Преведено на разбираем език, това казва, че България трябва да внимава с дяла на публичния дълг, притежаван от чуждестранни лица, и евентуалния натиск , който би оказало неговото  изплащане.

Въпросителната в случая е защо европейските експерти пропускат, че България се намира във валутен борд и фиксираният валутен курс предпазва държавата като длъжник, както и нейните кредитори точно от валутно-курсови колебания.

Причините може да са две

Ако евроекспертите са пропуснали факта, че България е във валутен борд, или ако допускат, че въпреки издигането му до ранг на догма от политическата класа, той си остава режим, зависим от икономическите закони, пазарните сантименти и публичните политики.

Връзката в случая е, че фискалният резерв едновременно е компонент на валутните резерви, които гарантират стабилността на валутния борд и източник на средства за обслужване на падежиращите държавни дългове (вижте карето и инфографиката). Това означава, че разумното поведение на правителството е да не допуска рязки спадове в резерва, а такива възникват когато се концентрират значителни плащания по дълга, и когато се реализират бюджетни дефицити.

Докато международните пазари са положително настроени към български дълг, проблеми не би трябвало да има, защото държавата лесно може да запълни евентуална необходимост с привличането на нови заеми. Затягане на пазарните условия обаче може да затрудни държавата, а такова се допуска за 2016 година

Между другото, точно затова през 2012 година БНБ се противопостави публично на финансовия министър Симеон Дянков и призова падежиращите през 2013 година облигации да се рефинансират с нов дълг, вместо плащането им да стане със средства от фискалния резерв.

Още предупреждения от Брюксел

Според доклада България може да достигне равнище на публичния дълг от 42% спрямо брутния вътрешен продукт през 2026 година, което отразява очакванията на комисията, това и следващите правителства да изоставят целта за балансирани бюджети и постоянно да водят политика на дефицити. Последното е лесно да се прогнозира, с оглед на все по-големите социални разходи, включващи както изплащането на пенсии, така и помощи за безработица. Според Брюксел, освен силно зависимата от субсидии пенсионна система, източник на натиск за България ще бъде и здравеопазването, в което разходите постоянно ще се увеличават заради застаряването на населението.

Има ли поле за действие

Подобен сигнал може да се окаже добре дошъл за финансовото министерство, което изглежда си дава сметка за последствията от водената политика на бюджетни дефицити в последните осем години. За момента обаче ведомството, ръководено от Владислав Горанов, предпочита вербално да предупреждава за рисковете, които носи задлъжняването на България, вместо да тропне по масата и да изиска смели мерки за балансиране на бюджета. Такива може да са както съкращения на разходите, така и повишаване на данъчната тежест, или изсветляване на сивата икономика.

Затова и коментатори допуснаха възможността това послание от Европейската комисия да е било умишлено допуснато от българската страна, тъй като има практика подобни доклади да се съгласуват преди публикуване, както има и случаи българските експерти да убедят колегите си в Брюксел, че едно, или друго твърдение е невярно. На този фон, прокрадването на стряскащия коментар може да се тълкува, или като недоглеждане от страна на Министерство на финансите, или като умишлено затваряне на очите, с цел да подложи на обществен натиск премиера и останалите министри, в чиито ресор е да харчат публични ресурси.

Управителят на Българска народна банка Иван Искров получавал 45 000 лева заплата, обяви в парламента народният представител Велизар Енчев. Думите му се разпространиха вирусообразно и почти изместиха иначе заприличващата на сапунка, тема за съдебната реформа.
В дискусията, която последва, се чуха много глупости и спекулации, но изпъкнаха няколко важни въпроса, чието систематично разглеждане ще позволи да се формира и по-информирано мнение по въпроса.

Те са:
– Колко получават високопоставените лица в централната банка?
– Заслужени ли са такива равнища на възнаграждение?
– Имат ли право хората да знаят какви са тези възнаграждения?

Отговорът на първия въпрос се намира в чл. 23, алинея трета от закона за БНБ, който казва че:

Заплатите на Управителния съвет пък са осреднена стойност между заплатите на аналогичните длъжности в трите най-големи банки в страната. В момента това са Булбанк, ДСК и Първа инвестиционна банка.

Възнагражденията са такива, защото се предполага че начело на централната банка стоят хора, които са изключително „високи топки“ и само възнаграждение от този сорт, може да ги мотивира да го заемат. В противен случай може да се ориентират към някоя от частните банки, или чужбина. Това важи с пълна сила за новият управител Димитър Радев, който напусна длъжността си в международния валутен фонд, а тя върви с пенсионен план и практически никакви главоболия.

Провалът (който си е чист отказ) на Българска народна банка да предотврати източването на Корпоративна търговска банка обаче показа, че само високото възнаграждение не е достатъчно да се осигури стабилност в банките и системата. Искат се твърдост, почтеност и смелост – все специфики, произтичащи от държавата, в която се намираме, и които поставят допълнителни високи стандарти за високите постове, чието възнаграждение дискутираме. Може би трябва да има и санкциониращи механизми в допълнение към мотивиращите, но никой не може да отрече, че високите заплати са част от пакета за мотивиране на гуверньорите.

Федералният резерв на САЩ, на Bank of England и Европейската централна банка провеждат парична политика, създават и прилагат регулации и осигуряват онази възможност за извисеност на един икономически и банков ум, която Българска народна банка не предлага.

Фиксираният валутен курс не позволява монетарна политика. Заради провала на БНБ с паричната политика, който се изроди в криминално рефинансиране на фалиращи банки през 90-те, БНБ беше лишена от мандата за провеждане на парична политика.

Днес банковият надзор е кастриран от олигархията и всички виждат решението не в изграждането на надзорен капацитет, но в преструктурирането му. В новия си вид, като част от европейския банков механизъм надзорът ще е нещо като РПУ, което е подчинено на европейската банкова полиция. Дори и тогава, ще са нужни високи възнаграждения. Иначе експертите просто ще отидат в търговските банки.

Или казано с други думи, след преструктурирането си централната банка отново ще трябва да се управлява от хора с високи възнаграждения. Защото трудът им ще трябва да е високо квалифициран, но в същото време липсата на автономия и свобода на действие ще ограничат сериозно всяко интелектуално предизвикателство, с което един служител или гуверньор на централната банка може да се гордее и да осребри след напускането си. На запад това става под формата на мемоари, или скъпо платени лекторски часове. А точно тези ползи от репутацията, мотивират хората да заемат високопоставени, но относително ниско платени публични постове в западния свят.

Накрая, въпросът дали обществото трябва да знае какви са възнагражденията. Отговорът е категорично – да. За 25 години след краха на комунизма Българската народна банка се провали два пъти. И въпреки това твърди, че е държавната институция с най-голяма концентрация на сиво вещество. Дори и да е така, тезата, че каквото става в БНБ трябва да си остане в БНБ, поне към момента се показва вредна.

Независимостта на централната банка не е повод тя да става организация от типа cosa nostra и публичността на възнагражденията, както и контрола за това какъв резултат се създава в замяна на тези възнаграждения, са само първата стъпка пред истинското преструктуриране на Централната банка.

Изказването на професора е важно, защото повдига равнището на дебата за икономическата ни политика и принуждава застъпниците на влизането в еврозоната да кажат защо наистина това е добре за България и да сравнят ползите и жертвите, които ще трябва да направим с тези при алтернативните сценарии на еврозоната.

Икономическата мисъл в България често се доминира от няколко гласовити лобита, а медиите къде заради интелектуалната си немощ, къде за да защитят интересите на издателите си, предпочитат да не ги подлагат на съмнение. Тезите на въпросните лобита са допустими за изказване, като нормална част от идейния плурализъм, но заради автоцензурата и стеснения кръгозор на повечето медии, напълно оборимите интелектуални конструкции, се издигат до ранг на конвенционално познание, а всеки който се обяви против тях, изглежда като маргинал.

Сега заради преклонението ни пред чуждите авторитети, стигмата, че единственото добро за България е присъединяването към еврозоната ще трябва да се докаже.

Защо България не трябва да стои отвън

Еврозоната е клуб на богатите, които приемат да следват обща парична политика и вярват че така създават стабилност, която им осигурява дори по-голям просперитет. Последните шест години на криза показаха, че не е достатъчно само да се следва единна парична политика, за да има просперитет. Налага се да бъдат спазвани и фискални и макроикономически правила, които гарантират, че монетарната експанзия в положителната фаза на икономическия цикъл, няма да корумпира публичните финанси на държавите със слаб правителствен апарат.

С по-прости думи, рискът е бедните държави членки на еврозоната да използват ниските лихви и лесния достъп на кредити за да финансират неустойчиво забогатяване на населението си. Опасното е, че когато достъпът до кредити прекъсне, в условията на криза, тези държави повече не могат да теглят заеми и пясъчните основи на техния просперитет се сриват. Изплащането на заемите става с цената на намалени заплати, пенсии, по-малко обществени поръчки, рецесия и спирала на обедняването.

Това, на което кризата научи страните от еврозоната е, че не е достатъчно те да бъдат само паричен съюз, а трябва да има и фискални правила, които да се спазват от всички. Проблемът е, че тези правила не правят разлика между устойчивия и изкуствения растеж на икономиката, и спазването им затруднява растежа на доходите в по-бедните държави.
Правилата на еврозоната ограничават инфлацията и растежа на доходите до темпове, които са присъщи на богатите държави в паричния съюз. Но за населението на по-бедните държави, това означава че жизненият стандарт трябва да расте по-бавно, отколкото е възможно.

В момента Европейската комисия може да санкционира държава членка затова, че доходите растат значително по-бързо, отколкото нараства производителността на труда в конкретната държава. Кой обаче може да направи обхватно измерване за производителността на фактора труд, както и да я обвърже със заплащането в конкретната държава.
Точно този проблем е присъщ и на България, като в докладите си Европейската комисия неведнъж е предупреждавала за него. До момента правителствата ни са успявали да убедят европейските чиновници, че развитието на България не се базира на раздуването на балон, но винаги ли ще бъде така.

Финансовият министър Владислав Горанов дефинира този проблем по следния начин:

Точно това обаче си мисли Европейската комисия.

Защо тогава има желаещи за еврозоната

Приемането на еврото носи своите ползи. То премахва напълно валутния риск за чуждестранните инвеститори и кредиторите на български бизнеси. В момента на теория също не трябва да има валутно-курсов риск, понеже сме в условния на борд и левът е фиксиран към еврото, но рискове съществуват.

Валутният борд може да падне, ако така реши парламентът (което е почти изключено), или ако настане повсеместна банкова криза (колко вероятно, или невероятно е това, не се наемам да кажа). Затова вече две правителства полагат усилия да подкрепят банковата система, дори когато гнилите ябълки са собственост на олигарси, чиято вредност за обществото боде очите на всеки честен българин.

Влизането в Еврозоната и единния механизъм за банков надзор, ще позволи на Европейската централна банка да иска фалит на гнилите ябълки, и ще ограничи лошите практики в тези банки. Също така ще се осигури ликвидност от Европейската централна банка за здравите банки, при евентуално настъпване на паника от фалирането на някоя и друга гнила ябълка.

Всичко това е много хубаво, но ако си помислим дали тези ползи могат да се извлекат, без да се ограничават възможностите за нарастване на доходите и жизнения стандарт, отговорът ще бъде „да“.

Ако България се присъедини към европейската система за единен банков надзор, за гнилите ябълки в банковата ни система ще се произнася европейски орган, а БНБ ще има статут на изпълнител. Но няма автоматично да се осигурява достъп до ликвидност, с която да се потушава евентуалната паника от затварянето на „гнилите ябълки“.

За страна извън еврозоната източник на такива средства в момента са бюджетите и държавните заеми. От тази гледна точка влизането във валутния съюз наистина представлява предимство, защото цена за потушаване на кризите няма да се плати от обществото. Тя ще се плати от Европейската централна банка, за което нашите проблеми са съизмерими с трохите, които остават при рязането на хляб.

Но цената на това предимство ще бъде потискане на растежа на доходите за десетилетия напред и това трябва да се знае, когато някоя партия, или лоби опитва да насочи страната ни към подобен ангажимент.

Единствените, които могат само да спечелят от влизане в еврозоната са експортноориентираните бизнеси. Те ще получат държавна политика по ограничаване на растежа на заплатите (тоест увеличаване на конкурентоспособността им) и прочистване на банковата система, за което няма да плащат с данъците си.

Лобито на този бизнес има право да защитава интереса си, но всички останали трябва да знаем, че има и други начини да се прочисти банковата система и те не минават през поставянето на юзди върху доходите за десетилетия напред.