Вече е официално. Бизнесът ще трябва да прави разделение между използването на фирмените активи за икономическа дейност и за лични нужди на служителите и собствениците. От това в какво отношение конкретен автомобил, имот, или електронно устройство се употребява по работа и за уплътняване на свободното време, ще зависи и размера на данъчния кредит, който може да се използва за него. Това ще засегне компаниите, регистрирани по ДДС, които са около 200 000 като оскъпи придобиването на част от активите им и усложни декларирането на дължимия от тях данък. Възможно е също да ги тласне и към поредица от операции с цел да избегнат новия режим като започнат да препродават, или отдават под наем онази част от активите си, която често се използва и за лични нужди.
Защо се налага
Наглед излишното бюрократично усложнение обаче си има своята причина. Правилата на европейския съюз изискват да не се злоупотребява с възможността за данъчен кредит лични вещи да не се придобиват на по-ниска цена, като се представят за фирмени активи и от тях се приспада данъчен кредит.
Наречена за популярно данък „уикенд“, новостта е само в указанията за прилагане на действащия Закон за данък върху добавената стойност и до нея се стигна, след като през есента финансовият министър Владислав Горанов инициира промени в закона за ДДС, но бе бламиран от депутатите на ГЕРБ и Реформаторския блок.
Данък уикенд позволява жилища, автомобили, мобилни телефони и комютри да се придобиват с една шеста по-евтино от пазарната цена, ако купувачът е регистриран по ДДС. Използването им за лични нужди, а не за бизнес цели, поставя в неравностойно положение потребителите, които нямат фирма и ДДС регистрация, защото те заплащат пълната цена и нямат право на данъчен кредит, въпреки че използват активите за лично потребление, също както и предприемачите.
Преди това съществуваше мълчаливо нарушаване на правилата на ЕС, за което страната ни се разминаваше без да бъде санкционирана, но хроничното разминаване между приходите и разходите в бюджета накараха министъра да потърси средства за свиване на дефицита (осми поред). Верен на декларирания преди изборите ангажимент, да не се повишават данъчните ставки, финансовият министър следва линия да намира групи и лица, които по някаква причина не плащат данъци и да ги обложи, но със съществуващата до момента данъчна тежест. За двата мандата на ГЕРБ, в първия от които Горанов бе заместник-министър на финансите, а при втория оглавява министерството,може да се посочат множество броя подобни промени.
Въвеждането на данък „уикенд“ нямаше да се случи, ако държавата не беше в състояние на хронични бюджетни дефицити.
Първо бе отменен необлагаемият минимум върху недвижими имоти с ниска данъчна оценка. След това се наложи данък върху лихвите, а през 2014 година управляващите отмениха данъчното облекчение за лицата, получаващи доходи под минималната работна заплата. Две намерения в тази посока удариха на камък – хората работещи на две места да плащат осигуровки и по двата източника на доход, както и да се плаща данък за земеделските земи, които попадат в регулацията на дадено населено място. Така данък „уикенд“ се явява шестия поред опит за разширяване на данъчната база, при неизменни ставки и може би последния опит за увеличаване на приходите преди да дойде признанието, че текущото ниво на държавно преразпределение е неспособно да финансира публичния сектор във вида, в който се намира сега.
Косвено това се потвърди от интервю на министъра през януари, в което обяви, че ще търси подкрепа от Националното сдружение на общините за промени в подоходното облагане на физическите лица, според които всяка единица на местната власт да може да налага до два процента данък върху доходите на жителите си (по същество също отхвърлена мярка през миналата есен).
Деклариране
Извън контекста, в който данък „уикенд“ влиза в сила, много важно е как той ще се прилага на практика. Указанието, което Националната агенция за приходите (НАП) публикува, сбъдна най-големите страхове на бизнеса, а именно, че ще трябва сами да декларират в какво отношение се разпределя употребата на активите фирмени цели и за лични нужди.
Доминиращото очакване бе държавата да спусне конкретни квоти по подобие на амортизационните норми, за отделните категории активи (вижте карето). Например да бъде фиксирано, че служебен телефон се ползва на 45% за лични нужди, фирмен лаптоп на 40%, автомобил на 30% и т.н. Оказа се обаче, че методологията дава свобода в отчитането на фирмите, което ги притесни, че некоректните данъкоплатци ще злоупотребяват с декларирането, а онази част от бизнеса, която винаги добросъвестно декларира всичко без да укрива информация ще бъде заплашена от произвол в данъчните проверки и субективизъм от страна на инспекторите.
Бизнесът сам трябва да подготвя изчерпателна, подробна и достоверна документация за ползването на активите си, без държавата да въвежда конкретни формуляри. Това плаши бизнеса, че данъчните инспектори на НП ще могат да се заяждат.
В указанието си НАП изрично подчертава, че директивите на Европейския съюз и практиката на Европейския съд изискват всяка фирма да поддържа ясна и изчерпателна документация без да се налага държавата да разработва стандартизирани образци.
Иронията е наистина тъжна, предвид на факта, че именно непопулярният финансовият министър искаше да се внесе повече конкретика с промените в закона през есента, но депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок, наричащите себе си „десни“, не му позволиха.
Как ще се пресмята
Указанието на НАП е дълго 17 страници и описва различни хипотези за посочване на личната употреба, според вида на използваните активи. Самото ползване за лични нужди е наречено „доставка на безвъзмездна услуга“, като указанието помага да се определи стойността на въпросната доставка, след което тя трябва да се извади от сумата на претендирания данъчен кредит. За целта приходната администрация препоръчва прилагането на пропорционален метод, в който доставката на безвъзмездна услуга и използването конкретен актив за икономическа дейност се разпределят в процентно отношение (80:20, 60:40, 50:50 41:59 и т.н.), което може да е уникално за всеки отделен актив при всяка различна компания.
Препоръката на НАП е ако фирмата няма яснота от самото начало в какво отношение ще се разпределя личното ползване и употребата за бизнес цели, приспадането на данъчен кредит да се отложи до шест месеца, в които собственикът на превозното средство да си изясни в какво отношение се поделя използването и чак след това да подаде декларация за приспадане на данъчен кредит.
Друга възможност е компанията да си възстанови напълно данъчния кредит за придобит актив, и впоследствие да плаща ДДС до стойността на безвъзмездната услуга по предоставянето му.
Когато данъчно задължено лице до началото на 2016 г. е упражнило данъчен кредит за актив, който до този момент е ползвало за стопанска дейност и за лични нужди и не е начислявало данък за личното ползване, може да го начисли данък и през тази година в размер пропорционален на използването на актива. Същото важи и за направените преки разходи, свързани с използването на конкретния актив.
При фирмените автомобили например ще трябва да се изготвят пътни листове и отчети за пробега им, от които да се прави справка за отношението между употребата за бизнес цели и лични нужди. Инсталирането на GPS също може да е полезно в това отношение, защото може да потвърди изминатите разстояния за целите на фирмената дейност и след това те да се отнесат към общия пробег на автомобила за конкретния период.
Принципът при определянето на данък „уикенд“ ще бъде в определянето на пропорция между използването на един актив за лични нужди и за бизнес цели.
Освен самото използване на автомобила, разходите за поддръжката му също ще трябва да се разпределят за лична употреба и за бизнес цели, ако за тях ще се ползва правото на данъчен кредит. В случай, че колата не бъде продадена, или изписана от баланса на фирмата собственик по друга причина, този режим ще се прилага за период на ползване, до изчерпване на амортизационната й квота пет години след придобиването. Това е важно например при смяната на конкретни части, защото в този случай разпределението да разходите и правото на данъчен кредит ще се определя спрямо остатъчния период от инсталирането на частта до пълната амортизация на автомобила.
Интересно е, че придвижването от дома до работата със служебен транспорт ще се признава за част от икономическата дейност, само ако се осъществява с автобуси и микробуси за групово извозване на пътниците. Ако човек прави това със служебен автомобил, то ще се счита че изминатото разстояние на път за работа и обратно е било за лична употреба. Същото важи и ако колата не е собственост на фирмата, а е наета при условията на оперативен лизинг.
Когато фирмата иска да декларира използването на недвижим имот, като апартамент например, препоръката на данъчните е да се определи каква част от квадратурата на имота е предназначена за икономическата дейност и каква част е пространство за битовите нужди на собственика, или служителя. Подобен метод би послужил на адвокати и други хора с частна практика, които може да пригодят част от жилището си като приемна, или да модифицират част от офиса си в пространство за обитаване.
Възможен е и друг вариант, при който вместо квадратурата, да се вземе предвид времето, в което един имот, собственост на фирмата се използва като място за бизнес и като място за настаняване. Например ако човек има фирма за програмиране и оказва услугите от дома си от апартамент, който е собственост на фирмата му, но няма никакви представителни функции, а е изцяло устроен като място за живеене. В този случай ще е възможно да се посочи, е в 10 часа от денонощието или 41% имотът се ползва за икономическа дейност и в 59% за бизнес нужди. Отношението е примерно и може да варира, също както ползването на апартамента в почивните дни ще окаже влияние върху определянето на конкретно отношение. То от своя страна има отношение и върху това каква част от разходите за електроенергия, отопление и водоснабдяване ще може да се представи като фирмен разход и съответно за тях да се ползва данъчен кредит.
към цялата статия