Видеото, в което рекламира Банско бе само един симптом, но истинският проблем отдавна е бил на лице. Откакто на власт е второто правителство на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев няма кураж да критикува, а се задоволява с половинчати послания  и постоянен страх да не настъпи министър-председателя. Доказателствата за това са няколко.

Когато групите за натиск, искащи съдебна реформа, изразиха разочарование от капитулацията на Бойко Борисов пред ДПС и заговориха за предсрочни избори държавният глава заяви, че не му се прави трето служебно правителство. Разбира се, кое е обществото да предявява претенции пред президента, след като той си има свои собствени настроения. Ако се събуди на лявата си страна – ще прави служебно правителство, ако се събуди на дясната, няма да прави. Ако се събуди на земята, може да реши и да бъде истински държавен глава.

За да не звучат критиките голословно, ето и малко статистика. За последните  14 месеца на първия кабинет „Борисов“, президентската институция е използвала три пъти конституционното си право на вето. За 16 месеца управление на Пламен Орешарски, девет законопроекта на неговото правителство и подкрепящите го партии са получили вето. Откакто на власт отново е Бойко Борисов, за вече 17 месеца Росен Плевнелиев е наложил вето само един веднъж.

Доскоро преценката дали вторият мандат на Борисов е успешен, бе предмет на субективизъм (както между другото и днес). Рязкото прекъсване на обществени поръчки обаче показва сериозна нередност в работата на правителството и тя не е от вчера. На този фон, обаче държавният глава е наложил вето само веднъж, и когато има очевиден пример за лобизъм при забраната за къмпингуване, Росен Плевнелиев решава да сезира Конституционния съд. Не да върне закона за прегласуване, а само да пита Конституционния съд, дали има противоконституционни разпоредби.

Честито. Росен Плевнелиев вече доказано членува в клуба на политиците, които предпочитат да слугуват на олигархията, вместо да защитават обществения интерес.

Пирин освен планина е и национален парк, което означава, че на територията му не може да се извършват строителство и сеч без предварително проучване дали човешката дейност ще бъде вредна за екосистемата. Правилата, по които може действа на територията на парк „Пирин“ са описани в Плана за управление.

Какви неща постановява планът?

Планът за управление на Национален парк „Пирин“ постановява в кои зони не може да се извършват строителство и изсичане на дървета, както и къде подобно нещо може да се направи само след предварителна оценка за въздействието. Също в плана е залегнала препоръка капацитетът за настаняване на туристи да не надхвърля 7800 легла*.

Защо планът пречи на инвеститорите в зимен туризъм в Банско?

Не пречи той, а безогледното строителство. В периода преди кризата, под влияние на засиленото кредитиране, в Банско бяха построени хотели и апартаментни комплекси, а успоредно с тях и местните жители разшириха площта на домовете си, за да могат да предлагат настанявания за туристи. Така в областта бе разкрита леглова база за между 15 и 20 000 туристи.

Как това може да бъде проблем?

Когато капацитетът на лифтовете и влековете е двойно  по-малък от туристите се създават опашки и неудобства. Последното кара много туристи да търсят други курорти, а хотели в Банско да остават празни и да отчитат загуби. Същото важи за хората, които са инвестирали в недвижими имоти, които са смятали да препродадат, или отдават под наем.

Как може да се реши този проблем?

Начините са два – чрез промени в парка за управление на Национален парк „Пирин“, които да позволят строителството на допълнителни лифтове, а това означава изсичане на още дървесина за прокарване на просеки. Друг вариант е държавата да каже, че Пирин е на всички българи и трябва да се опази, както и че не може бизнес интересите да надделяват над опазването на околната среда. Следователно, тези, които са вложили пари в хотели, ресторанти и апартаменти, трябва да се оправят както могат, но да не очакват държавата да им създаде допълнителен капацитет от лифтове и писти.

Кое е по-справедливо?

Справедливо е, ако Национален парк „Пирин“ предоставя убежище на застрашени или редки животински и растителни видове, те да се опазват, дори и с цената на пренебрегнат инвеститорски интерес. Такива в Национален парк „Пирин“ има и неслучайно учените, изготвили първия план за управление на парка са препоръчали туризмът в планината да не надхвърля 7800 души дневно.

Но плановете за управление са със срок от 10 години, очевидно това е направено за да стане възможно нанасянето на промени, включително и позволяването на сеч и строителство?

Абсолютно вярно. Но дори и да се направят подобни промени в плана за управление, те трябва да бъдат подкрепени от учени, които да докажат, че промените няма да бъдат вредни за екосистемата. В момента мнението на учените е последното, което чуваме. Вместо това общественият дебат се монополизира от министрите, които се чудят как да угодят на олигарсите в Банско, както и на лобисти с личен интерес като Владимир Каролев, който позори българското правителство със статута си на министерски съветник.

Защо никой не пита учените?

Защото има  концентрация на икономически интереси и в този случай трезвото експертно мнение, никога не е добре дошло.

Какво прави държавата по въпроса?

Правителствата без значение, коя партия ги излъчва, отчаяно опитват да угодят на бизнес интересите и да пренебрегнат екологичните норми. Проблемът е, че популизмът изисква известна чуваемост за общественото мнение и поради това протестите (поне засега) възпират кабинета да върши безобразия.

*Абзацът е редактиран на 15 февруари в 11:20 часа в отговор на коментар, изпратет от читател на 15 февруари в 10:35, който може да бъде видян.