Уважаван генерал е президент, а опасен популист влиза в политиката, печели гласовете на масите и става премиер. Не след дълго популистът опитва да отмени демокрацията, на което генералът решава да се опълчи, но пропуска момента. В крайна сметка популистът и неговите копои избиват умерените си последователи, които имат някакво влияние, обвиняват за това опозицията и си подсигуряват пълната власт под предлог, че трябва да се справят с враговете на народа. Популистът е Адолф Хитлер, президентът е Паул фон Хинденбург, а саморазправата с опозицията влиза в историята като „нощта на дългите ножове“.
Само след няколко седмици един уважаван генерал Румен Радев предстои да стане президент на България, а един популист Станислав Трифонов и неговия екип от сценаристи унижиха парламента без дори да са се явили на избори и започнаха да се изживяват, сякаш са глава на държавата и единствен легитимен изразител на единодушна народна воля. Липсваха им само кафявите ризи, за да бъде пълен аналога с предхитлерова Германия. Сега, разликата е, че Румен Радев има възможност да посече популистките домогвания на Трифонов и антуража му, защото иначе историята заплашва да се повтори. » Вещае ли Слави Трифонов българска „нощ на дългите ножове“
към цялата статия