„Всичко е стабилно при застрахователите, а при пенсионните фондове няма инвестиции в свързани дружества“, резюмира положението Карина Караиванова. В едно от изказванията си като отговор на журналистически въпроси обаче тя каза и нещо друго. Законът ни има такива критерии за свързани дружества, че Европа искала нови критерии и комисията вече ги е инициирала. Само че липсата на инвестиции в свързани фирми е по стария закон, а прегледът не казва как биха стояли нещата по евентуалните нови.

Другото интересно бе, че КФН и ЕИОПА публикуват два различни доклада за един и същ процес по проверка. И макар документът на българския регулатор също да изглежда подробен, такова разминаване няма как да не събуди друго освен усещане, че някой опитва да обърка хората като ги засипе с информация, та ако може тревожните неща да останат скрити.

Не на последно място за това говори и разминаването между предисторията на порсловутите стрес тестове и реалният резултат, който произведоха. След като преди година Европейската комисия предупреди, че е възможно пенсионната система да се разклати заради инвестициите в свързани компании на фондовете за пенсионно осигуряване, сега се оказа, че такива проблеми няма, или ако има са незначителни и са пред отстраняване. Въпросът е – Брюксел ли си позволи недопустимата волност да внушава съмнения във финансовата стабилност, или нещо остана скрито.

Освен двусмисленото изказване на председателя на регулатора Карина Караиванова, за това говори и още един детайл от подготовката за стрес тестовете. През лятото на миналата година с едно свое писмо ЕИОПА помогна на тогава финансовия министър Владислав Горанов да наложи заместника си Карина Караиванова като председател на регулатора. Последното говореше за необходимостта предишният председател Стоян Мавродиев най-после да бъде сменен, но също така създаваше усещане, че ако Мавродиев остане, стрес тестовете ще се компрометират.

От днешна перспектива, когато резултатите от тези стрес тестове са повече от цветущи, изниква въпросът дали Мавродиев нямаше да открие нещо повече, и затова е бил неудобен, или просто е трябвало да се направи „оборка“ във финансовия регулатор. Защото днешните резултати показват, че по времето на Мавродиев всичко е било изрядно и проблеми в сектора няма.

Разбира се, понеже сме в България, винаги ще стои на дневен ред и подозрението, че властта е притиснала сектора за „почерпка“ и той се е отплатил, или ще се отплати за щампата „стабилен“, която получи днес. Идват избори, а начините да се покаже признателност са много – чрез финансиране, чрез агитация. Каквато и да истината, днес един български – КФН и един международен регулатор – ЕИОПА, дадоха пресконференция, след която останаха повече въпроси, отколкото отговори.

„Установени са неистински данни, предоставени в процеса на избор и назначаване на независими външни консултанти за извършване на прегледи на активите на пенсионни фондове и баланси на застрахователи. В процедурите за подбор и назначаване на независими външни проверяващи кандидатите бяха задължени да предоставят международни екипи с висока квалификация и опит за извършването на прегледите. Редица международни партньори, които са били подадени от „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД като членове на екипите,  са заявили по време на разследването, че не им е известно да са включени  в такива прегледи и посочват, че подписите върху техните автобиографии не са положени от тях. Някои от тях дори заявяват, че подадените техни автобиографии са неверни“, се казва в съобщение на финансовия регулатор.

Тук скандалът отива далеч отвъд класическата парадигма доколко обективен може да е одитът на компания, която сама възлага на одитора си да я проверява и ако желае да я запази като клиент, той балансира между мисията си да лови нередностите и желанието да получи поръчка за заверка и следващия път.

По тази релация скандали с лоши практики в одиторските компании са възниквали навсякъде в корпоративния свят, а в България такъв пример бе фалита на Корпоративна търговска банка, чиито финансови отчети се заверяваха без забележки, въпреки процесите по документално обиране на финансовата институция.

Ако регулаторът докаже по безспорен начин подаването на невярна информация при кандидатстването на РСМ България, това ще може да означава много повече от прекомерна амбиция за пазарен дял на компанията. Откриването на нередностите идва месец, след като начело на регулатора встъпи новият председател Карина Караиванова. Тя обеща да провери решения на комисията при управлението на своя предшественик Стоян Мавродиев и днешните разкрития, ако не се оспорят, или се потвърдят от съдебен орган, ще са доказателство за лошото качество  в работата на регулатора при предишния му ръководител.

Последното ще породи и въпроса дали лошите практики са били толерирани, или са резултат от некомпетентност.

Комисията за финансов надзор уточнява, че цитираните документи са давали съществени основания за избора на „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД от Управляващия комитет и КФН, тъй като са служили като доказателство за необходимата квалификация, опит и наличието на ресурси, компанията да се справи със заданието, за което кандидатства.

В редовното подаване на документи пред КФН пък одиторската компания продължава да посочва, че след началото на прегледите, въпросните лица извършват работа в прегледите, което в рамките на разследването бе категорично опровергано от самите лица.

По определение на комисията разкритата невярна информация включва злоупотреба с имената на ръководители на екипи, актюери и други членове на екипи в прегледите на различни застрахователи и пенсионни фондове. За да не дават поводи за обвинения в субективизъм от Комисията за финансов надзор са разширили разследването си, така че да обхване и други независими външни проверяващи. Констатицията е, че при никой друг проверяващ не е намерено доказателство за такава невярна информация.

„Въз основа на доказателствата, че документите, предоставени от „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД съдържат съществена невярна информация, Управителният комитет и КФН взеха решение да изключат „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД от списъка на независимите външни проверяващи, които да могат да извършват проверки на застрахователи и пенсионни фондове, и отмени всички индивидуални решения за назначаване на „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД като независим външен проверяващ“, се казва в съобщението на финансовия регулатор.

Застрахователите и пенсионноосигурителните дружества са длъжни незабавно да прекратят договорите с „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД и да изберат нов проверяващ от одобрения списък, в срокове, които се посочени в нова инструкция за процедурата. КФН ще предаде на съответните компетентни органи  резултатите от това разследване, за предприемане на съответните правни действия срещу отговорните лица.

„Проведеното разследване и взетото решение показват, че Комисията за финансов надзор работи прозрачно в диалог с всички свои партньори. Тъй като целта на прегледите съгласно мандата от парламента е да се повиши доверието в застрахователния сектор и в сектора на пенсионните фондове, не виждаме друг начин освен отстраняването на „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД от процеса на извършване на прегледи и стартираме процедури за избора на надеждни международни проверяващи, които да заменят „РСМ БЪЛГАРИЯ“ ООД. Независимо от всичко, ние сме решени да финализираме прегледите преди края на тази година“, коментира в изявление по случая Карина Караиванова.