Само за половин година, след като отстъпи поста си доброволно, без да води кампания за втори мандат, държавният глава вече е дал десетки интервюта и в тях може да се проследи един основен рефрен. Той се повтаря постоянно, по няколко пъти и до втръсване. Това е изтъкването на неговите лични заслуги за едно или друго събитие, както и постоянното натякване за широкото международно признание, което получавал, когато е пътувал зад граница.

Стигна се дотам, че в едно интервю дори обясни как представлявал България на някакъв международен форум. Може и така да е било – да е бил упълномощен от Народното събрание или от правителството. Но този факт не е публично известен. Известно е единствено, че бившият държавен глава сякаш е забравил, че от януари насам друг изпълнява тези функции.

Поведението на Росен Плевнелиев със сигурност ще влезе в учебниците, най-малкото като отрицателен пример как един политик не трябва да се държи, след като напусне сцената. Ако той имаше визия, редно беше да се кандидатира и да води борба за мнението си. Вместо това сам се отказа от надпреварата, но днес присъства в медиите като някаква тетка, постоянно даваща мнение по всички въпроси. И резултатът не е нищо друго освен системни усилия да подкопае авторитета на новия президент, а това е последното, което се очаква от човек, който е бил държавен глава и сам се е отказал от позицията.

Не, че няма право на изразяване. То му е гарантирано от конституцията. Но обаждайки се по всеки въпрос, президентът от 2012 до 2017 г. кара хората да се чудят дали наистина е на себе си. Осъзнава ли, че вече е напуснал офиса на „Дондуков“, или нещо в главата му е хлопнало и го е оставило да си живее в отрицание за реалността с мисъл, че още има неща, които зависят от него.

Всъщност, едно стана ясно. Ако си спомним онази среща на премиера Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и подуправителя на БНБ Калин Христов с германския финансов министър Волфганг Шойбле, ще видим, че на срещата присъстваше и Росен Плевнелиев. Той присъстваше и в Скопие, където Борисов подписа договора за добросъседство с Македония.

Росен Плевнелиев е на първа линия в лобизма за американските изтребители F-16 и дори си позволи да профанизира темата, заявявайки, че както той цял живот е карал автомобили втора ръка, не трябва да има проблеми и в изтребителите втора употреба.

Общо взето – Росен Плевнелиев е дворцовият шут на Бойко Борисов. Воден на каишка като маймунка в цигански цирк, Росен Плевнелиев върши и говори това, което иска Бойко Борисов. Плевнелиев е неговият клин, пазещ отворена вратата към жълтопаветниците и тези, които една пиарка преди време нерече „умните и красивите“. Няма да е учудващо и ако един ден Росен Плевнелиев стане лице на следващ десен проект, който подобно на реформаторския блок да бъде смокинов лист за следващо управление на Борисов.

Патологията на ГЕРБ-ерите е да мислят за себе си като нова ера в историята на България. Поредният пример за това е коментарът на Росен Плевнелиев за договора за добросъседство с Македония.

„Аз изиграх ролята на катализатор, на човека, който хвърли бомбата, той (подразбира се Бойко Борисов) успешно завърши делото“, каза бившият президент. Той добави, и че се гордее, че е изиграл роля за това отношенията с Македония да бъдат поставени на различна основа. Според него е трябвало да се промени подходът на България към съседната страна – „от романтичната фаза към прагматична фаза“, визирайки отказа си да посети запдната ни съседка, докато е бил действащ президент.

Интересно, кое е изиграло по-голяма роля – загубените от ВМРО ДПМН избори, новите искания на албанското малцинство и заплахата от сепаратизъм, или домогванията на Русия към Западните Балкани. На тях САЩ и Европейският съюз решиха да отговорят с ускорена евроинтеграция на Западните Балкани. Процесът е особено видим в последните месеци и не е ясно какъв точно принос към него има Росен Плевнелиев, освен ако не се чувства повече част от германския и американския политически апарат, отколкото от българския.

Между другото, това може би обяснява и защо се хвали толкова много с топлия прием, който получавал в чужбина. Не би ли било показателно за успеха на мандата му, ако например Плевнелиев получаваше топъл прием в България. Както каза един друг президент: „Аз не съм ваш приятел, аз съм държавен глава на моята страна“. Най-вероятно човекът е работилза чуждите интереси, вместо за българските.