Имате различни позиции от диктатора в родината си, където ислямизацията се превръща в национална доктрина. Срещу него е направен опит за преврат, в резултат на чийто провал десетки хиляди са арестувани, а правозащитните организации съобщават, че срещу тях се извършват различни извращения и дори изнасилвания. Ако вие сте в ролята на беглец, България не е сигурно място за вас. Изпълнителната власт с готовност ще ви предаде на мракобесния режим, въпреки че съдебната власт е постановила вие да бъдете закрилян. Това е историята на турския бизнесмен Абдулах Бююк, който вчера беше предаден на турските власти от Министерство на вътрешните работи.
Оказва се, че нашият партньор в НАТО е дори по-голяма заплаха, отколкото някога е бил Хитлер, след като с такава готовност му предаваме враговете на неговото управление, а преди 73 години сме показали топки да спасим сънародниците ни от еврейски произход. Не трябва да има и грам съмнение, че случилото е, е въпрос на външна политика.
Вътрешно министерство като Пилат Понтийски си изми ръцете и предаде Бююк на тези, които го искат мъртъв.
Просто няма начин в Дирекция „Миграция“ към МВР, които са разпоредили предаването му, да не са знаели историята на Абдулах Бююк и опасността за живота му, която крие евентуалното му завръщане в Турция. Дирекцията не би могла да не знае и за решенията на Софийски градски съд и на Софийски апелативен съд Бююк да не бъде екстрадиран, защото няма гаранции, че процесът срещу него ще бъде справедлив. Ако шефът на агенцията, която се занимава с чужденците в България не е запознат с историята на най-чувствителните си казуси, той просто не е за там.
Комбинацията от информираност за специалния статут на Абдулах Бююк, преследването му от режима на Ердоган и закрилата от българския съд прави акта на Дирекция „Миграция“ прецедент. Да предадеш на турските власти човек , който те могат да убият под предлог, че нямал изрядни документи за да остане у нас е „измиване на ръцете“ в най-библейския възможен смисъл на думата. Не е ясно само дали заповедта е подписана от действащия началник на Дирекция „Миграция“ Николай Николов, или от някой от неговите заместници, но това е второстепенен въпрос.
Ако Бююк загуби живота си в Турция, или бъде осъден да прекара десетилетия в затвора заради скалъпен процес, България ще бъде съучастник в издевателството срещу него. И това не трябва да тежи на съвестта на политиците, а върху цялото общество, защото ние не сме поискали от избраниците си да предложат приемлива концепция за отношенята ни с Турция.
Защо Европейският съюз не ни подкрепя срещу Ердоган, след като е очевидно е, че го приемаме за заплаха?
Такова нещо не може да се случи в държава членка на Европейския съюз без да има специална скрита причина. Дори и в България слабите взаимовръзки между институциите и скудоумието на чиновниците не могат да обрекат на смърт човек по случайност. Колкото и да ни обяснява вътрешният министър Румяна Бъчварова, че държавата е приложила закона, думите й не могат да убедят никого: „Той присъства в страната без валиден документ и без желание да уреди статута си тук в страната. Има молба (за убежище) която е към комисията към президентството, информацията е, че има отказ на комисията и по този начин не е имало основание да му се предостави такова политическо убежище“.
Изказването й е пред сутрешния блок на BTV тази сутрин, а на последвалия въпрос как е възможно Бююк да бъде върнат на Турция, след като две инстанции на българския съд са отказали да позволят това, Румяна Бъчварова отговаря „По конкретни обвинения“, визирайки явно, че не може да бъде върнат да отговаря по тези обвинения, но може да бъде върнат, заради изтекъл граничен паспорт.
Абсолютно всички български институции са отказали закрила на Абдулах Бююк освен българския съд, който намира това за несправедливо. Може би заради това трябва да бъде реформиран.
Обобщаването на фактите е следното – Абдулах Бююк е потърсил закрила в България и такава му е била отказана от президентството, което което решава тези въпроси. Българският съд отказва да го предаде на турските власти, защото няма гаранции, че човекът ще бъде третиран справедливо и вътрешното министерство го предава на Турция заради нередовни документи. Това няма как да се случи при положение, че осъзнаваме колко опасно е в Турция да бъдеш опозиционер на днешно време. Това може да се случи само, ако припознаваме Турция като реална заплаха, като по-мощна държава и се страхуваме от нея.
Абдулах Бююк стана първото директно жертвоприношение, което правим във външната ни политика от доста време насам. Възниква обаче въпросът, къде са евроатлантическите ни партнори. Очевидно сме изпаднали в паника от силата на Ердоган и милионите бежанци, които той може да насочи към България и очевидно не вярваме, че Европейският съюз и Съединените щати могат да удържат Реджеп Таип Ердоган. Тук дори не е нужно да говорим за балансиране между домогванията на няколко велики сили. Тук става въпрос за изоставянето ни от онези велики сили, които би трябвало да се нарекат наши партньори и възприемането на схващане, че вредите ще бъдат най-малки ако демонстрираме подчинение пред Ердоган.
Грозно е, но в случая държавниците ни водят външна политика. Те нямат кураж да си го признаят, но това трябва да се осъзнае. Само тогава ще дораснем и до разбирането, че ни трябва по-добро решение, което не ни унизява като нация и че очевидно това решение в момента не ни се предлага от партньорите в ЕС и НАТО.
към цялата статия