Коментарът на Филип Буров

В големите международни медии отдавна са описани схемите за движение на бойци, оръжия, пари, петрол, наркотици и др. през Турция към ИДИЛ, Ал Кайда и прочее. Ердоган нареди страната сред най-големите спонсори на салафитския екстремизъм наред Катар и Саудитска Арабия. През последната година всички кюрдски градове в югоизточната част на страната, благодарение на които про-кюрдската партия HDP влезе в парламента, бяха изравнени със земята и обезлюдени. Независимите и опозиционни медии биват безпардонно ликвидирани, хиляди журналисти и опозиционери са хвърлени в затворите, присъди се раздават и за “обида на президента” в интернет.

Повечето коментатори даже не споменават, че вълната от атентати в Турция не започна през тази, а през миналата година – с две нападения над събирания на кюрди и леви организации, които все още водят по брой на жертвите. Който и да бива обвинен за атентатите, в крайна смета те работят в полза на Ердоган. Ако са кюрдски организации, стават оправдание за геноцида. Ако е ИДИЛ, това оправдава попълозновенията за окупиране на части от Сирия и Ирак като част от “борбата срещу тероризма”. И в двата случая се оправдават полицейщината, репресиите и затягането на авторитарната власт. Ердоган отдавана е задминал по грехове Асад и Кадафи, когато те бяха обявени за врагове на международната общност.

Макар да успя да ядоса всички “големи”, не се чува и дума за санкции или “смяна на режима”. Имаше вял опит да бъде сменен с по-сговорчивия Давутоглу, но той се провали. След половин година в Белия Дом ще има администрация, която вероятно бързо ще оправи отношенията със всички близкоизточни сатрапи, включително Ердоган. Дипломатическите муабети от последните седмици показват, че Москва и Тел Авив в крайна сметка също ще го преглътнат в името на икономическата далавера. ЕС клякаше пред изнудването му още преди да тръгне да се разпада. Така че ако Ердоган се задържи на власт и “международното положение” му развърже ръцете, тежко им на нормалните турци, на кюрдите, на сирийците, и не на последно място – тежко ни на нас. Защото тук дори няма разбиране какво точно имаме като съсед…