Не е ясно министър председателят ли греши, или неговите консултанти, като му казват да обвинява Пламен Орешарски и Петър Чобанов за срива на Корпоративна търговска банка, но всеки път, когато Борисов отрича своята отговорност, лъже обществото. В този текст ще обясня ясно и подробно премълчаваната вина на премиера.

Говоренето на Борисов за КТБ напомня за вица за секс със дебелана в асансьора на небостъргач. Но Борисов не греши на страшно много нива. Той лъже на страшно много нива и няма да ми отнеме много, за да разкажа къде точно лъже, като прехвърля вината на други.

Опорната му точка, щеше да мине, ако „Капитал“ не бяха публикували през март 2013 данни как КТБ е кредитирала свързани фирми и общата стойност на заемите е надхвърлила един милиард лева. Първият път, когато прочетох статията, беше в петък вечерта, точно след публикуването на вестника, и си помислих, че ако сме нормална държава с нормална централна банка, в понеделник най-късно на обяд, КТБ ще бъде поставена под специален надзор и ще й се назначат квестори. Но не би. Всъщност не последва нищо, а гуверньорът на БНБ Иван Искров, обясни, че „Капитал“ бил жълт вестник (повече за Искров накрая).

Статията на „Капитал“ бе публикувана само месец след като правителството на ГЕРБ подаде оставка и посочваше само кредити, отпускани при първото управление на ГЕРБ.
А първият път, когато Борисов се оправда, че държи парите на държавните фирми в КТБ за да не фалира, бе през 2011 година. Тоест , когато Бойко защитаваше депозитите на държавните фирми, в банката вече се е работило с пълна пара по насочването на милиарди към фирми на Цветан Василев.

В заключение – нарушенията в КТБ са се случвали докато Борисов бе премиер, и докато обясняваше, че мястото на парите на държавните фирми е именно в КТБ. И това се случваше, докато управител на БНБ беше избраният от ГЕРБ Иван Искров, а ДАНС се управляваше от човек, избран от ГЕРБ (Константин Казаков).

И точно, защото това знание е било налично в ръководството на ГЕРБ през първия мандат на правителството, трябва да се запитаме:Освен това, Борисов приравнява спасителната операция по депозиране на средства от фискалния резерв във дадена банка, с това да концентрира в дадена банка парите на държавните фирми. За незапознатите, второто е държавна помощ и ако се прави от държава членка на Европейския съюз, трябва да се извършва само с разрешение на Европейската комисия. Тази единица знание съществува в ГЕРБ, поне ако съдим от речта на финансовия министър Владислав Горанов при дебата за дълговата политика на държавата. Вярвам, че това знание е и в главите на Лиляна Павлова и Томислав Дончев, но не знам защо мълчат пред словоблудствата на своя вожд (за някогашната здравна министърка Десислава Атанасова, не очаквам достатъчно интелект, та да вниква в такива въпроси, въпреки че и тя вече се изкарва разбирач).

Държавата заблудила ли е ЕК, когато проверяваше дали концентрацията на средства от държавните фирми в КТБ е държавна помощ?

Държавата (Бойко Борисов) знаела ли е, какви са кредитните практики на КТБ, финансирани със средства на държавните фирми?

Ако държавата не е знаела, тогава кой е виновен – само Иван Искров, или Иван Искров и ГЕРБ, воглаве с Бойко Борисов?

Тъмната страна на луната

Сега, със сигурност не трябва да се отхвърля и допускането, че Корпоративна търговска банка е била съсипана като част от съгласуван план, било то на държавата, или на части от политическата олигархия. Ако е второто, Борисов няма право да се обажда, защото той е не по-малко олигарх, от всеки друг представител на така нареченото задкулисие.

Но аз ще обърна внимание на първото допускане. Група политици са се усетили, че позволявайки на Цветан Василев да концентрира в ръцете си икономическа власт за 4 милиарда лева (толкова е стойността на кредитите, отпуснати към дружества със специална цел като БТК, по думите на Цветан Василев), той ще стане твърде силен и решават да окастрят неговата власт, или направо да го остракират.

Остракизъм е подходът на древните гърци към олигарсите – когато ги счетат за твърде опасни и влиятелни, просто ги изселвали за няколко години, докато способността им да се месят в управлението намалее.

Модерните проявление на този процес са описани от Джефри Уинтърс – професор от Northwestern University. В брилянтната му книга „Олигархия“, той изтъква, че модерните общества не са подготвени да остракират своите олигарси, и че това винаги е съпроводено с висока цена, измервана в граждански конфликти и революции.

Трудно бих повярвал на това допускане, имайки предвид качеството на политическата ни класа. Но все пак, два факта насочват мисълта ми в тази посока.

Първо, не друг, а вицепремиерът на Бойко Борисов – Симеон Дянков прокара правила за деконцентрация на държавните депозити в търговските банки. Тоест в ГЕРБ това е било припознато като проблем и се е работело за решаването му, въпреки височайшото несъгласие на Борисов. И второ – когато държавата започна наистина да тегли средства от държавните фирми – не позволи на Цветан Василев да ги замести с евентуални спестявания на хората за втора пенсия. Спомнете си, че през лятото на 2013 година всички смятаха, че именно Цветан Василев, чрез подставени лица, възнамерява да придобие пенсионния фонд „Доверие“.

И докато Бойко Борисов оправдаваше депозирането на държавни пари в КТБ, лошите Орешарски и Чобанов не допуснаха „Доверие“ да бъде придобит от чуждестранен инвеститор с неясна собственост. Това бе сигнал от страна на правителството, че КТБ повече няма да расте с държавна подкрепа. И Василев се обърна към парите на вложителите, като вдигна лихвите по депозитите.

Но тук работа трябваше да свърши българската народна банка. Уви, избраникът на Бойко Борисов и ГЕРБ – Иван Искров, сигурно е бил зает да остри моливи, вместо да управлява централната банка на държава членка на Европейския съюз.

Единственото нещо, което остава неизяснено докрай е наистина ли КТБ е била изпразнена, като банка и спасяването й безсмислено (за разлика от операцията по стабилизиране на Първа инвестиционна банка). По този въпрос обаче в редица публични изяви дори и представители на ГЕРБ са признавали, че КТБ е фалирал бизнес модел и не е подлежал на спасяване.

Още ли има някой, който обвинява само Чобанов и Орешарски? А Борисов наистина ли е светец, или едно интервю на Цветан Василев го извади извън равновесие, като го накара да обвини целия свят за своите грехове, с надеждата, че тефлоновия ефект ще сработи и той отново ще излезе чист.

Ако аз трябва да си направя извод от последните години, той е: горко й на държава, в която една криминална структура може да се толерира от няколко последователни правителства и накрая не се премахва по силата на формални процедури, а в резултат на един олигархичен сблъсък.