Финансовият министър Владислав Горанов се изплю на градената с години репутация на умерен човек, който се придържа към фактите и стигна дотам, че да спекулира как бюджет 2017 няма да се приеме, ако правителството падне и новата година ще започне с финансиране на публичния сектор, аналогично с тазгодишното.

Владислав Горанов премълча, че президентът Росен Плевнелиев няма право по конституция да разпуска парламента в последните три месеца от мандата си. Това означава, че дори и сегашният кабинет да подаде оставка, правителство ще функционира, а с него и Народното събрание, освен ако не се вземе поредното недостойно решение за излизане във ваканция.

Това автоматично класифицира като неверни обясненията на Владислав Горанов, защото няма конституционна или законова процедура, по която законопроектите на правителство в оставка се заличават. Такъв текст няма и в правилника на Народното събрание, а изказването на финансовия министър може да се приеме единствено като най-силният глас в хора на онези, които плачат и внушават колко ще бъде лошо, ако ГЕРБ паднат от власт.

В него през седмицата се включи и Конфедерацията на работоателите и индустриалците в България – КРИБ, която обяви, че държавата се нуждаела от стабилност, а не от оставки. „На стената“ писа още миалата година, че КРИБ от бизнес организация се е превърнала във фенклуб на ГЕРБ, който се активира винаги, когато има нужда. Макар процесите по обезличаването на конфедерацията да бяха налице и преди това, повратният момент с тоталното кастриране на КРИБ настъпи, когато начело на организацията застана самовлюбеното конте Кирил Домусчиев.

Като проститу…, пардон, като момичета на повикване се показаха и някои звезди от спорта. След като още преди изборите така наречените „златни момичета“ благодариха на правителството, затова, че им е осигурило условия да се подготвят. Вчера с интервю в подкрепа на Бойко Борисов излезе и Кубрат Пулев. Не, че няма право, но е обидно към интелекта на нацията няколко кльощави момиченца, чиято работа е да въртят лентички и на един силов атлет да обясняват на обществото кой политик е добър управленец и невербално да ендорсират управлението му . Просто нямат висотата, а опитът им да взимат отношение, стъпвайки върху спортните си успехи е нищо повече от наглост.

Сценарият по наплашване на населението от евентуална загуба на президентските избори достигна комични измерения, а в интернет дори десните започнаха да се отвращават и иронизират потенциалната загуба на Цецка Цачева. Асфалтът по магистралите щял да се вдигне и хората да се върнат на второкласните междуградски пътища. Топлоизолацията по блоковете щяла да се махне.

Кодошите не спират, а вторият тур на президентския вот ще бъде много интересен от  социологическа гледна точка, защото ще покаже дали ирационалният страх от реставрация на комунизма може да осигури изборна победа за едно привидно дясно правителство, което не се свени да продава националния интерес „за две филии хляб“ на някой евоатлантически партньор.

Кулминация на падението беше самият кандидат на ГЕРБ Цецка Цачева при втория си дебат срещу Румен Радев. Заради огромното закъснение на водещата Добрина Чешмеджиева да напомни на дебатиращите, че тя е водещият, който задава въпросите, Цачева се опита с номерата от първия дебат. Желаейки да уязви опонента си като му задава въпроси, надявайки се с отговорите, които дава, да покаже слабост, Цачева се провали за втори пореден път. И когато не се получи, председателката на Народното събрание се опита да се разплаче в национален ефир, разкривайки „тайната“ на семейството си, че дядо й бил убит от комунистическата власт през 1952-ра година.

Добър опит. Стига тази тайна да не бе разкрита още преди пет години при гостуване в студиото на Георги Коритаров по ТV+. Ако човек каже нещо в национален ефир, а ТV+ е сателитен канал, едва ли думите му може да останат тайна, пазена само в най-тесния семеен кръг. Това, което Добрина Чешмеджиева пропусна да попита Цачева е, дали след падането на комунизма със семейството си е опитала да реабилитира своя дядо.

В най-отчаяния си ход, Цачева опита душевен стриптийз за да се покаже поне вътрешно красива. Не била привлекателна, не била млада, но била добра, опита да ни обясни тя, след което избърса сълза. Само от едното око. Странно, другото няма ли жлези, за отделяне на сълзи, или просто Цачева е съветвана от същите пиари, които накараха турския президент Ердоган да се разплаче два пъти в ключови моменти (през 2013 гоодина и сега пслед опита за преврат), но кадърността й не стига и дотам да се разреве като хората. Посредствена лелка, която опитва да осребри семейната трагедия 63 години по-късно. Отвратително и долно, за гледане.

Кампанията за втория тур на президентските избори започна също като в античните войни. Както в първите линии за битка са пускани най-неопитните части, а калените воини са пазени в тила за намеса, където е нужно, първи със самоизлагането започна недоразумението външен министър Даниел Митов. Последваха спортистите на повикване, бизнесмените на повикване, а градацията приключи със саможертва на финансовия министър и телевизионно харакири на самата Цачева.

Това беше цялото премиерско воинство. И както хората на Никсън не можаха да го спасят, така и воинството на Борисов ще се провали. Дали на тези избори, или на следващи, пътят вече е надолу.

Нарушаване на Конституцията, жертването на бушони, неизбежното падане на големия шеф. Това е модел, който се наблюдава и при Никсън, а с голяма увереност очаквам да се реализира и при политическата съдба на премиера Борисов. Разликата е, че 37-мият американски президент бе лишен от заслуженото признание за свършената от него работа, а нашият премиер ще си тръгне с незаслужени почести. Но това е друг въпрос.

При Ричард Никсън нещата са горе долу следните – подслушва се опозицията, обществото научава, разследването вкарва в затвора двама от сътрудниците на президента – началникът на кабинета Хари (Боб) Холдеман и съветникът Джон Ерлихман, а държавният глава се принуждава да подаде оставка.

В България имаме зависимост на членове на Висшия съдебен съвет от министър председателя, израз на тази зависимост с докладване на дискусиите до него, активиране на съветника – бушон  Яне Янев, който е винаги готов да се излага в името на господарите си, и накрая, надявам се, оставка на правителствения ръководител.

Нарушаването на Конституцията в Българския случай се изразява в това, че премиерът като ръководител на изпълнителната власт има влияние над хора във Висшия съдебен съвет, които са призвани да пазят съдебната власт от външни вмешателства. Вместо това обаче, те подчиняват съдебната власт на изпълнителната, като лично се поставят в услуга на министър – председателя и му докладват какво се случва на заседанията на най-висшия съдебен орган.

Тоест имаме както подчиненост на съдебната власт в услуга на изпълнителната, така и упражняване на подчиненото положение. И ако ще всички политически отрепки от калибъра на Яне Янев да се самоубият ритуално, провалът на демокрацията и разделението на властите няма да могат да се скрият.

Иначе  Бойко Борисов е вършил далеч по-големи безобразия, но ако те са му се разминавали, днес е просто неизбежно да си дадем сметка за случващото се.

Както през пролетта на 2013 година, когато изтекоха разговорите му с Николай Кокинов  и Мирослав Найденов, днес Бойко Борисов опитва да се позове на правото на поверителност в личните комуникации и забраната на нерегламентиран достъп до тях. Това, което Борисов не разбира е, че времената се променят, а с тях и подхода при оценяването на един политик.

Борисов сам си е виновен, че и в двата случая се държи като мафиот – не можете да докажете нищо, каквото сте чули. След като не сте ме записали по регламентиран начин, записът няма процесуална стойност. И наистина, Борисов едва ли ще може да бъде осъден за манипулиране на обществени поръчки, или за съучастничество с манипулатора Найденов и неговите подчинени момичета. Няма да бъде осъден и за това, че контролира представители на Висшия съдебен съвет, нито за начина, по който е придобил контрол върху тях.

Рано или късно той ще бъде осъден от избирателите, от олигарсите, от някой вътрешно партиен преврат, или просто американското правителство ще спре да го крепи. Както някога Хенри Кисинджър каза за Аугусто Пиночет: „Той покриваше критериите ни за допустимост при провежданата от него вътрешна политика“. Очевидно критерият на американския Държавен департамент за хигиена не е особено висок, но това ще се промени и тогава Борисов ще стане излишен.

Това разбира се няма да е проблем за него. Също както 38-мият президент на САЩ Джералд Форд подписа амнистия и освободи от отговорност за подслушването на опозицията своя предшественик Никсън, така и Бойко Борисов ще бъде скатан. Проблемът ще е главно за Антон Хекимян и Илияна Беновска, които няма да знаят откъде им е дошло и как да се се завъртят, за да обяснят на аудиториите си, как вчерашните им любимци  изведнъж са станали лоши.