Заболяванията, за които те говорят формират общата смъртност в България. Тя се мери от Националния статистически институт чрез данните за починалите в страната по седмици. Е, ако няма скок на починалите от ракови, сърдечно-съдови заболявания и диабет, а такава лекарите не докладват, може да се заключи, че именно коронавирусът е причина за скока в умиранията през последния месец и половина.

Статистиката на НСИ показва, че починалите по седмици устойчиво се увеличават от средата на октомври насам. През третата седмица на ноември те са двойно повече от починалите през третата седмица на ноември миналата година. 
Всичко това съвпада с претоварването на здравната система и практическото отсъствие на мерки срещу пандемията от началото на есента. Дори и където имаше въведени мерки – градски транспорт, магазини и т.н., те не се спазваха, и не се осъществяваше контрол за тяхното спазване.

Резултатите са ясни – когато управляващите налагаха дисциплина през пролетта, България беше сред отличниците по противодействие на коронавируса. Тази есен, когато същите управляващи се страхуват да не ядосат още някоя част от обществото, след като така наречените „умни и красиви“ вече трамбоват жълтите павета, резултатите са налице.

Каквото и да говорят минитрите на ГЕРБ, не могат да променят факта, че вече умират двойно повече хора. Със сигурност в групата на починалите има болни и от други заболявания, които не са получили медицинска помощ. Факт. Но никой не може да обясни, защо се допусна претоварването на здравната система. Управляващите имаха цялата късна пролет и лято да подготвят здравеопазването за втората вълна на коронавируса. Но не го направиха.

Не подготвиха ковид болници. Не направиха центрове за предварителна оценка, където истински нуждаещите се от помощ да се приемат, а хипохондриците да се връщат у дома, знаейки, че лекар ги е оценил като леки случаи. Така и те щяха да са спокойни, и системата нямаше да се напълни с хора, които нямат нужда от болнично лечение. А нямаше да се случва и болни хора да издъхват, докато чакат прием в болниците.

Между другото, като стана дума за хипохондрици и реално нуждаещи се от помощ, си струва да обърнем внимание и на социолога Андрей Райчев. При гостуването си на Слави Трифонов миналата седмица, Райчев обясни, че здравето не е най-важното.  Интересно е как Райчев ще коментира статистиката за двойното нарастване на починалите. Това гангстери ли са, които си отиват на мутренския принцип „много здрави умряха“ (убити от представители на враждуващи групировки), или хора, които преди да починат са се разболяли.

Андрей Райчев, който е много смел да обяснява, че здравето не е най-важното, ще е добре да обясни и къде дъщеря му Ружа е снимала танцувалното си клипче от стая, приличаща на болнична, където от три легла, само едно видимо се използва.

Значи ли това, че дъщеря му е била хоспитализирана в стая, в която няма други? Значи ли това, че здравето на дъщеря му все пак е по-важно от общата второстепенност на здравето на хората, за което говори като социолог при Слави Трифонов.

Ако Райчев и дъщеря му не опровергаят общото усещане, оставено от публикацията на ПИК, че докато системата се задъхва, а таткото плямпа, как здравето не е първостепенен приоритет, ще излезе, че вършат обратното на това, бащата говори. А именно – пазят се педантично и може би дори заемат лечебен капацитет в системата, който иначе може да послужи за лечение и на други болни.

Дори и да приемем, че Ружа Райчева не е хоспитализирана в самостоятелна стая, която иначе е за трима, думите на татко й пак остават във въздуха. Докато обяснява, че здравето не е най-важно, броят на починалите на годишна база се удвоява. И коронавирусът се очертав като водещ фактор в тази черна статистика. ТочВнимавайте по акъла на какви авторитети се водите.

И сега също се иска разваляне на седенката, оставка и прочее. И да си кажа право, склонен съм да подкрепя такова искане, защото смятам, че управлението на Бойко е убийствено – води до затъпяване на населението, до съсипване на демокрацията и заплашва да тласне държавата към прекомерно задлъжняване.

Но кои са „умните и красивите“ и така наречените реформатори, че се наричат единствена достойна алтернатива на статуквото и да наричат несъгласните – негови крепители? Та те доброволно и съзнателно избраха да се преструват на мозъка в тази коалиция, който дърпа мускулите – ГЕРБ и бяха изиграни при първото сериозно изпитание. А че този модел не работи, стана ясно още през 2009 година, когато „синята коалиция“ бе натирена от Бойко Борисов и в резултат на следващите избори Иван Костов и Мартин Димитров останаха извън парламента.

Уважаеми реформатори, вие освен всичко друго сте и аматьори. Защото заложихте всичко на само една карта – съдебната система. И сега, когато не ви се получи, напускате единствено за да не покажете истинската си несъстоятелност. Не че правосъдието е маловажно, но забравихте социалната политика, поискахте да се обложат храните, популярни сред бедните и премахнахте необлагаемият им минимум за ниските доходи. Забравихте толкова голяма част от обществото, вторачени в съдебната реформа, че сега тези хора имат пълното право да ви пренебрегнат и да подкрепят други, които обвинявате в популизъм. Вие ги изоставихте.

Вие, господин Кънев, наричахте тегленето на заеми до един милиард лева през 2013 година огромна измама (или кражба, цитирам по памет), но не възразихте да се одобри тегленето на нови 16 милиарда, когато влязохте във властта. Не говоря за размера на дълга. Говоря затова, че избегнахте разговор по същество – кога трябва да се теглят заеми и кога не трябва. Говоря, че че в първата пълна година от управлението ви, ще имаме свръхдефицит, но вие и по този въпрос нищо не казвате, а обвинявахте Пламен Орешарски и Петър Чобанов, че харчат.

Вие, господин Кънев, мълчите и относно факта, че издигнатият от вас, здравен министър Петър Москов не състави една бяла книга или друг тип стратегически документ със планираните от него здравни реформи. Че вместо това гледаме инициативи на парче. Никакъв план, никаква последователност. Сега чакам едно две „десни“ издания изведнъж да се сетят, че Москов е лош и някак си да го подкарат, но трябва да измислят откъде.

Радан бил достоен човек и позицията му го доказвала. Брей?

И на следващите избори за него ли да гласувам? След всичките си слабости и незрялост, които показа. Много мразя похвата „обвинение чрез въпрос“, но ще попитам отказал ли е образователният министър да направи поръчка и да купи система за електронно обучение, и колко е свързан този отказ с искането на Радан Кънев да се отстрани Тодор Танев.

А вие Госпожо Кунева и господин Лукарски, от тази седмица сте политически трупове. Единственото, което ви даваше електорален потенциал, бе етикетът „реформатори“. Е, вече не сте реформатори, а сте антураж на Бойко Борисов. И с вас ще постъпи, както постъпи с Волен Сидеров и с Яне Янев при първия си мандат. Само че, да се заиграе с вас някоя дясно ориентирана и реформаторска структура, вече ще е самоубийствено за нея. На следващите избори ви очаквам или като кандидати на ГЕРБ, или като безработни след самите избори.

И какво остана накрая? Бойко Борисов във коалиция с ДПС и формацията на Георги Първанов и с двама министри от омразната нему тройна коалиция.

Може би най-ясна представа за личността на Бойко Борисов ще добием, като си спомним как през 2013 година навлезе в пространстството на Таско Ерменков, докато даваше интервю за БНТ и напълно непоканен му отне думата. Напълно неуважаващ зрлителите, опонентите и добрия тон, Борисов мислеше за загубата на властта, като за загуба на мач и незабавно настояваше за реванш.

Протести, оставка, Орешарски е лош, Чобанов е недоразумение. Днес Бойко Борисов е отново на власт и показа, че за него няма друга ценност освен да бъде във властта. И няма значение с кого, дали с Реформаторския блок, или с ДПС, с Атака, или с Яне Янев.

Ако си спомним как еволюира неговото говорене през първия му мандат, можем да открием доста общо със сегашната ситуация. През есента на 2009 година Борисов казваше: „Не ме критикувайте, че веднага подавам оставка и се връщат Станишев с тройната коалиция“. След това започна да казва: „Не трябва да подавам оставка, защото залогът е голям и държавата ще загуби много“. Накрая подаде оставка, защото имаше истински протест на хора, които се бореха за оцеляването си.

Тогава и Борисов се разпореждаше на енергийния регулатор и Борисов също говореше за отнемане на лицензи от ЕРП-тата.

След като в първите месеци от втория си мандат Бойко Борисов мълчеше, добрите данни за икономическия растеж и събираемостта на бюджетните приходи го окрилиха и той започна отново да реже лентички и да дава интервюта.

Сега, когато му се иска оставка, премиерът превключи на хибрид между първата и втората му опорни точки от предишния кабинет. На пресконференция в петък заяви нещо от този сорт: „Ако подам оставка, Ще се върне Орешарски а помните как това струваше на държавата 10 милиарда лева“.

Жалък страхливец и лицемер (но все пак на власт по волята на народа) когато Бойко подаде оставка, във фискалния резерв имаше 3.7 милиарда лева. Когато лошият Орешарски си тръгна, в резерва имаше 9 милиарда лева.

А да се приписва на Пламен Орешарски вината за фалита на КТБ е също толкова обективно, колкото да обвиним ГЕРБ, че през първите месеци на второто си правителство не са предотвратили свръхдефицита за 2014 година.

Така изречени нещата дотук описват картина на безнадеждност и липса на алтернатива, но това не е много точно. Вижте как през втория си мандат като премиер Бойко Борисов промени речитатива си и вече води политика на бюджетни дефицити и кейнсиански тип фискална политика, насърчаваща инвестиционна активност на държавата. А този завой е копиран от управлението на Пламен Орешарски. Именно кабитетът „Орешарски“ въведе нормалност при възстановяването на ДДС, заложи точност при плащанията по обществени поръчки и уплътни съществуващото пространство за социална политика, като освободи от данъци най-бедните българи.

Може да прозвучи надменно, но ще споделя мнението си, че всеки, който не признае като фактология горния абзац, не е достоен да води и политически дебати по същество. Не за друго, а защото със самото му отричане, сам се поставя или в групата на лицемерите, или в групата на хората, които не уважават истината.

Та на въпроса, кой да управлява, ще споделя и собственото си мнение. Номинацията на Делян Пеевски за шеф на вътрешната сигурност, бе като да се даде ключа към държавните тайни на един олигарх, притежаващ жълти медии и таблоиди, практикуващи компроматни кампании в интерес на собствениците си. Тоест номинацията бе нещо като предателство и единственото, което може да смекчи вината на Орешарски е, че службите си бяха продънени и без Делян Пеевски да ги оглавява. Тоест щетата вече беше налице и номинацията му само показа мащабите на проблема.

На този фон да се иска оставката на Орешарски ми изглеждаше правилно, но само извадено от общия контекст, че алтернативата му е Бойко Борисов.

Съжалявам, но предпочитам да управлява Пламен Орешарски, или някой като него в условията на обострен надзор на недоволни активисти, вместо да ни управлява Бойко Борисов под комфортното мълчание на асимилирани псевдореформатори.

Проблемът не е в самите идеи, а в това, че с начина, по който ги предложи, на практика Горанов удари шамар на вицепремиера Румяна Бъчварова и на министрите „реформатори“ Христо Иванов и Николай Ненчев. Като предлог за смяната му пред премиера ще се изтъкне противоречивият характер на финансовия министър, който за 15 месеца настрои срещу себе си пенсионните фондове, полицията и военните, и като цяло създаде главоболия на министър-председателя.

Част от атаката срещу Владислав Горанов е и интервюто на Гроздан Караджов (депутат от РБ), дадено за „Медиапул“ преди два дни. В него той твърди, че виновниците за източ ването на Корпоративна търговска банка няма да станат известни заради ограничения в договора, който именно Владислав Горанов е подписал с разследващата компания „Аликс партнърс“.

Припомнят се и дискутираните миналата година кредити, отпуснати от Българска банка за развитие (ББР) на компании, за които медии твърдят, че са свързани с Делян Пеевски, като Караджов директно говори за отговорността на финансовия министър да „спаси ББР, ако се констатира, че изнесеното в пресата е истина“.

Така и Владислав Горанов влезе в списъка с нападаните политици за кредитната дейност на банката за развитие, без разговорът за дейността й да влезе в повече дълбочина. Същите критики станаха предлог преди една година да се смени първо надзорният съвет на институцията, а след това и двама от тримата й изпълнителни директори. Макар Горанов да носи политическа отговорност за действията на новото ръководство, което е в пълния си състав от декември миналата година, сегашните коментари касаят информация и спекулации, които циркулират в публичното пространство още преди той да стане министър.

Затова и внушенията на Гроздан Караджов имат повече характер на кална кампания, отколкото на загриженост за управлението на банката. В противен случай той можеше да зададе много по адекватни въпроси, но те ще повдигнат принципен дебат за състоянието на ББР и ролята й в икономиката, но няма да представят министъра като удължение на ДПС.

Предлагайки политики в секторите отбрана и сигурност, Владислав Горанов иззе прерогативи на ресорните министри и ги унижи пред обществото за това, че проспаха възможността сами да придвижат някакви реформи в системите си, а в по-общ план подкопа авторитета на Реформаторския блок, като съставна част от хаоса в кабинета „Борисов 2″.

Последното (макар да е абсолютно вярно), не може да се извади от по-големия контекст, който включва подновеното боричкане между ДПС и реформаторите за сърцето на Бойко Борисов, а бидейки приятел на Делян Пеевски, финансовият министър ще се представи като саботьор на несбъднатите реформи в секторите „Обраната“ и „Сигурност“. Евентуалната му оставка пък ще скрие провалите на Румяна Бъчварова, Николай Ненчев и Христо Иванов, като в същото време ще повиши рейтинга на министър-председателя. Единственото несигурно е дали Бойко Борисов ще се осмели да освободи Горанов, който е един от най-ценните му сътрудници, което ще доведе до вълна от лобизъм за неговия приемник както в ГЕРБ, така и сред коалиционните партньори.