Вероятно най-големият препъни камък и пред Васил Божков и пред Гриша Ганчев е, че за  оздравяването на ЦСКА трябва да набавят около 15 милиона лева. Три четвърти  от тези пари може да са във формата на банкови гаранции, или друг тип активи и с тях да се обезпечат публичните държавни вземания. По закон те може да се разсрочат с разрешение на финансовия министър, но той не може да направи това без да е сигурен, че разсрочването защитава държавния интерес. Тоест за да позволи някакво изчакване, ще трябва гаранция, че от държавата няма  да загуби, както при предишните разсрочвания. Останалите задължения може да се дисконтират дори с 90% и би било много вероятно да се случи точно така.

Въпросът е, че нито Васил Божков, нито Гриша Ганчев са натрупвали богатствата си, залагайки милиони за нещо, което не е ясно, кога ще им донесе печалба. А ЦСКА е български футболен отбор и при сегашните  обстоятелства  очевидно не може да генерира такива приходи, че да да покриват както  текущите разходи, така и първоначалната инвестиция на един от двата си спасителя.

Така валидно остава допускането, че и двамата биха поискали някаква компенсация и то от човека, който ги кара да се захванат с футболния клуб. В случая, колкото и да не се харесва на червените фенове,  именно премиерът Бойко Борисов е гарант за спасяването на армейците (поне ако се съди от изявлението на Гриша Ганчев), което трябва да рече, че премиерът трябва да възнагради спасителя на червения клуб.

Основна прогноза на „На стената“ е, че Васил Божков или фирми, свързани с него, няма да се захванат с оздравяване на ЦСКА и затова ще разсъждаваме какво може  да са се договорили Гриша Ганчев и Бойко Борисов?

Какво може да свърже Гриша Ганчев и Бойко Борисов?

Бойко Борисов е в тежък конфликт с Движението за права и свободи и Делян Пеевски, чийто бизнес интереси бяха засегнати с отмяната на поредица от обществени поръчки. От друга страна Делян Пеевски е считан за един от претендентите за дистрибутора на горива „Петрол“ с основен съперник Гриша Ганчев. Така Делян Пеевски се явява общ враг както на премиера, така и на Гриша Ганчев и е много вероятно футболният отбор на ЦСКА да върви в пакет с разрешаването на по-големия проблем, как да се отърват от Делян Пеевски и как Гриша Ганчев да придобие безспорен контрол върху „Петрол“ и да реши проблемите с дълговете на компанията.

Последния път, когато от министър-председателя зависеше навлизането на енергийна компания в България – „Газпром“, той лично я упъти към „Левски“. Е, днес може би е настъпило време да се  покаже бащица  и на „червените“, като насочи Гриша Ганчев към ЦСКА. Въпросът е, колко може да се бърка премиерът в тези неща и колко ще посмее да се набърка.

Други, не по-малко важни въпроси са как технически ЦСКА да се върне в елита наесен, и какъв ЦСКА евентуално ще играе в елита наесен. Всяка разпродажба на активи, които след това да се придобият от „Литекс“, или „Чавдар“ Етрополе, или обединение между двата клуба ще означава закриване на днешния клуб. Някой друг ще притежава рисунката, наречена емблема, трите звездички разговорът отново ще се върне в изходната точка кой бизнесмен ще си напазарува повече фенове, които припознават неговия клуб за легитимен приемник на сегашния ЦСКА. Сегашният обаче ще е заличен от правния мир. Просто е добре да се знае.

Какъв е казусът

У нас тази материя се урежда от част четвърта на Търговския закон, като комбинацията от безпаричие и необслужвани дългове се маркира първо с термина „неплатежоспособност“. Дали едно дружество е неплатежоспособно се произнася съдът, като за целта проверява дали компанията обслужва своите задължения и дали е свръхзадлъжняла (за последното си има коефициенти, които се изчисляват с данни от финансовите отчети на фирмата).

Ако съдът прецени, че дружеството е неплатежоспособно, той открива процедура по несъстоятелност. Така на практика признава че неговите ръководители са се провалили и започва да мисли първо за интереса на кредиторите, които са му заели пари, и чак след това собствениците на дружеството, а на последно място са служителите (феновете на фалиращ футболен клуб не се споменават в закона).

За да защити интереса на кредиторите, успоредно с обявяването на фирмата в неплатежоспособност, съдът назначава и временен синдик. Той трябва да обезпечи имуществото на нелатежоспособната фирма, а също така да опише и класифицира вземанията на всеки отделен кредитор.

Веднъж назначен, временният синдик придобива цялата власт върху оперативната дейност на дружеството, с която преди това са разполагали нейните директори. В срок, поставен от съдията, временният синдик трябва да подготви анализ за състоянието на фирмата и събрание на кредиторите, което се председателства от същия съдия, който е постановил неплатежоспособността.

Събранието на кредиторите може да се съпостави със събранието на акционерите, само дето властта вече е преминала от собствениците, в тези, които са заемали пари на фирмата и днес не могат да си ги получат. Няма значение дали кредитор е държавата, или частно лице, всеки кредитор има толкова тежък глас, колкото е съответният дял на вземането му в общите дългове на неплатежоспособната фирма. Или с други думи – който има да взема най-много, той държи най-много гласове в събранието на кредиторите.

Кредиторите избират постоянен синдик, който сменя временния и управлява дружеството до неговото оздравяване, или до закриването му. Първият и най-желан вариант за оздравяване на фирмата минава чрез съставяне и изпълнение на оздравителен план. Той се изготвя от синдика и се одобрява от събранието на кредиторите, като се иска обикновено мнозинство или 50% от вземанията плюс още един глас. Оздравителният план може да включва разсрочване на задълженията, или опрощаване на определен процент от тях, а също така и мерки за подобряване на финансовата дисциплина и възможно повишаване на приходите. Най-често той се съгласува предварително от синдика и най-големите кредитори, след което се представя за гласуване на събранието на кредиторите.

Тук е другият тънък момент – синдикът е толкова доверен на големите кредитори, колкото и директорите трябва да са доверени на мажоритарния акционер. Но по закон синдикът трябва да пази интереса на всички кредитори, както и директорите на теория трябва да се грижат за всички акционери.

Именно заради възможността в оздравителния план да се включи опрощаване на задълженията процедурата по несъстоятелност се приема във философски смисъл за „чистилище на дългове“. Или фирмата се изправя на крака за да изплати старите си дългове, или частичното им опрощаване е това, което я изправя на крака. Съществува и рискът, ако кредиторите не се разберат, да се стигне до провал на оздравителния план. Самият план може да се провали и в хода на изпълнението си. В случай, че планът се провали, процедурата по несъстоятелност приключва с обявяване на неплатежоспособната фирма в несъстоятелност. Тя се закрива чрез разпродажба на активите, а с парите от нея се покрива каквото може от претенциите на кредиторите в специален ред, който не е предмет на тази статия (за повече информация чл. 722 от Търговския закон).

Това е най-нежеланият вариант, защото ако фалира „Кремиковци“ и занапред ще може да се прави стомана на същото място, само дето няма да е от същата фирма. Ако обаче ЦСКА се обяви в несъстоятелност, то клубът ще се закрие и никой нов клуб няма да може да претендира, че е носител на десетките шампионски титли, купи на България и победи над европейски грандове.

Обръщам внимание – процедурата по несътоятелност, не означава задължително несъстоятелност. В началото фирмата е обявена за неплатежоспособна, и чак при провал на оздравителния план, тя се обявява в несъстоятелност.

Каква е играта на заинтересованите

Най-хубаво за червеното общество ще бъде, ако се появи някой набаб и изсипе десетки милиони, с които да плати дълговете. Но съвременните бизнесмени имат една характеристика и тя е, че не се забогатява чрез щедрост. Митал, „Титан“, Томов, Инджов и Войнов, Гриша Ганчев, или Васил Божков. Никой не иска да плаща дългове натрупани при управлението на предишен собственик, от които не произлиза никаква насрещна полза. И поведението им е единственото разумно от бизнес гледна точка.

В същото време кредиторите имат да си получават пари и едва ли ще опростят дългове на червения клуб заради неговата обществена значимост.

Заради непримиримия конфликт между интересите на собственика на клуба и неговите кредитори, за бъдещия собственик може да се окаже много по изгодно, ако застане начело на отбора не веднага, след поредица от маневри.

Първата от тях е да започне да изкупува дълговете на ЦСКА от неговите кредитори, но с голямо намаление. Например ако някой кредитор има да получава един милион лева от клуба, кандидатът за собственик (предполага се, че това е Гриша Ганчев, но все още не е 100% сигурно) му предлага 100 000 лева. Ако кредиторът се съгласи, то бъдещият собственик вече има да получава един милион лева от ЦСКА, но за това си вземане той е платил само 10% от него, тоест придобил го е с 90% отстъпка.

Логиката на това действие е, че ЦСКА няма сериозни активи, при чиято разпродажба да се платят вземанията на кредиторите. Така те самите са изправени пред реалността, че ако някой им предложи малко, то ще е по-добре от нищо.

След като е изкупил достатъчно вземания, че да се превърне във водещ кредитор, кандидатът за собственик на ЦСКА може да наложи удобен на себе си синдик и оздравителен план. Той може да включва опрощаване на задълженията и придобиване на клуба от страна на водещия кредитор. И другите кредитори просто няма да могат да му кажат нищо, ако той е придобил над 50% от задълженията на ЦСКА.

Хазартът в случая е, дали кредиторите на клуба ще се изрепчат, знаейки че офертата да продадат вземанията си им е отправена от човек, който иска да придобие клуба. От една страна те може да вярват, че като не продават, той ще се принуди да плати повече. Самият кандидат за собственик пък използва възможността да каже, че не се е женил за футболния клуб и няма да страда, ако той бъде обявен в несъстоятелност. Така в крайна сметка изходът ще се предопредели от този, който има най-здрави нерви.

Кой може да обърка ситуацията

Докато логиката на обикновените кредитори е ясна, най-непредсказуемо е поведението на данъчните. Те имат да получават милиони от футболния клуб, като в тяхна полза е заложена емблемата на клуба, която е и негов единствен смислен актив.

Едно трябва да е ясно, ако ЦСКА дължи на НАП 10 милиона лева, а емблемата се продаде за 5 милиона, клубът ще продължи да дължи на НАП останалите 5 милиона. С продажбата на заложения актив, задължението не се изтрива. Просто за останалата част НАП ще стане необезпечен кредитор.

И тук започват притесненията. На практика разсрочванията на задължения на червените до момента са си чисто предателство спрямо интересите на обикновения данъкоплатец. Не само, че ЦСКА не е плащал, но данъчните дори не са обезпечавали вземанията си, по които са допускали разсрочване.

И ако в едно събрание на кредиторите се предложи опрощаване на задълженията, който и да е политик ще отговори, че това е невъзможно (не се съмнявайте, че въпросът ще боде обсъден между шефа на НАП и финансовия министър). Просто общественият интерес надделява над този на привържениците и ще трябва да гласува „против“, а най-доброто на което червените ще могат да се надяват е ново разсрочване от страна на държавата.

Именно поради това много важно е дали кандидат собственикът ще консолидира достатъчно вземания, та волята му да надделее над тази на данъчните и финансовото министерство (между другото финансовият министър е привърженик на ЦСКА).

Но дори и в този случай щастието може да не е продължително. Ако се потвърди, че Гриша Ганчев изкупува задължения на клуба с цел след това да го придобие, то интересът му със сигурност ще е в конфликт с този на данъчните, а и като цяло отношенията му с държавата са сложни и вероятността тази сложност да се пренесе върху ЦСКА е много голяма. В тази светлина стремежът му към ЦСКА навярно е пресметнат ход, но обществото не знае какво точно има Ганчев да договаря с държавата и какви са крайните му цели.

Такава схема е необходима, заради тотална неспособност да се генерират приходи и обслужват задълженията, а при очакваната процедурата по несъстоятелност, това води до задължително отхвърляне на евентуален оздравителен план и закриване на юридическото лице.
Нежелано, но естествено последствие е, че клубът носител на шампионските титли няма да съществува. Ако новосформиран клуб придобие емблемата, ще е като ново тяло, в което опитват да имплантират сърцето на някой, който вече си е отишъл.

Та, за да предотврати този риск, а вероятно и поради политическите рискове, които тегнат около бизнесите му, Гриша Ганчев опитва да спаси самият клуб ЦСКА, този с титлите, дето някога е бил Аякс, Нотингам и последният да затвори вратата.

Ето как може  да стане това

Гриша Ганчев регистрира ново юридическо лице. Но целта му е да изкупи дълговете на съществуващия ЦСКА. При положение, че в баланса на фалиращия клуб има само състезателни права и една емблема, а „В“ Група не носи значителни приходи от излъчване на мачовете по Канал 3, армейците могат да се считат за пътници, веднъж след като в съда се открие процедурата по неплатежоспособност. Просто няма да има нищо, с което задълженията (според доминиращото схващане те са 23 милиона лева, финансови отчети не са публикувани с години) да се изплатят.

И в това се крие силата на Гриша Ганчев. Не като собственик на закъсалия отбор, а като собственик на новосформираното дружество, той може да отиде при всеки кредитор на ЦСКА с изключение на Националната агенция за приходите и да каже: „вземи 10 стотинки за всеки лев, който ЦСКА ти дължи“. И кредиторите, ако разсъждават с главите си, ще са повече от щастливи да приемат офертата му.

Ако е вярно, че ЦСКА дължи на Националната агенция за приходите (НАП) 11 милиона лева, Ганчев ще може да стане дори водещ кредитор на червения клуб и гласът му да тежи повече от този на НАП, когато започне процедурата по неплатежоспособност (ако горните хипотези се реализират).

Така той ще може да наложи идеята за оздравителен план, при който задълженията се опрощават с голям процент (същият, на който той ги е купил) и клубът продължава на чисто. Единственият му по-сериозен разход ще бъде да плати на НАП за емблемата на клуба.

Забележете

Всички тези действия той ще прави като външно за ЦСКА лице. Той няма да е собственик, а ще бъде кредитор, който в правния процес по неплатежоспособност, опитва да защити материалния интерес, произтичащ от вземанията му. Чак, когато всичко приключи, като част от оздравителния план, той може да се нагърби да стане и собственик на футболния клуб.
Схемата е изобретателна, навярно е съставена от човек, с познания върху фалитите, но най-голямото й достойнство е, че ще помогне да се съхрани клуба.