Заболяванията, за които те говорят формират общата смъртност в България. Тя се мери от Националния статистически институт чрез данните за починалите в страната по седмици. Е, ако няма скок на починалите от ракови, сърдечно-съдови заболявания и диабет, а такава лекарите не докладват, може да се заключи, че именно коронавирусът е причина за скока в умиранията през последния месец и половина.

Статистиката на НСИ показва, че починалите по седмици устойчиво се увеличават от средата на октомври насам. През третата седмица на ноември те са двойно повече от починалите през третата седмица на ноември миналата година. 
Всичко това съвпада с претоварването на здравната система и практическото отсъствие на мерки срещу пандемията от началото на есента. Дори и където имаше въведени мерки – градски транспорт, магазини и т.н., те не се спазваха, и не се осъществяваше контрол за тяхното спазване.

Резултатите са ясни – когато управляващите налагаха дисциплина през пролетта, България беше сред отличниците по противодействие на коронавируса. Тази есен, когато същите управляващи се страхуват да не ядосат още някоя част от обществото, след като така наречените „умни и красиви“ вече трамбоват жълтите павета, резултатите са налице.

Каквото и да говорят минитрите на ГЕРБ, не могат да променят факта, че вече умират двойно повече хора. Със сигурност в групата на починалите има болни и от други заболявания, които не са получили медицинска помощ. Факт. Но никой не може да обясни, защо се допусна претоварването на здравната система. Управляващите имаха цялата късна пролет и лято да подготвят здравеопазването за втората вълна на коронавируса. Но не го направиха.

Не подготвиха ковид болници. Не направиха центрове за предварителна оценка, където истински нуждаещите се от помощ да се приемат, а хипохондриците да се връщат у дома, знаейки, че лекар ги е оценил като леки случаи. Така и те щяха да са спокойни, и системата нямаше да се напълни с хора, които нямат нужда от болнично лечение. А нямаше да се случва и болни хора да издъхват, докато чакат прием в болниците.

Между другото, като стана дума за хипохондрици и реално нуждаещи се от помощ, си струва да обърнем внимание и на социолога Андрей Райчев. При гостуването си на Слави Трифонов миналата седмица, Райчев обясни, че здравето не е най-важното.  Интересно е как Райчев ще коментира статистиката за двойното нарастване на починалите. Това гангстери ли са, които си отиват на мутренския принцип „много здрави умряха“ (убити от представители на враждуващи групировки), или хора, които преди да починат са се разболяли.

Андрей Райчев, който е много смел да обяснява, че здравето не е най-важното, ще е добре да обясни и къде дъщеря му Ружа е снимала танцувалното си клипче от стая, приличаща на болнична, където от три легла, само едно видимо се използва.

Значи ли това, че дъщеря му е била хоспитализирана в стая, в която няма други? Значи ли това, че здравето на дъщеря му все пак е по-важно от общата второстепенност на здравето на хората, за което говори като социолог при Слави Трифонов.

Ако Райчев и дъщеря му не опровергаят общото усещане, оставено от публикацията на ПИК, че докато системата се задъхва, а таткото плямпа, как здравето не е първостепенен приоритет, ще излезе, че вършат обратното на това, бащата говори. А именно – пазят се педантично и може би дори заемат лечебен капацитет в системата, който иначе може да послужи за лечение и на други болни.

Дори и да приемем, че Ружа Райчева не е хоспитализирана в самостоятелна стая, която иначе е за трима, думите на татко й пак остават във въздуха. Докато обяснява, че здравето не е най-важно, броят на починалите на годишна база се удвоява. И коронавирусът се очертав като водещ фактор в тази черна статистика. ТочВнимавайте по акъла на какви авторитети се водите.

Това показва в новия си брой списание „Икономист“, който ще бъде в търговската мрежа от утре. Икономията в бюджета се забелязва след съпоставка между данните в доклада към бюджет 2017 и ревизията на брутния вътрешен продукт (БВП), която националната статистика направи в първата половина на октомври.

Според нея през 2015 година БВП е нараснал с пет милиарда лева, а не с 2.5 милиарда каквато бе старата оценка и която е използвана в макрорамката за бюджет 2017. Така излиза, че още през 2015 година икономиката е достигнала размер от 88.5 милиарда лева, и през тази година той би трябвало да е с поне 1.5 милиарда лева по-голям, ако очакваният годишен растеж е 2.5% и няма сериозна дефлация (виж графиката). В макрорамката обаче правителството базира всичките си планове на старата оценка, което предполага 88 милиарда БВП за тази година вместо най-малко 90. Така подценена се оказва и прогнозата за размера на реалната икономика догодина, като ефектът за публичните финанси най-вероятно ще е събирането на извънредни приходи над планираното. Те обаче биха могли да се предвидят още сега, тъй като ревизията на НСИ е от 12 октомври, а проекта за бюджет бе оповестен две седмици по-късно.

Въпросът в случая е дали прогнозата на финансовото министерство нарочно е занижена, или става дума за грешка в сметките на правителството. Първото може да бъде обяснено с опит на финансовия министър да озапти апетитите за харчене на колегите си. Подобна практика се наблюдаваше и в годините преди кризата, когато всяка година приключваше с по-голям от планирания излишък. През 2017 година обаче се планира бюджетен дефицит и преизпълнението на постъпленията само ще свие размера му, и то ако кабинетът устои на изкушението да харчи.

Този подход обаче и ма и отрицателна страна. Тя се изразява в липсата на дебат какво е най-правилно да се прави със събраните средства – как ще е най-ефективно те да бъдат изразходвани, или напротив трябва да се върви към ограничаване на публичния сектор и ускорена фискална консолидация. Признаването на тези приходи би намалило и необходимостта от теглене на нови задължения от страна на държавата, каквито в роектобюджета се прогнозират на 1.2 милиарда лева.

Според изтомник във финансовото министерство ревизията на НСИ е техническа и касае факторите за растежа, но не оказва влияние върху приходите и поради това прогнозата на правителството остава точна, дори и да не е с последни актуални данни.