Успокояващото за момента е, че министрите не са заявили какъв точно ангажимент ще поеме държавата към този сектор, за да покаже, че той е неин приоритет. А често инициативите на ресорните министри удрят на камък, когато трябва да се подкрепят от Министерство на финансите.

В туризма има балон, ето и доказателствата

Но тревожното е, че докато голяма част от предприемачите в сектора се чудят как да излязат от затрудненото положение, тези с по-сериозни връзки в правителството, директно си искат спасителни планове а ресорните министри нямат идея как да постигнат комплексни решения.

В първата графика към този текст показвам как през годините растат данъчните облекчения за туризма и как се променя заетостта за същия период.

За съжаление НСИ мери заетостта по отрасли веднъж на четири години (изключение е направено през 2012 г.) и поради това пълна съпоставка не може да се направи. Видно е обаче, че заетостта расте в годините преди кризата, и след това значително забавя растежа си. Този факт, трябва да наведе на извода, че браншът изчерпва капацитета си да създава работни места (освен ако не се продължи със застрояването на курортите).

Ако сравним динамиката, с която се развива хотелиерският сектор (от всички дейности в сферата на туризма, само настаняванията се ползват с данъчни преференции), спрямо общото икономическо развитие на държавата, ще видим, че хотелският бизнес расте значително по-бързо от икономиката в добрите години и също така се свива, много по-сериозно в годините на спад.

Тази специфика обаче бледнее пред изкушението да се търси корелация между данъчните облекчения за хотелите и общото развитието на бизнеса им.

Причината е, че през 2010 година, законът за ДДС бе променен и разшири обхвата на намалената ДДС ставка. Така от нея започнаха да се възползват и индивидуалните туристи (преди това ставката важеше само за организирани групи), а размерът на несъбраните приходи нарасна над два пъти само за две години.

Но докато това се случва, в сектора протича сериозен естествен подбор. Според данните на НСИ, през 2012 година местата, предлагащи нощувки (хотели, хостели и къщи за гости) намаляват с 25% и това се случва независимо от факта, че държавата прави все по-големи данъчни стимули.

А данъчната политика трябва да отчита, както интересите на туристическия бранш, така и на обществото като цяло. В момента хотелите ползват най-големи привилегии, заедно възобновяемите енергийни източници и може би затова тези браншове приличат на клони, върху които са се струпали твърде много маймуни, и всички искат държавата да ги подпре, вместо да изпопадат на земята.

Разликата е само във формата. Докато ВЕИ секторът разчита на гарантираните поръчки от държавата, хотелиерите се ползват с данъчни преференции.

Тази графика показва, че общият размер на несъбраните данъчни приходи, в следствие на политиките по облекчения, е незначителен спрямо размера на икономиката. Не така обаче стоят нещата в туризма, където загубите на държавата от специалната ДДС ставка надхвърлят 12% от продукцията на хотелиерския сектор.

А заетостта, която може да се създаде, е единственото, което оправдава (и то само отчасти) стимулирането на даден сектор с данъчни преференции, докато останалите са оставени да се оправят.

Още не мога да забравя онози предиобед на 2008-ма, когато началникът на Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите се зарадва при решението на депутатите държавата да приспада инвестициите в земеделска техника от облагаемата печалба на фирмите.

Това стана при гласуването на пакета от данъчни закони и бюджета за 2009 година. Мярката противоречеше напълно на следваната до момента политика – държавата да е равноотдалечена от който и да е икономически отрасъл и да насърчава всички по еднакъв начин – чрез унифициран нисък данък върху печалбите. Затова привидната сговорчивост на „финансите“ беше изненадваща. Но това бе игра – управляващите се похвалиха, че водят антикризисна политика и насърчават бизнеса, знаейки, че бюджетът няма да изгуби приходи, защото Европейската комисия щеше да го забрани. Така и стана.

По същия начин изглежда и заявеното съгласие от министъра на финансите Владислав Горанов (според червения депутат Петър Кънев), работодателите да могат да плащат част от трудовите доходи на служителите си под формата на ваучери за почивка на морето.

Ако той наистина е казал „да“, може да изглежда сговорчив и конструктивен, но да разчита на „лошите“ европейски чиновници да отрежат мярката.

Последното може и да не се случи, ако с ваучерите може да се плащат сметки и в хотелите от други държави на Европейския съюз. Логиката е, че не може една държава, като членка на общността, да стимулира само своите производители.

Затова или държавата трябва да измисли начин тези ваучери да се приемат в хотелите на всички държави на ЕС, или да не ги признава като разход за данъчни цели на фирмите. Възможен е и трети вариант – конкретна компания да се договори с хотел и да му изпраща на преференциални цени свои служители, но условието ще е това да става доброволно, и който работник не желае да почива в приятелският хотел, да получава пълното си възнаграждение в левове, а не във ваучери.

Правилата са такива и са за всички. Неслучайно, през 2009 година германското правителство разработи програма за стимулиране на автоиндустрията, по силата на която подпомагаше с до няколко хиляди евро всеки германец, който реши да остави старата си кола и да купи нова, с по-малко замърсяващ двигател. За да не наруши европейските регламенти – Германското правителство подпомагаше германците, дори когато новата им кола бе Шкода, Рено, или Дачия. Сиреч, пари се даваха и за купуването на не-германски автомобили.

Какви точно са намеренията на Владислав Горанов, ще разберем в близките месеци. Но е факт, че апетитите за стимулиране на икономиката с държавни средства стават все по-големи. След като през 2014 година правителството на Пламен Орешарски лансира програма за публични инвестиции с обем половин милиард лева, тази година кабинетът „Борисов“ 2 предприе програма за енергийна ефективност с мащаб един милиард лева, и дава изгледи, че може да я увеличи. Така само в рамките на една година, дозата на фискалната инжекция в икономиката се удвоява, макар програмата на ГЕРБ да не се отразява в разходите на тазгодишния бюджет.

Това е коренна промяна в отношението на политическия елит към бюджета и икономическите стимули. Освен това се наблюдава и приемственост. След като подходът бе възприет първо от партии със социален уклон, сега се прилага и от ГЕРБ, които не се смущаваха да бавят икономическото развитие на държавата в преследване на балансирани бюджети по време на първия си мандат.

За нас като данъкоплатци е добре да поискаме от управляващите да докажат, че упражняват новия подход, движени не от криминалните си апетити за присвояване, а от усещането, че може икономиката по-бързо да се върне към своя потенциал. За измерването на полезността от една или друга мярка са разработени фискалните мултипликатори, които измерват и правяг сравнима ползата от това държавата да направи конкретен разход, вместо друг, или вместо да намали определен данък, като остави парите на частния сектор.

До вземем за пример правителствената програма за саниране. Инвестициите в енергийна ефективност без изключение създават работни места. Това е заетост, изискваща ръчен труд и предлагаща доходи на хора с ниско образование, както и на хора, попадащи в така наречената „циклична безработица“. Те са изтеглили късата клечка да имат компетентността на зидари, водопроводчици, бояджии и кофражисти, но икономиката се развива по такъв начин, че за техните умения няма търсене. Тези хора със сигурност ще получат работа и доходи, с които след това ще потребяват и мултиплициращият ефект от тяхното „включване“ си струва да се остойности.

Идеята за стимулиране на туристическия бранш също може да сработи, ако се реализира правилно, и ако има смисъл от това. Не е тайна, че Черноморието ни е парцелирано между няколко големи фамилии и икономически групировки от една страна и множество малки туристически предприемачи, които развиват хотели за средната класа. Общественото доверие в първата група граничи с нулата и подпомагането им би изглеждало като поредният подарък за олигархията, който да се плати от данъкоплатците. Стимулирането на онези средняшките хотелчета също изглежда несправедливо в очите на хората, които са били пренебрегвани за сметка на някой чуждестранен турист.

За да може това недоволство да се преодолее, далеч по-удачно ще е ако държавата покрива част от разходите за труд на наетия персонал. Така средствата ще постъпват директно в работещите и няма да се създава усещането за незаслужено обогатяване на онези, които презастроиха морето. В допълнение – няма да има риск от изтичане на средства от програмата в чужбина и това ще направи мярката лесна за защитаване и пред европейските институции. Все пак англичани, германци и французи ще имат същите права да кандидатстват за субсидираните работни места, друг е въпросът, че няма и да си го помислят.

В допълнение, добре е инициативите за държавна намеса в икономиката (и още повече, ако е от кейнсиански тип) да се съпровождат с анализ за мултиплициращия ефект, който ще осигурят.