Преди всяко негово твърдение да се анализира, ще предложа на читателя да внимава за разликата между това какво е аргумент и какво е голословното твърдение. Аргументът е факт или допускане, които доказват дадена теза, или най-малкото надграждат диалога, изисквайки опонентът да изложи по-силен аргумент, ако иска да ги обори. Голословното твърдение е нещо, което участник в диалога казва, но в думите му трудно може да се открие фактология, или логика, която да подсказва правотата на отстояваната теза. Нека сега да видим изказванията на великия икономист Никола Янков и защо те са голословни твърдения, а не аргументи.

С удебелен и наклонен шрифт са въпросите на водещия Ивайло Лаков (човек, абдикирал от обективната журналистика). Само с наклонен шрифт са твърденията на Никола Янков.

Какво ще стане ако не влезем в еврозоната?
България категорично ще изпадне от статуса на държава палъноправен член на Европейския съюз. Ние сме поели договорен ангажимент да въведем еврото. Оттогава минаха 15 години и не сме го направили, може да минат и още 15 години, тъй като няма формален срок. Истината е, че Европейският съюз еволюира. Говорим за Европа на няколко скорости, започвайки от интегрираната Западна Европа, после, минавайки през Центрана и Изтона Европа, която е форматирана във формат Вишеград и Европа на три морета. България не участва в тези формати. България става част от един друг формат – на държави като Македония, Босна, Армения, Беларус Молдова, това е бъдещето на България извън Европейския съюз и това ще е бъдещето на България, ако се откажем от нашия път към интеграция в сърцето на Европа. А той адължително минава през членство в еврозоната.

Неточностите, които правят това изказване голословие са следните:
1 България участва в инициативата „Три морета“, поне ако се вярва на Министерство на външните работи.
2 България не може да стане част от формата на Македония, Босна, Армения, Беларус и Молдова. Те не участват в някакъв общ формат. За разлика от тези страни България е в Европейския съюз. Нашите граждани пътуват свободно и могат да намерят работа навсякъде в ЕС. Грежданите на посочените страни не могат. България има гласове в Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската Комисия. Тези държави нямат.
3 България няма да излезе от Европейския съюз, ако не влезе в еврозоната след някоя друга година. Никой сериозен човек, нито в Брюксел, нито в България не говори за такова нещо.
4 Държави като Полша, Чехия и Унгария, също не търсят интеграция чрез участие в еврозонаата, но те не се притесняват, че ще изпаднат от самия Европейски съюз, ако не приемат еврото на този етап.

Защо чехия, полша и унгария могат да си позволят, а ние не?
Чехия, Полша и Унгария са Европа. Между тях и нас съществуват 1000 километра разстояние и 1000 години социално икономически особености и 1000 милиарда евро разлика в БВП. Ето за това.

1 Не става ясно как точно историята, размерът на БВП и социалните особености правят Полша, Унгария и Чехия по-големи европейци от България и как въвеждането на еврото ще ни изравни с тях?
2 Изведнъж ли ще умножим брутния си вътрешен продукт? Изведнъж ли българите ще забогатеем?
3 Изведнъж ли ще се създаде стена пред Русия и Турция и българите с проруски сантимент ще се откажат от него?
4 Как еврото ще даде тласък на тези процеси, ако те вече не са се случили? Кога еврото е предлагала ускорена конвергенция само по себе си?

Какво ще се промени ако станем част от еврозоната?
Всичко. Ролята на надзорник ще премине от БНБ към ЕЦБ. Това трябва да радва българите, значи, че няма да имаме КТБ и сценарии като 1997 година. Ще има по-добре капитализирана банкова система, която ще гарантира депозитите на българското население. Еврозоната гарантира по-голям интерес от чуждестранни инвестиции. По-ниски трансакционни разходи за бизнеса от липсата на разходи по обмена на валута, ще има повече туристи в България, все положителни неща. Лихвите ще останат трайно ниски, което е добре за населението.

1 Банки фалират навсякъде в еврозоната. А където не фалират, правителствата поемат същия морален риск, който не поемаха ГЕРБ, когато допуснаха КТБ да се разрасне тройно под носа им.
2 Българските банки, които са част от международни банкови групи и в момента са ПО-СИЛНО капитализирани, отколкото техните майки. Съмнително е, че еврозоната ще направи банките, които са юридически лица, регистрирани в България, по-силно капитализирани. Една от възможните посоки за развитие на еврозоната и банковия съюз, е дъщерни банки да се закрият, а капиталът им да се трансферира в банките майки. Това не означава по-силно капитализирани банки в България. Това е риск за Българските спестители, който управляващите са длъжни да разсеят публично и категорично, преди да допуснат тясно сътрудничество с европейския банков съюз.

Защо се спекулира с гръцки сценарий?
Гръцки сценарий е възможен в сегашната ситуация много повече, токолкото в еврозоната. В еврозоната действат маастрихтските критерии. Държавата не може да има бюджет повече от 3% от БВП и дълг повече от 60% от БВП. В момента в България няма такива критерии. Тоест българската политичска класа – правителството и парламентът могат да изхарчат всички пари на света и да ни вкарат в гръцки сценарий днес. Еврозаната спира възможностите за такъв сценарий, не ги засилва.

1 Гръцкият сценарий се случи именно в еврозоната, а не извън нея?
2 България вече 23 години не е водила неразумна фискална политика без да е в еврозоната. Това се дължи до голяма степен на валутния борд.
3 Манипулирането на данните за икономическия растеж, за което стана ясно публично миналия петък, но за което се говореше още от декември миналата година, показва, че поведението на България при управлението на ГЕРБ, напомня точно за поведението на Гърция преди кризата. Тогава Гърция лъжеше в статистиката си за да крие проблемите на публичните си финанси.
4 Еврозоната не представя никакви формални гаранции, че същите манипулации в статистиката няма да се случват и ако България вече е въвела еврото.
5 Ниските лихви и лесният кредит в еврозоната, които се представят като мост към бързото забогатяване, крият огромен риск от раздуването на кредитни и инвестиционни балони, както и от създаването на дългови кризи.

Стимулрат се страхове, всява се паника и то с откровени лъжи?
Тоно така. Бих казал, че някои неща могат да бъдат квалифицирани според Наказателния кодекс като престъпления срещу икономическата система на страната. Може би трябва да се погледне и от тази гледна точка. Това със сигурност не е нещо, което е направено случайно. Това са координирани атаки, възможно е да се търси и извън България центъра на финансиране и организация на тези неща. Така че има си служби, които трябва да се занимават с тези въпроси.

1 Оставям настрана фактът, че се чувствам набеден от Никола Янков. Тъй като практикувам отговорна журналистика, ще попитам не е ли престъпление срещу икономическата система на страната, хора публично да отправят спекулативни твърдения, с които неправилно се успокоява обществото, че членство в еврозоната ще ускори забогатяването и сигурността и в същото време да се премълчават рисковете.
2 Списание „Икономист“, където работя, развива и аргументира в най-голяма степен разумните съображения, че присъединяването към т.нар. чакалня на еврозоната представлява риск за България, ако се случи на този етап от развитието на еврозоната и на този етап от развитието на българската икономика. В публикациите ни има толкова координация с други медии, колкото всеки път, когато различни медии говорят с едни и същи източници.
3 Това, че в държавата има хора, които се ползват с обществен, академичен и експертен авторитет и споделят позициите си анонимно, защото се притесняват от репресии, не е атака срещу икономическата система. Атака срещу държавността е, че тези хора са станали известни на управляващите без журналистите да ги издадат, и вече получават предупреждения да си мерят приказките. Атака срещу държавността е присъдружни на управляващите НПО-та да получават информация кои са източниците ни и да ги брандират като сили, подриващи националния  интерес.
4 Смешно е човек, който в рамките на 15 минути разви толкова манипалутивни тези да твърди, че други манипулират общественото мнение.

Аз съм сигурен, че българите подкрепят членството на България в еврозоната и фактът, че те гласуват, обръщйки левовете си в евро напоследък ви говори достатъно красноречиво, че те искат да имат по-стабилна валута и не искат да се притесняват от хиперинфлация, банкови фалити и такива неща. Еврозоната гарантира тези страхове за поколения напред.

1 Ако българите подкрепяха членството на България в еврозоната, защо социологическите проучвания сочат обратното? Тук не става дума за това дали общественото мнение е правилният измерител за правотата на една или друга теза. Въпросът опира до манипулативното тълкуване на общественото поведение.
2 Българите обръщат парите си в евро, когато се уплашат, че външна криза, или чутовната глупост на избирателите може да обезценят парите им. Конкретната причина близо два милиарда лева (предимно спестявания) да се превалутират в последния месец е не друго, а страхът, че ГЕРБ може да допуснат срив на валутния борд.
3 Засиленото превалутиране на спестявания и ликвидност в последния месец се случва след огласянето на един законопроект на управляващите. Не се е случило от нищото и това прави поведението на домакинствата и бизнеса рационална реакция на хазартен политически ход. Нито една сериозна медиа не каза повече от това, което наистина вещае внесеният законопроект. Управляващите признаха правотата на медиите, приемайки решение на Народното събрание, което санира законовите промени с допълнителни ограничителни разпоредби, касаещи мандата на управляващите в преговорите за въвеждане на еврото.
4 Чисто логически, да се твърди, че българите не искат хиперинфлация и банкови фалити, след като се видя реакцията на българските домакинства и бизнес по отношение на спорния законопроект, показва две неща. Или Янков е допуснал грешен изказ, или намеква, че с поведението си именно управляващите работят за хиперинфлация и банкови фалити.
5 Грешка на изказа е и последното изречение от цитираното твърдение, че „еврозоната гарантира тези страхове за поколения наред“. Навярно манипулаторът Никола Янков е искал да каже, че еврозоната гарантира за поколения напред, че такива страхове няма да се реализират. Е не му се получи. Но за разлика от него, съм достатъчно почтен и няма да спекулирам с лапсуси не неопределености.

Ясно е, че управляващите си имат система от медии, които тиражират и мутиплицират подобни манипулации. Навярно манипулативните  твърдения на Никола Янков ще стигнат далеч по-голяма аудитория от този анализ, който спори защо не трябва да се вярва на Никола Янков. Едно обаче е сигурно. Щом управляващите са опрели до такива хора да промотират инициативите им, значи управляващата каса има сериозен проблем с авторитетите и доверието.

В следващите редове предлагам своя интерпретация на онези неща, които Владислав Горанов каза по-завоалирано (двете части на самото интервюто може да се прочетат тук и тук).

След като от 2009 до 2013 година той бе заместник на Симеон Дянков (доказал вредността си) и се налагаше да реализира чужди намерения, днес Владислав Горанов обяснява защо самоцелното преследване на балансиран бюджет дори с риск да се съсипе икономиката е изоставено като политика. ГЕРБ прогнозират бюджетен дефицит за целия си мандат и това е обрат, който се нуждае от обяснение с повече дълбочина от брътвежите на депутатки като Диана Йорданова и Десислава Атанасова. А именно, обяснението на министъра е, че бюджетът не пречи на развитието на икономиката.

Това е косвено признание, че бюджетният дефицит понякога се явява инструмент за правене на политика и понятието не трябва да се приема като табу, или мръсна дума. Последното често се подминава от десните популисти, които разглеждат публичните финанси като счетоводен баланс, който не е и не трябва да отчита състоянието на икономиката.

Друго достижение на интервюто е, че макар и косвено финансовият министър признава, изричането на фактологически неистини от страна на министър председателя Бойко Борисов. Говорейки с условности Владислав Горанов не упреква директно началника си, но и не оспорва твърдението, което съдържа въпроса ми, че премиерът говори неверни неща.

Втората част от отговора съдържа елемент на демагогия, с упреците към тройната коалиция, защото дори и при нейното управление изричането на лъжи от висши държавници да е било налице, то не беше толкова масово, колкото днес и през първото управление на ГЕРБ.

Не на последно място, има видим контраст между отговорността, с която опозицията затаи тишина и в продължение на месец не критикуваше Симеон Дянков, докато подготвя облигационната емисия от лятото на 2012 година, и хулиганското поведение на опозиционния депутат Бойко Борисов, който обясняваше че ако Пламен Орешарски и Петър Чобанов не подадат оставка, държавата ще фалира, а хората ще теглят панически парите си от банките.

Последното се случи именно когато облигационният заем от 2014 година се изтегляше от международните пазари и маркира истинската безотговорност на днешния премиер, който показа, че няма против държавата да се срине, стига той да е начело на нейните руини.  Въпроси в тази посока също не липсват в първата част от интервюто.

Министърът заслужава поздрави, затова, че признава масовостта на демагогията и превръщането на лъжите в нормаленинструмент за политическо дебатиране. Това е нещо много токсично, защото размива представите на хората за реалното състояние на държавата и посоката, в която се води, и ако откровените лъжи ще се отстраняват, първо трябва да се констатират като проблем.

По косвен начин финансовият министър признава и други лоши практики в първото правителство на ГЕРБ, а подобна откритост рядко е присъща за министър в днешно време.

Друга специфика на политическото говорене в България е, че се избягва посочването на директна връзка между парите, които държавата харчи и необходимостта те да бъдат обезпечени с приходи, заемни средства, или някаква комбинация от двете. В условия като днешните, когато фискалният резерв е близо до допустимия си минимум, наличието на бюджетен дефицит очертава няколко алтернативи. Вдигане на данъците с цел увеличаване на приходите, свиване на държавните разходи, или дългово финансиране на бюджетните дефицити.

По този повод финансовият министър дава да се разбере, че той е против вдигането на данъчната тежест, докато има резерви за подобряване на събираемостта в приходите. Заявява също, че е решен да финансира предстоящите дефицити със средства, заети от международните пазари. Позиция, с която не всеки е съгласен, но която вече е ясно очертана и освен, че може да се критикува, тя обвързва нейните нициатори с отговорността за провеждането й.

Съществена част от интервюто е посветена на Българската банка за развитие и новите начини, по които тя се използва за провеждане на държавни политики. Заеми за придобивания на държавни дружества, кредити за преструктурирания на други публични (в смисъл държавни) компании и ред други действия, които напомнят повече за провеждане на политика от кейнсиански тип.

От отговора на финансовия министър става ясно, че финансовата институция ще се използва практически за всичко, което не противоречи на закона и мисията й. Интересно е и друго изказване, в което, приемайки общинското дружество Център за градска мобилност за голяма компания, Владислав Горанов косвено маркира и възможността Българска банка за развитие да отпуска кредит на големи предприятия.

Последното е основна опорна точка на всички, които критикуват банката, най-вече, когато нямат сериозно основание, но желаят да попаднат в центъра на медийното внимание, или да притиснат нейното ръководство и надзор. Думите на министъра ясно показват, че кредитирането на едрия бизнес от страна на банката за развитие не е нито забранена, нито  непозната практика и следва да се разглежда като част от общата икономическа политика. Дали има увереност, че един заем ще бъде върнат, опира до преценка на ръководството на банката. Но ако мениджърите на институцията са поели отговорност, заявявайки, че кредитоискателят е надежден, няма причина заемът да не бъде отпуснат, още повече, когато сделката отразява и правителствени приоритети.

Последен акцент в интервюто се поставя върху промените в Кодекса за социално осигуряване, касаещи втория стълб на пенсионната система и Комисията за финансов надзор. Инициативата на финансовия министър. Отговорите показват, че по стара традиция в България за всяка инициатива се тръгва с три пъти по-големи амбиции, за да може на края да се постигне поне малка, но същствената част от първоначално поставените цели.

В случая, министърът показва готовност да отстъпи  от почти всяка идея, стига да бъде убеден, че реализацията й няма да причини загуби на осигуряваните. Редут, който Владислав Горанов е решен да отстоява, е ограничаването на възможностите за инвестиции на пенсионните фондове в свързани компании.  Последното може да стане повод министърът да признае грешка и текстове, които предпоставят масови разпродажби на портфейли с общински облигации включително при условията на загуба за осигурените, да отпаднат.