Нито Симеон Дянков, нито Бойко Борисов разполагат с нещо конкретно, заради което да посочат с категоричност, че техният противник е некомпетентен, или корумпиран. Просто споменават, че има нещо, което не е хубаво, но отказват да кажат повече, защото било класифицирана информация. В случая със Симеон Дянков вече стана ясно, че това бе пример за некадърност, прикрита зад гласовитост. За наблюдателните няма съмнения, че днес симптомите на същия проблем – „идейно и културно безплодие“ са налице при двукратния бивш премиер.

Проблемът е, че научаваме за тези им  недостатци, когато се заиграват с държавните тайни. И в това отношение ГЕРБ проявяват рецидив.

Най-естествената реакция, след като стана ясно, че БНТ е искала милиони за да плати за някакви филми на Елена Йончева, бе да се помисли, че националната медия е била източвана. Схемите за забогяване в националната медиа са ясни на мнозина, но никой не смее да пише за тях, или поне не за пазачите на кранчетата за пари. Та за това предположение маше логика – Елена Йончева бе бивша приятелка на вече бившия министър-председател Сергей Станишев. Някак си, в модела за възприемане на света, на всеки средно интелигентен и средно запознат  българин, стои допускането че главата на изпълнителната власт може да уреди гаджето си с печеливша поръчка от държавната телевизия.

Само че дните след първоначалното изхвърляне на Бойко Борисов показаха колко неправ е бил той. Самият Борисов заговори, че щял да е доволен, ако въпросът стигне до съд, защото там щели да се гледат документи, които са класифицирана информация и по въпросът щял да се изкаже финансовият министър от първия му кабинет Симеон Дянков, който имал информация по случая.

R наистина, от някъде Дянков също се включи като беквокалист в хора на бившия си началник, потвърждавайки, че е покривал фактури на БНТ, с източник разходи по филми на Елена Йончева. Остана само да се обясни каква е класифицираната информация по тези фактури и защо въпросът вече не е представен на съда.

За дните, откакто скандалът се развихри, поне няколко медии (най-изчерпателни бяха анализите на Е-Vestnik.bg и „Труд“) показаха, че парите не били за Йончева, а най-вероятно тя е била параван. Зад нея най-вероятно е трябвало да се плати за освобождаването на български заложници от плена на сомалийски пирати. За това обаче не се говори, защото в момента, когато стане публично ясно, че една държава плаща на терористите, това моментално ще ги накара да започнат да отвличат именно граждани на тази държава.

За откупи не се говори. Но Бойко Борисов е безпринципен

И до днес Борисов отказва да посочи защо, ако е имало престъпление, скрито зад документи, които са класифицирани, не ги е предоставил на специализирания съд. Все пак съдебната власт може да гледа дела, в които се обсъжда класифицирана информация и използването на специални разузнавателни средства. Вместо това, Борисов избра подхода да си къта партенката в продължение на 8 години и да я размаха днес като компромат, но отново не е готов да стигне на съда.

Този подход да се злоупотребява с класифицирани документи е патент на ГЕРБ. При него не се лъже, само се казва половината на истината, покрита с тонове постистини. Другата половина, по правило оправдаваща неудобния на ГЕРБ човек, се спестява защото споменаването на двете половини е разгласяване на държавна тайна и се наказва със затвор. Напълно печеливша ситуация, която се описва със модела:

Същата простотия ГЕРБ приложиха и преди 8 години спрямо Пламен Орешарски. Тогава Симеон Дянков си помисли, че ще постави Пламен Орешарски в неудобно положение, като го изобличи, че е подкрепял търговска банка с държавни пари от фискалния резерв. Това не беше нито първия, нито последния път, когато злоупотребявайки с ранга си на финансов министър Симеон Дянков, криеше своята некадърност зад потока от думи, които високият му пост усилваше.

Така и до днес никой не посмя да каже публично, коя е била спасената банка по време на тройната коалиция. Шест години по-късно се видя, че това е технологията за спасяване на финансови институции, защото същият механизъм се приложи отново. Само дето изпълнението му се случи под надзора на Европейската комисия. Дянков така и не роди по-добра идея как да се стабилизират системни банки в условия на български валутен борд.

Просто отклони вниманието от иначе тъпата си идея да извади фискалния резерв от валутните резерви и да го изложи на български риск, влагайки го в български финансови институции, които нямат нужда от него, и на които предстои да започнат да се давят в евтин ресурс от спестяващите домакинства. Всъщност ,направи нещо повече – с бездействието си като финансов министър позволи балонът на пирамидата Корпоративна търговска банка да продължи да се раздува.

След като Дянков хвърли бомбата в пленарната зала, журналистите веднага се втурнахме да към изхода, в очакване да направи допълнително изявление. Това не се случи. Излизайки от залата, той прекрачи трите метра до кабинета на Цецка Цачева, по това време председател на парламента и прекара там повече от час. По това време още не беше забранено на журналистите да киснат в тази част от кулоарите и седнах на канапето срещу кабинета. Разговарях с пи-арката на Дянков – Ани, първата от общо четири медийни съветници и по някое време пред кабинета на Цецка Цачева се появи пи-арът на БНБ Александър Урумов.

Този иначе толкова приветлив господин беше събрал цялата сериозност, която може да излъчи с корпулентното си тяло. Без да казва името си, само подаде визитката си на Ани и й каза „крайно време е да се запознаем“. Казаха си две приказки насаме, след което Урумов влезе в кабинета на Цецка Цачева. Никой никога не продума какъв точно разговор се е провел, но на излизане от кабинета на Цачева Дянков мълчеше като маринована скумрия, и като цяло това остана единственият прецедент, когато вашингтонският гений мълчеше.

Явно нещо сериозно бе стреснало финансовия министър. От други източници по-късно разбрах, че операцията по подкрепа за конкретната банка, самата схема за прилагането й, гаранциите от банката и срока на  операцията са класифицирана информация. И само фактът, че Дянков не посочи името на тази финансова институция, го спаси да не си докара проблеми със закона.

Веднага, след като Дянков напусна парламента се отправих към Пламен Орешарски. Попитах го за какво говори Симеон Дянков и коя е била банката. „Питай онзи галфон“ беше лаконичният отговор на Орешарски и като цяло първият и последен път, когато го чувам да използва нецензурни думи.

В случая със спасената банка Симеон Дянков заплаши да събуди онзи нерационален и непазарен сантимент, който през 2014 година за малко щеше да прерасне в системна банкова криза. В случая с Елена Йончева Бойко Борисов превърна всеки българин, пътуващ в рискови държави в потенциална мишена за отвличане. Не за друго, а защото само онези племена в центъра на амазонската джунгла, които още не са контактували с други хора, не разбраха, че България плаща на похитители.

Но това за ГЕРБ няма никакво значение. Те са готови да разрушат всяка натрупана единица познание, и всяка предварително утвърдена процедура за действие в критична ситуация, само и само за да изглеждат малко по-големи от мащаба на собствената си некадърност. И затова винаги си търсят, някой, който да нацапат със собствената си кал.

Някак неусетно в следобеда на 20 септември медиите обявиха, че правителството е одобрило промени в Закона за Българската банка за развитие, които сменят органа по упражняване на държавното участие (99,999%) в банката, и занапред ролята на принципал ще се упражнява от министъра на икономиката. Мотивите на законопроекта са притеснително общи и лаконични, като в обем от две страници се преразказва теоретичната постановка защо България се нуждае от такъв тип финансова институция, и едва в последния абзац се казва, че така „ще се подобрят координацията и ефективността по дефиниране и прилагане на държавните политики в подкрепа на малките и средните предприятия и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика като цяло“.

Поведението на повечето депутати от ГЕРБ беше като на ужилени. Едни от най-влиятелните народни представители в управляващата партия избягваха да отговарят на въпроса защо се случва промяната. Обясненията „още не съм запознат“, „само чух за това“ и „не мога да коментирам нещо, което не знам“ дават да се разбере, че в парламентарната група все още нямат дори опорни точки за промяната.

Омертата на депутатите показва или неразбиране за случващото се, или страх да се говори за процесите, които текат. Според източник на “Икономист“ от Народното събрание, решението е взето почти светкавично от премиера, без съгласуване и без дори да се уведоми ръководството на банката. Според запознати реакцията на петия етаж на финансовата институция (този на директорите) била искрено смайване. Причината за решението на премиера била нещо, за което премиерът държал лично отговорен финансовия министър Владислав Горанов и което го мотивирало да предприеме радикалната стъпка.

Версията не беше потвърдена от втори източник, но има много логически аргументи в подкрепа на достоверността й. Такава например е трансформацията на банката от инструмент за съживяване на кредитирането в задбалансов актив на кабинета. След като дойде на власт, второто правителство на ГЕРБ почти незабавно я натовари с финансиране на програмата за енергийна ефективност (безплатното саниране на блокове), възобнови се практиката по изкупуване на вземания на местни компании от общини, които не могат да разплащат в срок задълженията си, пристъпи се към кредитиране на Центъра за градска мобилност в София.

Официалната статистика не показва какъв е мащабът на тези действия, които по същество са си икономическа политика от кейнсиански тип, но е факт, че дразнеше част от мениджърите на банката. Това означава, че делът на подобни операции е бил чувствителен, макар и публично срещу тях да липсват критики. И трите от изброените случаи обаче се случват със знанието на премиера. Програмата за санирането е една от гордостите на кабинета „Борисов 2“, посредничеството между общини и изпълнители на обществени поръчки е иновация именно на ГЕРБ от времето на първия й мандат, а ако оздравяването на столичния градски транспорт беше проблем, то кметът на София Йорданка Фандъкова нямаше да е сред основните заподозрени за бъдещ кандидат-президент.

Точно неофициалната щампа за одобрение на тези сделки трябва да покаже, че концептуално премиерът няма проблем с тях, и ако има недоволство, то ще е заради конкретни сделки или други действия, или въздържание от такива на финансовия министър.

По-труден за оспорване е аргументът, че икономическият министър е по-близо до реалния сектор. И поради това има логика инструментът за улесняване на финансирането му да е също под контрола на Божидар Лукарски. В полза на това обяснение е и обмисляната нова стратегия за държавните фирми, за чието създаване се разбра преди седмица. Ако те се поверят на един министър, например икономическия, всяко стратегическо решение за развитието им или за подпомагане на малкия бизнес ще може незабавно да се подкрепя със съответните финансови инструменти – кредитни продукти и схеми за финансов инженеринг по споделяне на риска. Така няма да се губи енергия в комуникация между икономическото и финансовото министерство.

Последното никога не е констатирано като проблем в 17-годишната история на банката и без в публичното пространство да се прокрадне поне един сигнал за искри или буксуване в координацията между финансовия и икономическия министър, тази версия също трудно може да събуди доверие, ако правителството не приложи убедителни доказателства за верността й.

Малко вероятна, но все пак възможна хипотеза е, че във финансовата институция са били открити проблеми, и тя се прехвърля на Божидар Лукарски като горещ картоф. Това обаче също е трудно за приемане, защото Лукарски има репутацията на човек, който е лоялен на премиера като изпълнител, но не и като фактор, способен да намира решения, а точно това би се търсило, ако в банката има скрит проблем. Освен всичко останало ББР премина току-що успешно стрес теста на банковата система, проведен от БНБ.

Кой командва в ББР

Това, което може да даде допълнителна яснота за генезиса на случващото се, ще са очакваните персонални промени на върха във финансовата институция. Практиката показва, че в последните три редовни правителства всеки нов принципал е сменял ръководните й органи. Това направиха Симеон Дянков, Петър Чобанов и Владислав Горанов. Сегашният финансов министър на практика отмени действията на бившия си началник Дянков, поставяйки бившия главен изпълнителен директор Димитър Димитров в Надзорния съвет на банката и налагайки Ангел Геков за председател на Управителния съвет и изпълнителен директор.

С това действие Горанов реставрира властовата структура, действала по времето на тройната коалиция и половината от мандата на първия кабинет „Борисов“. Тогава Димитров и Геков бяха изпълнителни директори, а сега, макар и йерархично да са на различно ниво, биват приемани за най-тежкия властови център във финансовата институция. Влияние като принципал финансовият министър оказва чрез заместника си Кирил Ананиев, който е в Надзорния съвет, както и чрез председателя на надзора – Атанас Кацарчев, също бивш заместник-министър на финансите. В Управителния съвет косвено влияние има председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, на чието застъпничество се отдава назначаването на пловдивския банкер и светска личност (според достъпните в интернет публикации) Илия Кирчев.

Покровител на третия член на Управителния съвет – Билян Балев, е Сергей Станишев. Балев стана част от банката именно когато сегашният председател на Партията на европейските социалисти оглавяваше БСП и партията му управляваше в коалиция с ДПС. Миналата година социалистите сондираха дали Балев не може да получи пост и като подуправител на Българската народна банка. Според източници от банката обаче Балев все по-рядко можел да влияе на случващото се и често научавал в последния момент за вече подготвените решения на Управителния съвет, а гласът му бил чисто съвещателен. При такава конфигурация освобождаването на когото и да било ще е показателно за това, чие лоби губи власт.

Йерархичната верига в банката за развитие е така устроена, че Надзорният съвет може по всяко време напълно състоятелно да смени част или дори целия Управителен съвет. Точно поради това е важно надзорът винаги да се ползва с доверието на принципала. В самия Управителен съвет пък и в момента може да се назначат още двама нови членове, без да се отстраняват сегашни членове. В правилника за дейността на институцията е записано, че управата може да е съставена от трима до петима членове, а в момента техният брой е трима. Евентуално раздуване на бройката обаче заплашва да превърне управленския орган в орел, рак и щука. Съгласно устава на банката тя се представлява от поне двама изпълнителни директори и ако двамата евентуални нови членове получат такъв статут (което е най-вероятното развитие), ще се създаде предпоставка за размиване на властта.

Според бивш ръководител на банката много по-вероятно е представителите на Божидар Лукарски да не се заемат веднага със завладяване на територии. По-разумното поведение е първоначално в управата и надзора да се направи частична промяна, така че новите фаворити да влязат в ритъм и след това да бъдат подсилени с допълнителни промени. Последното важи за Управителния съвет. При надзора смяната на части също е възможна, но отнема време, защото се изисква общо събрание, а процедурата от публикуването на уведомление до вписване на промените в Търговския регистър отнемат между месец и половина и два месеца.

Как кредитира банката

Като държавна банка ББР привлича ресурса си при изключително ниски лихвени равнища, като често това става и с издаването на държавни гаранции (институцията не приема депозити от граждани). Това й позволява да предлага изключително изгодни лихви по кредитните си продукти, а е широко застъпена и практиката да се отпускат средства на търговските банки, които те да преотдават на крайните си клиенти също на по-ниски лихвени равнища от средните за пазара (он лендинг финансиране).

Според резултатите от стрес теста, който БНБ проведе това лято, финансовата институция има капиталова адекватност преди и след подлагането й на стресови сценарии над 50%. Това я прави най-силно капитализираната банка в страната като отношение към рисковите й активи и означава, че тя може да увеличи кредитирането си с до пет милиарда лева, и пак ще има капиталова адекватност над нормативните изисквания. Или, казано с други думи – банката е инструмент с много силен заряд кинетична енергия. Капиталът на институцията е твърде голям за мащабите, които държавата й поставя, което й отрежда ролята на двигател на ферари, инсталиран в шасито на москвич.

И въпреки че според регулатора банката е изрядна, нейното име не спира да се появява в медиите като пример за подпомагане на олигарсите, които са близки до действащото правителство. Тези обвинения се чуха за първи път през 2014 година, когато медиите съобщиха за кредити към компании, свързвани с Делян Пеевски. Общата експозиция към тези компании – „Водстрой“, „Булгартабак“ и „Лодис“, според вестник „Капитал“ надвишава 10 % от собствения капитал на институцията и я излага на по-висок от регулативно допустимия риск. Факт е обаче, че според буквата на закона компаниите не са свързани, а заемите към тях са обслужвани редовно по информация на финансовия министър Владислав Горанов от май тази година.

Критика към ръководството на банката, отпуснало кредитите за споменатите компании, отправи и надзорникът на институцията Димитър Димитров. В интервю за Офнюз той разкритикува директорите на ББР, че са допуснали две трети от кредитния портфейл да се концентрират в 20 икономически групи.

Трябва обаче да се отбележи, че Димитров не посочи каква част от тази концентрация се е формирала, когато той бе начело на банката, а след смяната на ръководството, назначено от кабинета „Орешарски“, също липсват данни за развитието на тази концентрация. Нито ръководството, нито надзорът на банката, а и нейният принципал все още не са коментирали дали концентрацията е преодоляна и дали компании от Топ 20 не са получавали допълнителни кредити, включително и някои от сочените за свързани с Делян Пеевски.

От обществото продължават да се пазят в тайна обективните показатели колко ефективно се управлява банката за развитие. Според неин бивш директор при сегашния си мащаб банката може да печели между 3 и 5 милиона месечно и годишна печалба над 30 милиона лева може да се приема като задоволителен резултат. Това обаче е само количествен измерител, който не показва реалната полезност на финансовата институция за икономиката. И докато такива липсват, всяко правителство ще може да променя ръководството на банката, а мотивите, макар и да изглеждат плоски и повърхностни, трудно ще могат да се оборят с конкретни данни. Нещо, което не говори за напредничавост, а нали точно това се стреми да донесе на икономиката една банка за развитие.
Статията е публикувана в новия брой на списание „Икономист“.

През 2001 година на парламентарните избори се явява нов кандидат – царят Симеон Сакскобургготски и успява бързо да плени голяма част от обществото, като го превръща в свои избиратели. На това управляващото по това време Обединение на демократичните сили отговаря с различни спънки по пътя на новата партия. Кулминацията бе достигната, когато на 23 април 2001 година Софийски градски съд отказа да регистрира като политическа партия Националното движение Симеон Втори. Доколко основанията са били приемливи е друг въпрос, важен в случая е резултатът – царското движение се яви на изборите след споразумение с други две партии „Партията на българските жени“ и „Движение за национално възраждане Оборище“, които сформираха Коалиция „Национално движение Симеон Втори“.

Актът на съда, потвърден пет дни по-късно и от Върховния съд, се прие като репресия от страна на управляващите. Дори и те да нямаха пръст в решенията на съда, пътят на царя към изборите беше миниран от негативна медийна кампания. В психологията обаче има едно правило, че когато някой бива оплюван системно от силните и от тълпите, той печели симпатиите на безпристрастните. Това се случи и със Симеон втори, който въпреки нападките срещу себе си се  яви на избори и на 17 юни коалицията му спечели правото да сформира правителство.

За разлика от възкачването на Симеон Сакскобургготски, който имаше сериозна конкуренция в лицето на Иван Костов, през 2009 година нещата бяха едва ли не предрешени. Негативната кампания, която приближените до социалистическата партия и тогавашния й лидер Сергей Станишев направиха срещу Бойко Борисов, беше пикаене срещу вятъра. Срещу бившия пожарникар и бъдещ премиер също бе лансирана масова кампания.

Дори в централните медии се появиха клипове, плашещи хората, че ако подкрепят Борисов, ще реставрират управлението на Иван Костов. Клипът отново представи управляващите като пазители на „лошото статукво“, а мнозина повярваха, че след изборите ГЕРБ на Бойко Борисов би играла ролята на мускулите, докато евентуалният коалиционен партньор „Синята Коалиция“ ще е мозъка, а Иван Костов ще подкрепя управлението Борисов ума и опита си.

Днес не  друг, а самият Борисов е на път да запише името си като страхливец, който не смее да се изправи в открит и честен двубой. Подал рапорта си за напускане на  въоръжените сили в понеделник, генералът все още се води в отпуска и заради статута си на човек под пагон се въздържа от публични изказвания без те  да са му позволени от по-висшестоящи.

Това време, в което той е един вид вързано куче, което всеки може словесно да рита, се използва от знайни и незнайни критици за всякакви обвинения. От това, че ползва неправилно акта на оставката си за трамплин, през дежурните упреци, че е дезертьор и страхливец, през обвиненията на премиера, че бил лъжец, до кампанията на някои десни медии, че бил руски агент и рубладжия.

Обществото ни очевидно за първи път се сблъсква със ситуация, в която висш военен е на път  да се включи в политиката и поради това нямаме публично натрупано познание колко дълго отнема рапортът на един генерал да се разпише от министъра, след което да се утвърди и от президента. Ако обаче периодът продължи излишно дълго, това ще заработи в полза на генерала също както отказът от регистрация на НДСВ и клиповете, че гласуването за Борисов води на власт Костов.

И дори тук да става дума само за технология по управление на документооборота, Бойко Борисов има най-голям интерес генералът да бъде освободен от длъжност колкото може по-скоро, преди военният министър Николай Ненчев и президентът Росен Плевнелиев да бъдат упрекнати, че помагат на премиера и саботират левицата. Нещо, което е абсолютно вярно за държавния глава, и което е показвано многократно, но все пак този път придворните слуги могат да навредят на господаря си, опитвайки да уязвят враговете му.

Така  че, изводът е един – господин премиер, този път няма да  ви е лесно. Насреща си имате истински генерал, не щабен плъх, а човек който сред най-добрите в занаята си. Който има обществен авторитет, чиито болтове тежат повече от вашите.

Между другото, от същата специфика в поведението на избирателите се възползват и Слави Трифонов и шушумигите около него, които през вечер се правят на репресирани и мъченици в името на народа. Всъщност, те са най-големите печеливши от решението на Конституционния съд да отхвърли въпросите им, защото сега и те могат да се правят на онеправдани и мачкани от статуквото. Въпреки, че през последните 15 години се заиграваха с почти всеки негов представител.

Предишният силен период на Слави Трифонов беше в края на ХХ и началото на този век. Свален от ефир след видимо злепоставяне на правителството на Иван Костов и оцелял с излъчвания из подземието на Хотел „България“, със създаването на БиТиВи Слави Трифонов се превърна в явление. Пълнеше стадиони, разсмиваше нацията и знаеше как да постъпи правилно. В онази петъчна вечер на 2001 година, когато се случи трагедията в дискотека „Индиго“ отмени шоуто си, а с първото предаване за следващата седмица показа, че няма да има само хумор, но и сериозни теми.

Опитите за публицистика зачестяваха с всяка изборна кампания и с всяко значимо събитие – убийството на Илия Павлов, убийството на Емил Кюлев. При него Ахмед Доган направи знаменитото признание, че Движението за права  и свободи си има обръчи от фирми. Масово явление за българската реалност и присъщо за всяка политическа сила, но до сега признато само от един. Носейки се по вълната на моментните изригвания Слави Трифонов сякаш загуби инерцията си и когато ГЕРБ дойдоха на власт, с цялата си критичност към премиера Бойко Борисов и неговата дясна ръка Цветан Цветанов, шоуменът се позиционира като опозиция на почти безапелационната власт, но не и като фактор в политическия живот. Подкрепяните от него кандидати за депутати, и Меглена Кунева за президент не успяваха да стигнат там, където експериментите на Слави опитваха да ги пратят.

До днес

Каквото било било. Тези страници бяха официално затворени по някое време след сформирането на втория кабинет „Борисов“. Оттогава телевизионният водещ с целия си екип подклаждат огъня на една нова политическа философия. Философия е точната дума, защото не става дума за създаването на партия (поне към момента), но се дават мнения по почти всеки наболял въпрос.

Сценаристите му в мнозинството си литератори с класическо образование са много добри да извъртат всеки обществен проблем до там, че евентуален положителен вот по някой от въпросите в поискания референдум ще ги реши.

Човекът обикаля градовете, среща се със студенти, с общностите, консолидира подкрепа и зад граница. Дори и нищо да не излезе, поне ще е напред с материала от концертната дейност, чието възобновяване съвпадна с активизирането на политическите му амбиции.

Както един журналист от „Ройтерс“ някога отбеляза: „Модерното общество страда от липсата на лидери, които са готови да „яхнат танка. Такива като Шарл Де Гол и Борис Елцин, които притежават вродена смелост и увереност, че са на прав път, а с нея и увличат тълпите след себе си.

В ерата на телевизиите и интернет, подобен образ лесно може да се създаде. Последното бе осъзнато от Бойко Борисов и от Слави Трифонов, докато останалите политици, залагащи на конвенционалното поведение, подбираха изявите си и попаднаха в категорията на обикновените шушумиги. И не, че шушумиги не са взимали властта. И Сергей Станишев и Бойко Борисов са примери за политически шушумиги. Само че единият знае как да се държи пред камера, а с времето уби и малкото критична журналистика в национален ефир, докато за другия не е сигурно той ли управлява или съпругата му пи-арка.

Точно в този дефицит на авторитети, Станислав Трифонов вижда своята ниша. Цялата структура на предаванията му издига нещо като мини култ към личността. Той е строг шеф, наказва за пушене, работохолик, изискващ същата степен на отдаденост и от служителите си. Не, че е нещо по-различно от всяка втора, или трета фирма, просто той има снимачен екип и сценаристи в антуража си, които превръщат тези усилия в репутация, на която всеки средно добър мениджър може да завиди.

Единствено не е ясно как философията на Слави Трифонов ще се притвори в действие. Ако той самият стане лидер на партия, премиер, или президент, ще загуби предаването си, от което може да проповядва възгледите си без никой да оспорва думите му. Без  този могъщ инструмент, Трифонов от първия си ден на власт, ще е като сателит без своята ракета носител.

Както Бойко Борисов веднъж каза: „Ти си прост очвек, и аз съм прост човек. Затова се разбираме“, самият Слави Трифонов проявява видима несигурност, когато насреща му стои интелигентен и образован събеседник, различен от артистичните и спортни знаменитости. Затова не очаквам много по-различни диалози от тези, които научаваме, че води самият Борисов. Три папи са го галили по главата и прочее „бисери“ навярно ще продължат да бликат от устата и на следващия министър-председател.

И точно заради липсата на онази завършеност, която притежават западните политици, както и заради евентуалната загуба на медийното си влияние, все пак има вероятност Слави Трифонов да не се ангажира директно със свой политически проект. Заради очевидната невъзможност да се клонира и да грее едновременно от „Дондуков“ и от вечерното си шоу, много вероятно ще е да избере ролята на лидер в сянка. Да подкрепи инициативите на Георги Първанов и приближените му олигарси, или някоя нова партия, която ще се коалира с някой ребрандиран представител на омразното статукво е най-вероятният сценарий.

Каквото и да стане обаче, няколко неща трябва да са ясни. Слави Трифонов ще става фактор в политиката. Това няма да е политика от класически английски тип, а ще е политика на цирка и карнавала. Същият тип политика, която отреди на Силвио Берлускони две десетилетия на върха в управлението на Италия. Или казано с други думи – господство на шоумена в условията на зрителска демокрация.