Преди години се надявах на възможност да задам въпрос на Волен Сидеров по време на пресконференция в национален ефир. Щях да го попитам, след като той самият се излага по самолети, улици и университети, а в организацията му имаше педофил и човек замесен с лъжесвидетелстване, „Атака“ партия ли е, или сган. Времето мина и белият бродник сам се остави на забвението, напомняйки какъв идиот е със сцени като тази в „Референдум“ на БНТ.
Допреди две години исках да интервюирам и Бойко Борисов, но вече не. Първо, защото не желая да се наредя до плеядата блюдолизци. Моето интервю щеше да е далеч по-адекватно в сравнение с въпросите на Хекимян, Ризова, Цолова, Марчева, Николаев или Беновска, но щеше да бъде заглушено и ефектът загубен. Днес не ми трябва да интервюирам Борисов и защото смисълът изчезна. Човекът залязва под натиска на личната и партийна деградация и нищо не може да спре този залез. Жанрът на интервюто е средство да се държи сметка на някой, който управлява. Днес Борисов не управлява нищо, а се носи по течението и опитва да оцелява в хаоса.
Нека влачи със себе си онези „колеги“, които щипваха от славата му, а днес трябва да се изпотят в опитите си да го реанимират. » Ревизоро е симптом за залеза на лъжеца и клеветник Борисов
към цялата статия