Може би има проблем и това ни притеснява много. Не сме сигурни колко сериозен е този проблем, ако го има, и затова не смеем да споделим пълните ни притеснения. Въпреки това опитваме да намерим решение, но мерките, които предлагаме, трудно могат да се обвържат логически с това, което можем да посочим като причина за активността ни. В крайна сметка може и нищо да не излезе, но ако след няколко години притесненията ни, че има сериозен проблем се потвърдят, ще сме демонстрирали достатъчно желание да го решим. Ще изглеждаме като непризнати пророци и ще претендираме, че не носим морална вина. А че е имало и по-правилен подход, който е обещавал повече ефективност, но не сме посмели да се нагърбим с него, ще бъде обективна критика на малцина, които няма да бъдат чути в развихрилата се паника.
Горе долу така можем да си обясним неуморността, с която вече второ правителство на ГЕРБ опитва да промени архитектурата на пенсионната система, фокусирайки се главно върху втория стълб и индустрията на частните пенсионни фондове. С такива действия държавата решава съдбата на спестявания за общо 7.2 милиарда лева, притежавани от над 3.5 милиона души. » Какъв провал може да крият управляващите с пенсионните промени
към цялата статия