На Стената » Димитър Главчев

Застъпник за Иван Искров оглави комисията „Сидеров“

Стефан Антонов — Wed, 28 Oct 2015 13:37:09 +0000

Съдбата на Волен Сидеров изглежда предрешена – вън от парламента и ако това се случи ще за добро. Начинът, по който фюрерчето ще се раздели с имунитета си (след което евентуално ще получи и присъда за престъпление от общ характер) напомня за първия мандат на ГЕРБ и съпътстващия го пионерски плам сред партийните функционери. Сега, както и през лятото на 2009 година, ГЕРБ се радват на сериозна изборна победа и в този момент освен, че се чувстват недосегаеми, правят и най-сериозните си грешки. През 2009 година Иван Искров бе поставен начело на Българската народна банка и в края на мандата си едва не срина банковата система. Днес комисията, която ще проверява искането на прокуратурата за снемане на депутатския имунитет на Воленчо, ще бъде оглавена от същия народен представител, който номинира и Искров за гуверньор – заместник-председателя на парламента Димитър Главчев.

Въпреки уважението към професионалния опит на Димитър Главчев, не може да се забрави, че той бе част от план за реинсталиране на Иван Искров и в него той свърши работата си безупречно. Затова и днес, факта, че той оглавява комисията „Сидеров“ поражда съмнения, че мачът е свирен, но ще трябва известно време топката да се потупа.

Стенограмата от заседанието на Народното събрание на 26 август 2009 година показва отношението на Димитър Главчев към Иван Искров:

„Уважаема госпожо председател, уважаемо председателство, уважаеми колеги! От името на вносителите на днешния проект за решение за избор на управител на Българската народна банка искам да ви запозная с нашите мотиви.

С решение от 20 август 2009 г. Четиридесет и първото Народно събрание прие решение за отмяна на решенията от 28 май 2009 г. и 29 май 2009 г., съответно за избиране на управител и подуправител на Българската народна банка. Шестгодишният мандат на управителя изтича на 9 октомври 2009 г. Необходимо е Народното събрание на основание чл. 12, ал. 1, от Закона за Българската народна банка да избере нов управител на Българската народна банка, чийто мандат да започне да тече на 10 октомври 2009 г.

С оглед необходимостта от гарантиране на нормалното функциониране и стабилност на банковата система в страната и предвид международната финансова и икономическа криза, в която се намираме, считаме, че е необходима приемственост в работата на Българската народна банка.

Като отчитаме професионализма и компетентността на господин Иван Искров, настоящ управител на Българската народна банка, който с акта на искането си за отмяна на преждевременния му избор на 28 май 2009 г., извършен от Четиридесетото Народно събрание, показа висок морал, чувство за отговорност, зачитане на върховенството на закона и особено волята на българските граждани, отредили на ГЕРБ място на първа политическа сила, считаме, че при избора на нов управител следва да се обсъжда и кандидатурата на господин Искров.

Поради изложеното и на основание чл. 84, т. 8, и чл. 86, ал. 1, от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1, от Закона за Българската народна банка внасяме проект за решение на Народното събрание за избиране на господин Иван Ганчов Искров за управител на Българската народна банка с мандат от 10 октомври 2009 г. до 10 октомври 2015 г. Благодаря ви.“

Владислав Горанов май е попаднал в грешната партия – на глупците и популистите

Стефан Антонов — Wed, 23 Sep 2015 15:35:41 +0000

Финансовият министър – Владислав Горанов е периодично шамаросван от съпартийците си и не става ясно защо търпи глупавата кампания, с която се отхвърля всяка негова идея. След като в средата на месеца Цветан Цветанов обяви, че на общините няма да се отстъпва правото да облагат доходите на жителите си, днес Димитър Главчев заявява, че и затягането на режима за ползване на ДДС кредит, ще се преразгледа и народните представители ще излязат със своя версия.

Изказването на Главчев е ако не скандално, то поне тревожно, защото показва системно разминаване между вижданията на министъра и парламентарното мнозинство. И ако живеем в държава с нормален политически живот, министърът и депутатите на ГЕРБ ще трябва да седнат и да се разберат, защото започват да стават смешни.

Какъв е казусът

Министерство на финансите предлага, ако собственикът или управителите на една фирма ползват нейни активи за собствени нужди, да декларират този факт, ако стойността на активите за лична употреба надхвърли 700 лева. Това означава, че ако вие имате фирма и си купите последния модел на марков смартфон, държавата ще иска да знае за бизнес целите ви ли се използва телефонът, или за да се фукате с него.

Ако телефонът струва 1000 лева, дължимият ДДС ще е 200 лева, но ако се ползва само за служебни разговори, косвен данък няма да се дължи. Затова държавата има право да държи сметка на бизнеса дали апаратът се използва приоритетно за служебни цели, или за личните нужди на някой шеф или служител

Логика да се атакува инициативата има, но тя е лишена от държавнически подход и от морално основание.

Случаят е много интересен и от морална гледна точка, защото показва колко хора осъзнават отговорностите си пред държавата. Ако законът има вратичка, която позволява бягство от данъчно облагане, всеки има право да се възползва от нея. Но да са обвинява кабинетът, че затваря тези възможности и че това е провеждане на левичарска политика е смешен плач и чисто лицемерие.

Повече, това е опит на лицата с високи доходи да ощетят по-бедните българи, които нямат на името си фирма, регистрирана по ДДС и не ползват данъчен кредит за покупките си. Точно, защото разкрива морален дефицит у критиците си, тази инициатива ще покаже какви ценности изповядват народните представители. Дали искат равнопоставеност пред закона, или привилегии за съсловия от горната граница на средната класа.

Място за антитеза

Затягането на режима по деклариране няма да повиши разходите на бизнеса за бизнес, а само разходите на мениджърите за луксозно потребление.

Противниците на предложението твърдят, че така ще се обремени допълнително икономически активната част от населението и че разходите по администрирането на данъка, ще превишат евентуалните постъпления. И двете твърдения са неверни.

Законодателната инициатива на финансовото министерство цели да облага крайното потребление и да се прави разлика между потреблението на индивида и потреблението на предприятието. В това няма и не трябва да има нищо затормозяващо, освен ако човек не е свикнал да живее, криейки се от данъчните разходи на фирмата си.

Ако една компания има собствен счетоводен екип оформянето на документите и подаването им в НАП, е неразделна част от трудовите му задължения. Ако пък счетоводството е изнесено като външна услуга то и счетоводните къщи имат твърди цени за месечно обслужване, така че една декларация в повече, няма да създаде непропорционална тежест за бизнеса. Единственото бреме ще бъде, че някои хора, ще повишат част от издръжката си с 20%. Но не, защото държавата им е виновна, а защото най-после нормалността се е възстановила.

Какво остава за Горанов

Ако министърът заплаши с оставка, ще е много рискован, но морално оправдан ход.

През 2003 година Милен Велчев заплаши царя с напускане на кабинета му. Без значение какъв е бил казусът, финансовият министър изпрати знак на премиера: ако ме искате, настоявам да приемете позицията ми. Сега Горанов има шанс да покаже достойнство, вместо да изглежда като част от странна група за брейнсторминг на икономически идеи. Нещо повече, упоритостта му е дори задължителна, защото става дума за сблъсък между националени интерес и чистия популизъм. ГЕРБ имат редкия шанс да покажат, че всички са равнопоставени пред държавата, като регулатор на обществени отношения и макар и неосъзнато и неволно, Владислав Горанов заложи сериозен тест за своята партия и правителството си.

По-страшно извод за държавата е, че управляващото мнозинство отново показа тотална липса на съгласуваност и визия, съчетани с желание да угодят на част от гласоподавателите си в ущърб на националния интерес.

Днешното бламиране на Владислав Горанов е напълно необяснимо на фона на безропотното мълчание, пред глупостите, които прокарваше предишното управление на ГЕРБ.

Когато Симеон Дянков поиска всички касови апарати да се свържат с НАП, малцина от депутатите на Бойко Борисов се противопоставиха. Мълчание запазиха и когато година по-късно стана ясно, че разходите за бизнеса са били двойно по-големи от увеличението на приходите в следствие на този конкретен фактор. Така тезата, че някой е загрижен за стопанската активност става още по-несъстоятелна. Става дума за чисто лицемерие и предизборна липса на кураж.