Всеки, който се интересува поне малко от случващото се в парламента знаеше, че Мая Манолова ще стане омбудсман още от средата на юни. Професионалните протестъри (не ги наричам по име, за да не ме вкарат отрано в графата на рубладжиите) няма начин да не са знаели, имайки предвид източниците им на финансиране властта и достъпа до информация, с които разполагат. Но инструкцията очевидно е била – „симулирайте недоволство“, вместо „прекъснете намерението в зародиш“. Иначе протестът срещу Мая Манолова щеше да бъде в сряда, или дори по-рано.

Очевидно професионално протестиращите нямат нищо против Бойко Борисов да бъде на власт, въпреки че все по очевидно се заиграва с тези, срещу които някога се скачаше – Движението за права и свободи (ДПС). За да замажат очите на хората, от време на време протестърите почесват бойко по гърба, като му изричат с половин уста някоя неизбежна критика. Това, което не усещат обаче е, че с играта си все повече се очертават като поредните амбициозни блюдолизци и, че скоро ще изгубят доверието на наивните и честни дясно мислещи българи.

Бойко Борисов днес е като султан, а останалите партии се състезават коя ще бъде най-личната ханъма. БСП удобно поискаха прегласуване на вота за референдума, за да дадат шанс на низшестоящите ГЕРБ-ери да „пропуснат“ вота и това се случва само ден преди ГЕРБ да отрежат аспирациите им за излъчване на подуправител в БНБ.

Неблагодарностли е това от страна на ГЕРБ? По-скоро е всепрощаващо раболепие от страна на  левицата.

Реформаторският блок се наведе пред Бойко за съдебната реформа и пробутва тезата, че е по-добре да участват в слабо правителство, отколкото да са силна опозиция. Не е ясно обаче докога хората ще им вярват, след като виждат, че реформаторите се превръщат във формален орган, който да удря печат „легтитимно“ на мерките, които замислят ГЕРБ и ДПС.

Може и да прозвучи кощунствено, но в тази атмосфера на слагачество най-много тестостерон показват не други а ДПС, които все по-очевидно влизат в ролята на втора най-голяма политическа сила. Ако на някой не му харесва тази тенденция, тя не може да се обърне с престорени протести, след поредното безобразие (между другото, не твърдя, че изборът на Мая Манолова е безобразие).

В тази сервилна среда единственото смислено, което остава на протестното движение, а и на Реформаторския блок е да се разграничи от Бойко Борисов и ГЕРБ. Само че не става дума за половинчати пърформанси, а за истински демонстрации на характер – оставки на министри, противопоставяне на законодателни инициативи и с преглъщане на горчивия залък да са извън властта.

При цялото ми уважение към гражданските права на протестиращите срещу избора на Мая Манолова, но дами и господа, вие сте вресльовци. Че Мая Манолова се подготвя за този пост бе известно от поне месец. Да не се спретне един превантивен протест, с който обществото да покаже, че нейната номинация е неприемлива, бе предателство от страна на професионално претестиращите спрямо наивните идеалисти, които днес се въвеждат в заблуждение. Това не е изненадващият избор на Делян Пеевски. Това беше предизвестено. И ако някой претендира, че днес е изненадан и разочарован, то значи е или наивник, или лицемер.