Първото възможно обяснение, което идва на ум е прегрупиране на Борисов и олигарсите, при което досегашни съюзници се заменят с нови. Подобно нещо се случи през зимата на 2013 година, когато първото правителство на ГЕРБ подаде оставка. Съюзът на Делян Пеевски и Цветан Василев (вторият към момента изглеждаше по-силен) открито се противопостави на Борисов, а той не можа да намери алтернативна подкрепа и отстъпи. Днес обаче още не виждаме атаки срещу министър-председателя от медиите в орбитата на Пеевски и това показва, че ако случващото се има подобен характер, то раздаването на картите още не е приключило и крилата са заели изчаквателна позиция.

А Фактът, че се прекъсват поръчки, към повече от една олигархична група може да показва и друг проблем, който не се изразява в смяна на водещите олигарси и техните политически съюзници.

Свършват ли парите

Общата стойност на спрените поръчки се равнява на близо два процента от брутния вътрешен продукт и макар да не се планира тя да бъде платена от държавата в рамките на тази година, мащабът й е значителен за размерите на икономиката ни.

Отлагането на начинанията може да маркира осъзнаването на управляващите, че купонът свършва и може би дълговото финансиране на бюджетните дефицити ще бъде затруднено в следващите месеци и години. Дали е така предстои да видим, защото през тази година държавата планира да тегли заеми за да финансира дефицитите си, както и за да създаде буфер, ако някоя банка се нуждае от стабилизиране след провеждането на стрес тестовете.

Дали това е причината ще разберем, когато стане ясно при каква лихва са изтеглени новите заеми, но освен риска от държавна намеса в банковия сектор, има натрупване на критичен брой държавни фирми, които са от стратегическо значение за икономиката, но също са в тежко финансово състояние (НЕК, БДЖ, „Топлофикация“ – София и др.). За проблема не се говори и поради това е трудно да се установи неговия размер, но на върха на държавата няма човек, който да не си дава сметка за него.

И макар следваната до момента стратегия да е отлагане на решаването му, сигналите дават причина да предполагаме, че управляващите съзират проблеми с набавянето на заемни средства. Така вместо усилието да се насочва към политика от сорта „обществени поръчки плюс еврофндове и кредити, равно на икономически растеж“, заемите може да са необходими за стабилизиране на самата държава.

Или обаждане по телефона

Освен в хипотезата с предстоящи ликвидни затруднения, отмяната на обществените поръчки може да идва и заради натиск от някой евроатлантически партньор. Обичайните заподозрени в този случай са Германия и САЩ, на които Борисов разчита за да легитимира управлението си. Ако те са заявили на премиера, че с безобразията, които върши, ги дискредитират като велики сили, нехаещи за действията на марионетките си по места, той със сигурност би си взел поука. Потвърждение на това допускане ще видим трудно, но след като вече два мандата Бойко Борисов управлява по философията „спечелих изборите, не ми се бъркайте“, евентуален завой към повече почтеност, няма да има друго обяснение освен нов скрит фактор, с премиерът е принуден да се съобразява. Такъв може да бъде и риска от прекратяване на мониторинга за Румъния и оставянето на България сама, като негативен пример за корупция и провалено правораздаване. За

Опитите за евтин пи-ар също не са невъзможни. Вярно, че доверието на онези, които мислят критично, отдавна е загубено, но мнозинството от избирателите на ГЕРБ все още вярват на соловите акции. Такъв ход може да подейства положително, в сценарий за наближаващи предсрочни избори, но в този случай ще може да се очаква безобразията по-скоро да се отлагат, отколкото да се прекратяват, или замаскират.