Данните за незаконното производство и дистрибуция на цигари (наричани за по-лесно „контрабанда“) са много важни, защото показват каква част от потреблението на цигари остава необложена с данъци и вместо да формира бюджетни приходи, увеличава богатството на организираната престъпност.

По принцип равнище от само 13.4% би трябвало да е радващо, но аз се усъмнявам дълбоко в точността на представените резултати по няколко причини.

На първо място, дял от само 13.4% означава, че потреблението на цигари рязко се е свило през последните години и българите водим много по-здравословен начин на живот. Втората причина за притеснение е самата методология на проучването, която включва проверка на празните кутии от цигари, събирани в 14 големи града. Технологията е следната – нормално облечени хора, видимо по-състоятелни от типичния профил на ровещите в кофите за боклук, преравят кошовете за отпадъци след стъмване и събират за анализ намерените цигарени кутии. Така винаги съществува риск ограниченият обхват на проучването да доведе и до подвеждащи резултати.

Въпросът е, нарочно ли се представя захаросана картинка, или наистина имаме сериозен напредък в борбата с контрабандата. За да отговорим на този въпрос трябва да видим не само данните за приходите от акцизи, но също така и конкретният брой на обложените количества цигари. В миналото Агенция „Митници“ разпространяваше такива данни с годишните си отчети, но впоследствие престана.

През 2009 година един от заместниците на Ваньо Танов коментира неформално пред журналисти, че нормалното потребление на цигари в България е 19 милиарда къса (един къс е една цигара), като в годините преди вдигане на акцизите се наблюдава повишаване на обложените количества, защото производителите се запасяват с евтини бандероли, с които да облепват и цигарите произведени в следващата година (тази практика беше пресечена през 2010 г.). От тези 19 милиарда около 2 милиарда, или 10.5% бяха цигарите, които напълно законно можеше да се внесат в България при пътувания в чужбина.

Или казано с по-прости думи – висшият митничар обясни, че около 2 милиарда цигари винаги ще останат неуловени от митниците, а те трябва да се стараят да обложат останалите 17 милиарда, които хората пушат.

Точно с прилагането на това твърдение в модела на визуализацията (линк към нея ще откриете под този абзац, но той не се отваря от таблети и мобилни телефони) през 2010 година можеше да се изчисли, че заради поскъпването на цигарите в следствие на по-високия акциз, броят обложени цигари е с 40% по-нисък в сравнение с 2009 година. В този спад от 40% трябва да се търси общият резултат от три фактора – намаляване на тютюнопушенето, миграция към насипния тютюн за ръчно свиване на цигари и контрабанда.

От тогава настъпиха няколко промени

През 2011 година облагането на насипния тютюн се изравни с това на цигарите и в крайна сметка ръчно свиваните цигари, отново се потребяваха само от хора, които предпочитат да пушат по този начин. За тези, които търсеха законно предлагани цигари насипният тютюн и фабрично свитите късове станаха на една цена.

Другата промяна бе, настъпила от тогава бе, че при завръщане от чужбина човек може да носи със себе си не два стека, а само две кутии цигари. Ако приложим тази логика към стария модел, това ще означава, че количеството на цигарите, които може законно да се внесат без облагане пада на от два милиарда на двеста милиона.

И сега какво можем да кажем за 2015 година. Приходите от акциз на тютюневи изделия за деветте месеца на годината са с 13.5% по-високи в сравнение с деветмесечието на миналата година и ако приложим този темп на нарастване към цялата 2015 година ще се окаже, че в нейния край държавата ще е събрала 2.02 милиарда лева от акцизи върху цигарите. Да, но ако приемем че потреблението на цигари е същото като през 2010 година то потенциалните приходи трябва да са 2.6 милиарда лева. Или отново поне 30% от цигарите в оборот на вътрешния пазар са доставяни по контрабандни канали.

Дали поръчителите на проучването, сочещо толкова оптимистична картина от 13% контрабанда и съответно неговите автори са прави, или грешат не мога да твърдя със категоричност.

Едно обаче е сигурно. Докато не се предоставят убедителни оценки за спада на тютюнопушенето в България, ще има основание да се смята, че контрабандата е между два и три пъти над официалните данни.

Изказването на Главчев е ако не скандално, то поне тревожно, защото показва системно разминаване между вижданията на министъра и парламентарното мнозинство. И ако живеем в държава с нормален политически живот, министърът и депутатите на ГЕРБ ще трябва да седнат и да се разберат, защото започват да стават смешни.

Какъв е казусът

Министерство на финансите предлага, ако собственикът или управителите на една фирма ползват нейни активи за собствени нужди, да декларират този факт, ако стойността на активите за лична употреба надхвърли 700 лева. Това означава, че ако вие имате фирма и си купите последния модел на марков смартфон, държавата ще иска да знае за бизнес целите ви ли се използва телефонът, или за да се фукате с него.

Ако телефонът струва 1000 лева, дължимият ДДС ще е 200 лева, но ако се ползва само за служебни разговори, косвен данък няма да се дължи. Затова държавата има право да държи сметка на бизнеса дали апаратът се използва приоритетно за служебни цели, или за личните нужди на някой шеф или служител

Случаят е много интересен и от морална гледна точка, защото показва колко хора осъзнават отговорностите си пред държавата. Ако законът има вратичка, която позволява бягство от данъчно облагане, всеки има право да се възползва от нея. Но да са обвинява кабинетът, че затваря тези възможности и че това е провеждане на левичарска политика е смешен плач и чисто лицемерие.

Повече, това е опит на лицата с високи доходи да ощетят по-бедните българи, които нямат на името си фирма, регистрирана по ДДС и не ползват данъчен кредит за покупките си. Точно, защото разкрива морален дефицит у критиците си, тази инициатива ще покаже какви ценности изповядват народните представители. Дали искат равнопоставеност пред закона, или привилегии за съсловия от горната граница на средната класа.

Място за антитеза

Противниците на предложението твърдят, че така ще се обремени допълнително икономически активната част от населението и че разходите по администрирането на данъка, ще превишат евентуалните постъпления. И двете твърдения са неверни.

Законодателната инициатива на финансовото министерство цели да облага крайното потребление и да се прави разлика между потреблението на индивида и потреблението на предприятието. В това няма и не трябва да има нищо затормозяващо, освен ако човек не е свикнал да живее, криейки се от данъчните разходи на фирмата си.

Ако една компания има собствен счетоводен екип оформянето на документите и подаването им в НАП, е неразделна част от трудовите му задължения. Ако пък счетоводството е изнесено като външна услуга то и счетоводните къщи имат твърди цени за месечно обслужване, така че една декларация в повече, няма да създаде непропорционална тежест за бизнеса. Единственото бреме ще бъде, че някои хора, ще повишат част от издръжката си с 20%. Но не, защото държавата им е виновна, а защото най-после нормалността се е възстановила.

Какво остава за Горанов

През 2003 година Милен Велчев заплаши царя с напускане на кабинета му. Без значение какъв е бил казусът, финансовият министър изпрати знак на премиера: ако ме искате, настоявам да приемете позицията ми. Сега Горанов има шанс да покаже достойнство, вместо да изглежда като част от странна група за брейнсторминг на икономически идеи. Нещо повече, упоритостта му е дори задължителна, защото става дума за сблъсък между националени интерес и чистия популизъм. ГЕРБ имат редкия шанс да покажат, че всички са равнопоставени пред държавата, като регулатор на обществени отношения и макар и неосъзнато и неволно, Владислав Горанов заложи сериозен тест за своята партия и правителството си.

По-страшно извод за държавата е, че управляващото мнозинство отново показа тотална липса на съгласуваност и визия, съчетани с желание да угодят на част от гласоподавателите си в ущърб на националния интерес.

Днешното бламиране на Владислав Горанов е напълно необяснимо на фона на безропотното мълчание, пред глупостите, които прокарваше предишното управление на ГЕРБ.

Когато Симеон Дянков поиска всички касови апарати да се свържат с НАП, малцина от депутатите на Бойко Борисов се противопоставиха. Мълчание запазиха и когато година по-късно стана ясно, че разходите за бизнеса са били двойно по-големи от увеличението на приходите в следствие на този конкретен фактор. Така тезата, че някой е загрижен за стопанската активност става още по-несъстоятелна. Става дума за чисто лицемерие и предизборна липса на кураж.

]]> https://www.na-stenata.com/goranov_vat/feed/ 2