Едновременно длъжна на тези народи за това, че ги е експлоатирала и неподготвена да интегрира представителите им на своя територия, Петата република, както е известна формата на днешната френска държава, е в безизходица. Да приеме ли нов тип функциониране от типа на израелското, при което атентатите се считат за даденост и който оцелее, просто продължава напред, или да направи огромен завой спрямо нещата, които до днес е прокламирала.

Англичаните някак си са се справили по-добре. Индийци, пакистанци, ямайци, тези хора или имат западна култура, или най-малкото знаят за нея и лесно превключват, когато стъпят на британска територия. Затова и английското общество е по-склонно да приеме пакистански и индийски граждани, вместо българи, румънци и поляци. Историците и социалните антрополози трябва да отговорят защо интеграцията на хора от бившите колонии протича по-ефективно в Англия и се проваля във Франция, но е факт, че две държави които си отстоят само на 30 километра една от друга изживяват миграцията по съвсем различен начин.

Друг факт е, че в момента България се възползва от статута си на бивша османска колония и загубила страна в първата световна война. Територията ни е сбита, но населението е компактно. Имаме си мюсюлмани, но те си живеят спокойно, не защото им дължим толерантност, а защото признаваме правата им. Същото важи за турците, евреите, арменците и всички, които са приели да живеят съгласно законите.

Българите не сме били робовладелци и поради това не ни се налага да се срамуваме и да си затваряме очите за расовите различия. Думата „негър“ не е натоварена с нотки на обида в България, и е глупаво сами да я натоварваме с онова бреме, което тя носи в англо-саксонския свят.
В момента тероризмът се случва заради сблъсъка на различията. Обществата на континентална Западна Европа отхвърлят различните чисто социално и икономически, но не могат да ги отритнат от териториите си. Маргиналите им отвръщат с капсулация и радикализация.

Българите като общество не сме длъжни да си затваряме очите за тези различия и за болезнените конфликти, които пораждат. Напротив, имаме пълното право да оценим вътрешния мир, на който се радваме и да го използваме като база за решаване на други проблеми, вместо да го съсипем. Днес е модерно да се присмиваме на англичаните, новото им правителство и изолационизма, към който поемат. Ние да не сме по-глупави, че да не видим избуяващия тероризъм в Централна и Западна Европа, както и в Турция и да стоим безучастни, отваряйки границите си за безконтролен приток на мигранти.

Етническият мир в България е постижение и не сме длъжни на нито една бивша колониална империя да експериментираме, градейки обществен строй, за който не сме подготвени, изоставяйки друг, който ни служи толкова добре. Не, благодаря.

Коментарът на Филип Буров

В големите международни медии отдавна са описани схемите за движение на бойци, оръжия, пари, петрол, наркотици и др. през Турция към ИДИЛ, Ал Кайда и прочее. Ердоган нареди страната сред най-големите спонсори на салафитския екстремизъм наред Катар и Саудитска Арабия. През последната година всички кюрдски градове в югоизточната част на страната, благодарение на които про-кюрдската партия HDP влезе в парламента, бяха изравнени със земята и обезлюдени. Независимите и опозиционни медии биват безпардонно ликвидирани, хиляди журналисти и опозиционери са хвърлени в затворите, присъди се раздават и за “обида на президента” в интернет.

Повечето коментатори даже не споменават, че вълната от атентати в Турция не започна през тази, а през миналата година – с две нападения над събирания на кюрди и леви организации, които все още водят по брой на жертвите. Който и да бива обвинен за атентатите, в крайна смета те работят в полза на Ердоган. Ако са кюрдски организации, стават оправдание за геноцида. Ако е ИДИЛ, това оправдава попълозновенията за окупиране на части от Сирия и Ирак като част от “борбата срещу тероризма”. И в двата случая се оправдават полицейщината, репресиите и затягането на авторитарната власт. Ердоган отдавана е задминал по грехове Асад и Кадафи, когато те бяха обявени за врагове на международната общност.

Макар да успя да ядоса всички “големи”, не се чува и дума за санкции или “смяна на режима”. Имаше вял опит да бъде сменен с по-сговорчивия Давутоглу, но той се провали. След половин година в Белия Дом ще има администрация, която вероятно бързо ще оправи отношенията със всички близкоизточни сатрапи, включително Ердоган. Дипломатическите муабети от последните седмици показват, че Москва и Тел Авив в крайна сметка също ще го преглътнат в името на икономическата далавера. ЕС клякаше пред изнудването му още преди да тръгне да се разпада. Така че ако Ердоган се задържи на власт и “международното положение” му развърже ръцете, тежко им на нормалните турци, на кюрдите, на сирийците, и не на последно място – тежко ни на нас. Защото тук дори няма разбиране какво точно имаме като съсед…