Четвъртък 30 юни е седмият ден, в който правителството не е представило ясна концепция за националните интереси и начина, по който ще се защитават след като гражданите на Англия реши да напуснат Европейския съюз. В действителност има изказвания на премиера и отделни министри, но те показват повече стремеж към моментен пазарлък и хаотичност, вместо за визия и план как позициите да се отстояват. Последното е много важно да се формулира и представи публично, за да разбере обществото какви интереси ще бъдат защитавани и кои негови групи може да се пожертват. » Седем дни безтегловност. Няма ясна идея за националните интереси след Брекзит
към цялата статияЕтикет: Обединеното кралство
Излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз се случи по волята на избирателите. Последствията от този избор се очаква да бъдат катастрофални, както за европейската, така и за британската икономика. Те ще са повод за анализ доколко съвременните обществата са съзрели да упражняват пряка демокрация. В случая с Англия този референдум, резултатите са логично следствие от заиграването на британския премиер Дейвид Камерън с националистическия сантимент. Притеснен от нарастващата популярност на английския Волен Сидеров – Найджъл Фарадж, Дейвид Камерън също усвои антиевропейска риторика с цел да го обезвреди, като отмъкне привържениците му. Започнала като отклик на страховете от притока на български и румънски работници и потенциални паразити върху социалната система на Обединеното кралство, кампанията на Дейвид Камерън (част от която бе и референдумът) трябваше да стресне бюрократизирания Европейски съюз и да извоюва повече свобода за Обединеното кралство. Е, блъфът не мина и сега предстои да видим каква точно е цената за поддаването на националистическия популизъм. Междувременно, ето няколко примера от историята, при които демократично избирани лидери са довеждали държавите си до катастрофа. » Хитлер, Мусолини, Брекзит. Кога демократични избори са водили до катастрофални последствия
към цялата статия
Изминалите седмици позволиха в България все по-отчетливо да изпъкне противопоставянето между две обществени групи. Тази на активистите, които искат хуманен подход към мигрантите от Близкия Изток и Африка и тази на прагматиците, които смятат, че националният интерес изисква хладен до коравосърдечен подход. За сега и двете групи предпочитат да се окопаят в траншеите на остарели понятия и норми на международното право, които не позволяват да се осъзнае проблема и да му се потърси адекватно решение. Спорът е дали това са хора, бежанци по смисъла на женевската конвенция, или мигранти, които търсят по-добри условия за работа и доходи. И същият проблем е напълно видим и на европейско ниво, като вече няколко години той само се задълбочава. » Европейските общества отказват да проумеят основни неща за мигрантите и бежанците
към цялата статия