И дори принудиха главния редактор Волфганг Крах да се извини.
Донякъде гневът на стожерите на стерилната и беззъба журналистика бе подсилен и от цитата под илюстрацията: „Мнозина млади мюсюлмани не могат да се държат спокойно при среща с другия пол. Всеки път това са ситуации с висок сексуален заряд. И това също създава почва за ексцесии като тези от Кьолн“. Казва го Ахмад Мансур (р. 1976 г.), психолог от палестинско-израелски произход, който живее в Берлин и се занимава с проекти срещу радикализацията.

Врявата срещу „Зюддойче“ придойде със страшна сила и зарад една друга челна страница от Бавария – корицата на мюнхенското седмично списание „Фокус“ (издание на Х. Бурда, тираж от малко над 500 000):

Отпечатъците от черни длани върху голо женско тяло може и да подразнят разни феминистки кръгове, но целият вой и псевдоморалното възмущение в крайна сметка само налива вода в мелницата на критиците на европейския порядък, които отдавна чакат повод истерично да възвестят края на т.нар. западна либерална демокрация.

Погледнете двете корици. Действително ли толкоз брутално са прекрачени граници в свободата на словото? Ако се обиждаме от „черните“ ръце, то тогаз хайде да забраним всякакви черно-бели изображения – понеже винаги някой може да се засегне заради цвета? И кое е по-възмутително: свободата в творческата интерпретация (целяща преди всичко остро да извади наяве един премълчаван и досега замитан под килима проблем) или самият повод – ексцесиите в новогодишната нощ (и многобройните сходни случаи не само в Германия)?

*Текстът е на журналиста Драгомир Иванов, публикуван в личния му фейсбук профил.

Точно, защото не смеем да се вгледаме обективно в собственото ни минало, днес парламентарните партии не се разбраха дали масовото посегателство над живота на арменския народ в османската империя трябва да се нарича геноцид, или не.

Да, мнозинство бе постигнато, но историческите факти станаха обект на политически трактовки и партийни интереси, а това противопостави обществото на политическата класа, до степен, че единствените адекватни и последователни изглеждаха екстремистите от Атака.
ГЕРБ очевидно се притесняват от ДПС. Все пак, те санеобходим партньор в различни населени места и жокер в парламента, а няколко олигархични кръга свързват двете партии, макар и те да го отричат.

Реформаторският блок избраха позицията на нищожества, които не смеят да изразят ясна позиция, докато не видят настроението на батковците и каките от ГЕРБ.

Затова в рамките на 24 часа ГЕРБ се извъртяха на 180 градуса. Първоначално заметоха въпроса, като отложиха разглеждането му за другата седмица, когато отбелязването на трагедията отмине. Днес обаче, решиха да заемат модерната позиция, че е един етнос в една държава е избивал масово друг етнос. Не посмяха да го нарекат с популярната чуждица „геноцид“, макар че точно това разбиране се крие и зад българското словосъчетание „масово изтребление“, което бе избрано като по-уместно.

Обяснението е, че Бойко Борисов усети какви са европейските настроения като лоялен съотборник се включи в хора, но сякаш се намъкна в презерватив и избегна директното определение геноцид, разграничавайки модерна Турция от Османската империя. А каква е разликата? А има ли разлика между третия райх и федерална република Германия?

Как развитите държави се отнасят към миналото си

Обединеното кралство днес е съставено от Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, обединени от приемания като завоевател саксонски народ на Англия.

Това не се забравя нито от ирландците, нито от шотландците, а дори и от англичаните. Всички знаят, че генезиса на обединяването на тези народи се крие в насилието. Съпротивата срещу англичаните е възпята дори в химните на Ирландия и Шотландия.

Ето какво се пее във „Войнишка песен“, която е химнът на Ирландия:

Есенцията от смесицата между староанглийски и келтски е, че войниците на Ирландия, пристигнали през далечни морета, пеят и чакат саксонския враг от изток. Кой е той ли?
Англия.

В химна на Шотландия – Flower of scotland нещата са дори по-експлицитни, че си струва да бъдат преведени директно.

Става дума за Едуард дългокракия, когото познаваме от филма „Смело сърце“. И тези химни на антагонизма се пеят на територията на държавата, която съставят.
Ако любителите на политическата коректност се чудят какво означава това, можем да продължим с анализа на текстовете. Химнът на Шотландия завършва с думите –

Да, народите на обединеното кралство са съумели да изградят общо разбиране за миналото, като признават и добрите и лошите времена. И това е една от причините обединеното кралство да бъде успешна обединена нация.

Да се върнем в България

ДПС постоянно ескалира темата за възродителния процес до степен, че опасността от повтарянето му да изглежда актуална и днес.
А страдащият от липса на самочувствие (в голямата си част) български народ, предпочита да търси форма на историческа справедливост във възродителния процес и да оправдава тези действия.

Тази незряла народопсихология заляга и в платформите на политическите сили, поради което официалното извинение от българската държава към турския етнос със българско гражданство още не е отправено под формата на парламентарна декларация.

Такъв акт бе направен от лидера на бившите комунисти Сергей Станишев. Срокът на годност на това нечисто поведение бе малко повече от половин година, до влошаването на коалиционните отношения.
Но ако Станишев е човек който трудно може да ни изненада със смислени и зрели инициативи, които да реализира правилно и да отстоява, по-разочароващо е че партиите, носители на евроатлантически ценности, демонстрираха същата нечистота при обсъждането на арменския геноцид.

Не съм историк и не знам дали гоненията и убийствата на Арменци са геноцид. Склонен съм да го повярвам, защото историците в обкръжението ми казват така. И защото Германия, която има опит в тези неща също го нарича геноцид.

Но това, от което ме боли е, че политическата коректност пречи да се помирим с миналото си и да продължим начисто към бъдещето. И заслугата за това е на политическата ни класа. На цялата.