу Иво Прокопиев показва сблъсък между системи с много по-голям мащаб
Едно от основните достойнства на книгата „Наследство от пепелища“ от Тим Уайнър, е че в нея няма нито едно твърдение, което да почива на информация от анонимни източници. Може би точно затова писателят, автор на неофициалната история на ЦРУ печели наградата „Пулицър“.
За страни с доста по-ниски критерии като България, позоваването на анонимни източници е присъщо на журналистиката почти толкова, колкото са водата и въздухът на човешкото съществуване. И точно поради това човек се нуждае от ключ, с който да дешифрира слуховете, преди да се ориентира в каква посока се развиват невидимите процеси на политиката и икономиката.
Обстоятелствата
Още в началото на октомври в журналистическите среди плъзна слух, че фондация „Америка за България“ ще спре да финансира медии с всеизвестните си грантове. Инфомацията за новата политика бе придружена с обяснение, че новата насока ще бъде културния обмен и индивидуалните стипендии. Не мина много време и беше обявен курс по английски за журналисти, организиран от Американския университет в България и финансиран от фондацията, която през няколко звена може да бъде свързана с американското правителство.
Някъде в седмицата преди конгреса на БСП плъзна и втори слух, че заради спрените грантове от американската фондация „Икономедиа“ ще спре издаването на ежедневника „Капитал Daily“, като част от служителите ще бъдат съкратени, а на друга ще се предложат договори с намалено работно време.
Тогава плъзна и слухът, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество планира да наложи запор върху активи на Иво Прокопиев. Очаква се сред тях да попадне компанията „Икономедиа“, с риск да се наруши издаването на вестниците, да се затрудни плащането на заплати и всички допълнително произтичащи от това последствия.
Факти отвъд слуховете
Не е цел на тази статия да изяснява дали запорът е правилен, законен, или справедлив. Ясно е, че тук става дума за сблъсък, в който едната страна е Иво Прокопиев и неговата бизнес структура. Но изникват въпроси дали е лично срещу него. И евентуално с какво го е заслужил? Не е ли възможно Иво Прокопиев да е лице на по-голяма група, срещу която да се води тази война? Изниква и втора група от въпроси – кой атакува Иво Прокопиев.
Отговори на тези въпроси може да се намерят трудно, но асоциативността помага за съставяне на мнение, преди някакви твърди факти да станат общоизвестни. В този смисъл много подобно изглежда и положението с Делян Пеевски. Някога, преди той да оглави ДАНС, макар и само за един ден, изглеждаше като да е представител на Семейство Пеевски. Наднорменото му тегло и близките връзки с ДПС го правеха антипатичен, но с нищо по-различен от всички останали олигарси, които гравитират около някоя политическа сила.
Чисто физическата невъзможност с личното си тегло Пеевски да се окаже гравитационен център за всички капитали и бизнеси, които се струпаха около него в изминалите три години след фалита на Корпоративна търговска банка, показа че той е лице и мениджър в една о-голяма система. Но не и едноличен търговец. Някои наричат тази система „задкулисие“ и представят прокуратурата като нейно удължение. Други я наричат „политическа корупция“. Сигурното е, че зад Делян Пеевски стои организация с политическа и икономическа власт, чиито цели не са докрай ясни, но действията й често са видими. Резултатът от тези действия пък навява усещането (поне на пръв поглед, за повече ще стане дума надолу), че те не съответстват на националния интерес.
Но дали зад Иво Прокопиев не стои организация със сходно ДНК?
Косвените признаци, които потвърждават подобна хипотеза са няколко:
– има губещи медии, които поддържа със субсидии от чуждестранна фондация
– бизнес възходът му и първият му милион винаги са били спорен въпрос, а приватизацията на Винром „Дамяница“ и „Каолин“ задължително могат да попаднат в учебниците по опортюнизъм (ако не и по нещо друго) и възползване от слабостите на държавния контрол
– фактът, че Иво Прокопиев се измъква чист от повдигнатите му обвинения, датира от времето, когато на власт са близки до него министри
– абсолютно всички случаи, когато Иво Прокопиев е правил „удари“ с възложени от държавата задачи, той е бил в добри отношения с ресорните министри
– приятел е на поне един финансов министър – Симеон Дянков
– приятел е на най-слабия и вреден президент в историята на тази държава – Росен Плевнелиев
– сляпата „евроатлантическа“ политика на „Икономедиа“ много често защитава интереса на държави от НАТО и Европейския съюз, различни от България
Едно е ясно. Няма нито едно публично доказателство, че Иво Прокопиев е давал подкупи на министри, за да му оправят проблемите. Вярно, дава работа на бивши политически фактори и/или поне на техни роднини, но това по западните стандарти е приемливо, като не е забранено и от нито един национален закон. Няма обаче и доказателства, че Делян Пеевски е давал подкупи, както и че се отплаща постфактуум за услугите, които е получил от правителствата, които го толерират. Поне не в по-голяма степен от това, което виждаме при бизнеса на Иво Прокопиев.
Медиите на Иво Прокопиев изобилстват от „свещени крави“, за които не се пише лошо.
Подкрепа от медиите на Делян Пеевски за Сотир Цацаров е поне толкова активна, колкото медиите на Прокопиев подкрепяха Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Румяна Бъчварова и Росен Плевнелиев. А в по-стари времена и други министри. В отделни моменти от историята си и „Икономедиа“ и медиите на Пеевски са се подлагали на Бойко Борисов, както и са тръгвали на война срещу него.
В историята си медиите на Иво Прокопиев са осъществили толкова много публични атаки и линчове срещу неудобни политически фигури, прикрити под стандартите на качествената журналистика, че ако ощетените се наредят пред сградата на издателството, улица „Иван Вазов“ ще трябва да се затвори в участъка между „Шишман“ и „Шести ептември“.
Това, че линчовете на „Икономедиа“ се крият зад привидно спазени журналистически стандарти, не прави редакционната политика обективна и честна.
Голяма част от жертвите са хора, които честно си вършат работата и то с особено голям успех, но интересът на Прокопиев и евентуалните кръгове около него са припознали като врагове. Или поне като приемливи косвени жертви.
Та, възможно ли е Иво Прокопиев да е образно казано едноличен търговец, когато насреща му стои едно цяло задкулисие? На теория е възможно. Реално обаче е трудно за вярване.
Какво се случва
И сега да се върнем към модерната смесица от слухове и факти. Слухът, че КОНПИ планира да запорира сметки на „Икономедиа“ като част от цялостна акция срещу Иво Прокопиев беше обнародван от самата фирма. Слухът за спиране на ежедневника на „Капитал Daily“, засега е косвено потвърден от витиеват отговор до „24 часа“, според който се търси нова форма за продължаване на медията. Слухът, че „Америка за България“ спира парите не е потвърден, но съвпада по време с плановете за свиване на хартиените медии на издателството.
Ако аз бях съветник на Иво Прокопиев щях да го посъветвам да си замълчи, докато КОНПИ го удари. Това ще му даде стратегическо предимство. Ще се изкара репресиран и ще обясни затварянето на ежедневника и съкращенията с произвола на държавата. Догодина България ще падне още по-ниско в световната класация по свобода на медиите, дори без на месата на КОНПИ, но ако такава има, „Икономедиа“ ще бъде христоматийно обяснение за причините.
Обратно, ако утре комисията реши да не напада „Икономедиа“ и остави днешните убликации да останат без потвърждение, има сериозна вероятност на всички да стане ясно, че Иво Прокопиев е един печалбар, готов да затвори медийни платформи веднага, след като чуждестранните фондации спрат да запълват дефицитите във фирмата му.
С други думи, ако задкулисието удари Иво Прокопиев през КОНПИ точно в този момент, ще загуби.
Невидимите връзки
Системата зад Делян Пеевски, популярна като „задкулисието“ е единствената сила, имаща както силите, така и нагласата да измете Бойко Борисов от властта. Видя се през първата половина на 2013 година. Когато страхливецът и лъжецът от банкя водеше политика на геноцид спрямо бизнеса, бавеше се възстановване на ДДС. Когато фирми се изнудваха да опрощават дял от вземанията си по изпълнени обществени поръчки и точно така нареченото задкулисие се изправи срещу Бойко Борисов.
Правителството на Пламен Орешарски извърши и започна множество полезни за България действия.
Така нареченото задкулисие, ако приемем, че то излъчи Пламен Орешарски за премиер, превърна в правило своевременното възстановяване на ДДС и въведе мерките за борба с контрабандата, с които по-късно се закичи Бойко Борисов. Невидим остана факта, че контрабандата на цигари избуя през 2010 година след неадекватната акцизна политика на Симеон Дянков. До днес непризнат факт е, че фискалната политика на кабинетите „Борисов“ 2 и „Борисов“ 3 копира философията на кабинета „Орешарски“. Премълчава се и фактът, че задкулисието на Пеевски започна да строи ограда по границата с Турция, срещу която скачаше демократът Плевнелиев.
Не трябва да има никакво залъгване, че десните политици извън са за ГЕРБ в своето мнозинство. Без Бойко Борисов, личности като Христо Иванов и Радан Кънев не биха имали никакъв шанс да участват в управлението. Досега ДСБ два пъти беше използвана като патерица на ГЕРБ. Всички залпове срещу Делян Пеевски целят да изолират олигарха и ДПС, но последствията от това са наличието на фашисти и осъждани в управляващата коалиция.
Голямата им лъжа е, че представят Бойко Борисов и Делян Пеевски като едно и то само, когато изпаднат от софрата. Всъщност Бойко Борисов и Делян Пеевски са много повече съдружници по неволя, отколкото едно цяло. Разривът между тях е възможен и това се видя през 2013 година. От тогава досега обаче стана ясно, че Борисов е незаобиколим електорално (поне към този момент), докато Делян Пеевски е незаобиколим заради потенциалната и кинетичната енергия на системата, която представлява.
Затова „десните“ „лидери“ мълчат и възприемат тактиката да се обявяват като единствена алтернатива за спасението на България. Те обаче са част от проблема, защото могат да предложат единствено още от Бойко Борисов с малко „реформатори“. Те ще пикриват срамните му части и това са същите десни лидери, зад които Иво Прокопиев стои неотменно, подкрепя ги чрез медиите си, със съвети и чисто организационно.
Ако има логика между слуховете и фактите, изброени дотук, тя е че не става дума за сблъсък между един бизнесмен и лошата държава. Това, което наблюдаваме днес, е сблъсък между системи, при който нито едните са напълно лоши, нито другите са напълно добри. Всъщност качественото им естество е неясно.
Жалко за честните бачкатори в „Икономедиа“. Навярно някои ще загубят работата си, по същия начин, както години наред стандартите в „Икономедиа“ падаха, а хора се жертваха, само за да се докарат издателите пред задокеанските си спонсори.
Типично за България, както в случаите на Огнян Донев и Любомир Павлов, на Цветан Василев, на Гриша Ганчев, и Иво Прокопиев най-вероятно ще се свие до някакъв здравословен екзистенц минимум. Това обаче няма по никакъв начин да реши проблемите на хора, които са отдали години в труд за организация, която цели единствено облагодетелстване на своите собственици, а използва истината като средство за разчистване на конкуренцията и налагане на своите собствени интереси.
Ако нещо може да промени прогнозата за здравословното свиване на Иво Прокопиев, това ще са именно неговите скрити поддръжници от чужбина. Апропо, очаквайте включвания от Росен Плевнелиев и Кристалина Георгиева.
Жалко за свободата на словото. Тя е красив идеал, който редакционната политика в медиите на Иво Прокопиев пожертва отдавна.
към цялата статия