Успоредно с нарастващото влияние на Кунева, тежест във властта губи формацията на Касим Дал Народна партия „Свобода и достойнство“. Нейният представител в правителството – заместник-министърът на отбраната Орхан Исмаилов е заявил, че обмисля подаването на оставката си. Погледнато и в контекста на конкретните причини, а и извън него евентуалната му оставка маркира поредния фрагмент, отронващ се от коалицията.

На този фон всеядната и амбициозна Меглена Кунева опитва да се провъзгласи за „баш реформатор“ на реформаторския блок и поиска предоговаряне на коалиционното споразумение, възлагайки изпълнението на Найден Зеленогорски. Нещо като опит да се признаят грешките и вината за станалото дотук да се прехвърли на ГЕРБ, а „България на гражданите“ да изглеждат вътрешен коректив.

На пръв поглед това е единственото логично обяснение за двуличието едновременно да критикуваш липсата на реформи и в същото време да приемаш допълнителна власт. Има и още едно – в новия програмен период за усвояване на еврофондовете от 2014 до 2020 година е заложена Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, по която ще може да се усвоят до 1.37 милиарда лева. Тоест има още 1.37 милиарда причини за загриженост и желание да се запази стабилността на управлението.

Рискът в случая е, че на следващите избори „България на гражданите“ ще е отговорна за печата на легитимност, който издава днес на ГЕРБ. И рискува да плати цената за това, както ще я платят и всички останали партии, които спешно не си намерят повод да напуснат коалиционното споразумение.

На този фон, най-голям победител ще излезе „Демократи за силна България“. Въпреки всичките си грешки, нечестност и аматьорство, те се оттеглиха в подходящ момент и давайки вид, че го правят от принципни съображения. Правилна или грешна, съдебната реформа, каквато те я искаха, и не получиха, им осигурява едно чисто маркетингово предимство в случай, че през тази година се стигне до предсрочни избори. Заради всички пияни шофьори, които се измъкват с условни присъди дори и за убийство, както и заради бягствата в чужбина на братя Галеви и убиеца пред дискотека „Соло“, обществото има основание да счита съдебната система за провалена.

Има право и да обвинява тези, които я блокираха без да предлагат видима алтернатива. Дори и хората в ДПС, АБВ и БСП да се смятат за прави, не предлагането на по-добра алтернатива, ще ги нареди в онази категория партии, които в очите на общественото мнение не желаят да има по-справедливо  общество. И с основание.

А само ако си представим, че през 2014 година „Демократи за силна България“ не бяха подписали коалиционното споразумение. Днес нямаше да бъдат обвинявани, че ДВА ПЪТИ падат в капана на Бойко Борисов и му осигуряват гласовете на столичния снобариат.

За съжаление, неговите представители също имат много причини да се замислят не са ли инертна тълпа, вярваща на празни приказки и лозунги, вместо да наблюдава критично действията на своите избраници. През юни 2013 година аз лично обяснявах на приятелите си как Иван Костов най-после си е намерил достоен заместник в лицето на Радан Кънев и как той заслужава подкрепа. Дори пренебрегвах спекулациите му относно актуализацията на бюджет 2013, когато изтеглянето на един милиард лева нов дълг, бе окачествено от Кънев като огромна кражба.

Малко по-късно, когато прие да играе редом до Божидар Лукарски и Меглена Кунева, вече ми бе станало ясно че човекът или няма прозорливостта, или няма политическото ДНК да бъде алтернатива. И само заради него и склонността му да манипулира с плиткоумни твърдения, написах статия какви погашения предстоят до 2015 година, за да се знае от рано, че заеми ще трябва да се теглят и Радан да не спекулира.

Време за равносметка

Към днешна дата „Демократи за силна България“ може да претендира, че е единствен носител на реформаторския импулс, но тези, които не им вярват, имат своите основания.

Твърдението, че съдебната реформа е най-важна, не е вярно и оправдава компромисите в другите сектори е тотално невярно. И който му вярва е наивник. В името на истината, не съм виждал подобно нещо да изрича самият Кънев. Това е девизът на поддръжниците му, но точно това си признава, че е следвал като философия Радан Кънев с изказванията си след смяната на правосъдния министър Христо Иванов и практическото му минаване в опозиция.

Радан Кънев защитаваше тегленето на 16 милиарда заеми в рамките мандата на това правителство, но след като излезе в опозиция нарече финансовия министър „най-голямата щета за това управление“. И сам си призна, че може да приеме неща, в които не вярва и не харесва, в името на това да прокара съдебната си реформа. Тоест, дори и никога да не е декларирал, че заради съдебната реформа, може да чакат другите реформи, точно това излиза, че е следвал като философия през 13-те си месеца в управлението. И дори и да не се снеме доверието от Кънев като лидер на „Демократи за силна България“, снобите от центъра на София, които са основният му електорат, е редно поне да си дадат сметка за цената на избора, който направи лидерът им.

Няколко безплатни съвета

Последна цел на този блог е да създава противопоставяне между обществените групи, но такова е съществувало винаги и ще продължава да съществува, докато има класово разделение и докато интересите на различните класи си противоречат. Точно това противопоставяне води и до възникването на партийното представителство, но в България сме свидетели на един социален феномен, който не ми е известно да се наблюдава другаде по света.

Електоратът на „Демократи за силна България“ претендира не само да е най-образован и с най-високи морални качества, но си позволява да  осъжда хората, които не припознават каузите на ДСБ за свои, или поне за приоритет в исканията, които отправят към политиците. За това се случва провалът на съдебната реформа да привлича много по-малко хора, отколкото изборът на Делян Пеевски да шеф на ДАНС. Докато ДСБ говори само за съдебна реформа, но приема да отпадне необлагаемият минимум за доходите под минималната работна заплата, партията няма да има подкрепата на бедните българи. Докато не заговори за истинска здравна реформа, включваща достъп до здравни услуги и финансирането им в такъв вид, че пациентите да не плащат хиляди левове на ръка, ДСБ няма да получи подкрепата на истинската средна класа. Докато не се предложи политика за превенция на обирите в малките населени места, ДСБ наистина ще си остане бутикова партия, а електоратът й ще продължи да се фрустрира, че е останал неразбран от останалите.

Ако обаче противоречащите си в различна степен интереси са причина за някакво разделение, то ниската политическа (и не само) култура на много от привържениците на ДСБ води до още едно разделение на обществото. Докато привържениците на другите партии просто отхвърлят противниковите платформи, голяма част от феновете на ДСБ се сърдят на останалите, че не им се доверяват и не застават под знамената им. Това е вторично разделение на обществото и не е само на политически признак. Дори и с различни убеждения те си остават общество, но когато маркетингът на една партия внушава, че който не е с нас е срещу нас, вече имаме разпад на обществото.

Това е отговорност, не само на ДСБ. „Протестна Мрежа“ също възприемат подобна риторика, което дава право на всеки човек, който държи първо на България, а след това на конкретна партия да се отнася със съмнение към намеренията им. Ново дясно ли? Това ли е то? А кой ще реформира вашето мислене, драги реформатори. То си е чист болшевизъм, но в сини одежди.

Силното желание да се реанимира политическата кариера на Вълчев може да доведе до смяна на образователния министър Тодор Танев, който в момента е защитаван от партията на Меглена Кунева, докато ДСБ искат смяната му. Рискът Танев да загуби поста си ще стане по-сериозен, ако Кунава оглави правосъдното министерство и все пак остане ресурс за уреждането на Даниел Вълчев.

Това допълнително ще обтегне отношенията с ДСБ, защото те също имат номинация за нов образователен министър и лобират за неуспелия кандидат за ректор на Софийския Университет – професор Тони Спасов.

Според източник на „На стената“ най-вероятната развръзка е ДСБ да загубят влиянието си и върху двете министерства – правосъдното и образователното, в резултат на което да изострят езика си срещу управленската конфигурация. На по-късен етап дори се очаква и да напуснат Реформаторския блок, който дори повече ще заприлича на обединение за интересите на своите лидери.

Последната министерска смяна на дневен ред е тази на военния министър Николай Ненчев, но за неговото място домогванията са на президентското движение АБВ. Техният първи кандидат за военен министър ще бъде генерал Михо Михов, но шансовете му са малки, заради евентуално неодобрение от водещи страни партньори в НАТО.

Или да си го кажем с други думи – генералът харесва МИГ 29, а кариерата му като военен приключва преди да влезем в НАТО и опасенията са, че може да се окаже лобист за руските интереси. Толкова. Фактът, че оглавява генералния щаб по времето на Иван Костов и че е бил последователен в призивите си за съхраняване на военната ни авиация, може бъдат забравени, само защото човекът не одобрява поголовните съкращения на въоръжените ни сили и иска подготовката на резерв, включително и от наборници. Звучи, малоумно, нали?

Това, което със сигурност действа като възпиращ фактор е, че подобен ремонт на кабинета ще се приеме като своеобразна вартоломеева нощ, в която реформаторите биват посечени, а партията на Кунева оцелява заради адаптивността си и готовността за пореден път да зареже принципите в името на властта.

Представете си – вицепремиери в тройната коалиция, от които Бойко дойде уж за да ни спаси, сега стават негови крепители. И пак тези вицепремиери правят това, макар че през 2013 опитваха да се покажат като разумното дясно – не омърсено от олигархичните зависимости на Борисов и Орешарски едновременно. Не е ли ирония.

В крайна сметка смяната на Иванов, Танев и евентуално на Ненчев ще трябва да се мотивира с нещо. И най-удобно ще е да се каже, че те не реформират секторите си, поради което присъствието им е станало излишно, ако ще дори и да се загуби и подкрепата на партиите, които ги поддържат.

Единственият проблем е, че няма премиер реформатор, който да ги сменя в справедливото си недоволство. Напротив, просто ще е поредната маневра за укрепване на личните позиции. Честито на всички наивници срещу задкулисието. Дано този път узреете да скачате за идеи, а не за личности.