Летният сезон предложи редица интервюта с министър-председателя Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. Въпреки това смятам, че някои въпроси бяха спестени на двамата държавници, а други те успяваха да избегнат със отгвори, които не стигат до сърцевината на проблемите, които касаят. Затова стартирам нова рубрика „Спестените отговори и незададените въпроси“, в която ще коментирам какви въпроси и следователно отговори не е чуло обществото на база на общодостъпното съдържание в медиите. » Спестените отговори на премиера и финансовия министър
към цялата статияЕтикет: Владислав Горанов
Министерство на финансите от два месеца отказва да отговаря на въпроси, зададени от журналисти на „Капитал“, освен ако те не са оформени надлежно по Закона за достъп до обществена информация. За това съобщиха от изданието миналата седмица, а мярката вероятно е съгласувана с министъра Вадислав Горанов, като е по-вероятно изрично да изпълнява неговата воля. По този повод може да се теоретизира много, но когато се случи нещо такова е добре да се има предвид, че мълчанието е рефлексия на някакво действие или поредица от действия. Реакцията може да се обясни с едно от трите неща – комплексарска нетърпимост към критики, гняв срещу разобличаването, но може и да се обяснява с класическия синдром на „вечния виновник“. » Конфликтът „Горанов – „Капитал“ може да показва синдрома на „вечния виновен“
към цялата статияМного се изказа и написа за пътуването на Бойко Борисов до Разград, заедно с финансовия министър Владислав Горанов и регионалният Лиляна Павлова, както и за това колко струваше воаяжът на данъкоплатците им. Много малко от цялата полемика обаче се оказа смислена и затова предлагам изводите, които според мен всеки трябва да има предвид след тази “фалшива буря”. » Седем извода от правителственото “гости” на Кирил Домусчиев
към цялата статия
България не трябва да влиза в Еврозоната поне още две десетилетия, а влизането й ще бъде катастрофално. Най-после тази позиция публично бе заявена от някой с безспорен авторитет. Стив Ханке, американски професор по приложна икономика от университета „Джон Хопкинс“, който консултираше българското правителство при създаване на валутния борд, заяви това публично и хвърли ръкавица на доминиращата „официална истина“ за българската икономика. » Най-после беше казано: България не трябва да влиза в еврозоната, засега
към цялата статияТози текст е посветен на новите начини, по които българските политици комуникират с медиите. В него описвам прехода от разпространяване на стандартни прессъобщения към хвърляне на медийни бомби, или димки (според целта), по начин, който да затрудни адекватната реакция от качествените медии. Медиите, които сами заемат doggy style позиция са друга тема. » Новите пресцентрове
към цялата статия
Стимулирането на туризма продължава да се дискутира, като най-гласовито е именно хотелиерското лоби. Първият сигнал, че то може и да постигне нещо, даде ресорният министър Николина Ангелкова, която миналия уикенд обяви, че голфът ще става национален приоритет и към нея се присъедини спортният министър Красен Кралев. » Оправдани ли са новите стимули за туризма?
към цялата статия
Министерство на финансите планира да води политика на дефицити през следващите 4 години и да увеличава задлъжнялостта на държавата. В този текст ще опитам да обясня какво означава това за нас като данъкоплатци и какво можем да поискаме от политиците, за да защитим интересите си по най-добрия начин. » Какво е лошото на бюджетните дефицити до 2018 г.?
към цялата статия
Общо 3.1 милиарда евро. Това е размерът на трите заема, които правителството изтегли днес, предлагайки облигационни емисии със срочност 7 години, 12 години и 20 години.
Подадените поръчки за български облигации са били за 5.5 милиарда евро, което означава че търсенето за облигации е било 1.8 пъти по-голямо от предложените книжа.
Банкери, които следят емисията, съобщават, че цената на дълга по 7 годишните облигации се очертава около 2.2%. Тази по 12 годишните е около 2.8%, а по книжата със срочност 20 години цената на дълга е около 3.3%.
Експерти по управление на дълга коментираха, че дългът е голям успех, като се гледа показателят постигната доходност. Затова е било правилно държавата да изтегли в заем колкото може повече средства.
Това и стана
След като първоначално емисиите бяха предложени без конкретен размер, се прие, че всяка от тях ще е за минимум 500 милиона евро, или общият размер на трите ще е за поне милиард и половина евро.
Ако първоначалните данни се потвърдят, ще се окаже, че правителството е изтеглило двойно повече средства от първоначалните очаквания.
Така държавният дълг на България ще се увеличи с 6.06 милиарда лева, или със 7.35% от брутния вътрешен продукт.
Емисията обаче трябва да се разглежда като успех, дотолкова, доколкото цената, по която се тегли заема е изгодна. Самото задлъжняване на държавата не е положителен сигнал, но въпросът за размера на дълга е свързан с бюджетния дефицит, а не с техническите парамери на реализираните емисии.
към цялата статия
Политическият живот все по-рядко ни позволява да чуем всеобхватна и точна оценка по наболял въпрос в речта на български държавник, която да съдържа относително малко политически манипулации. Е, на 25 февруари 2015 година финансовият министър Владислав Горанов произнесе подобно слово и е добре да се замислим над думите му.
Той е един от най-противоречивите министри във втория кабинет на Бойко Борисов, страдащ от надменното си поведение, той прави повече врагове, отколкото съюзници. Но ако човек се вслуша в думите му, ще види, че той опитва да постави за обсъждане въпроси, от които всички останали политици бягат.
„Каква държава искаме?“ Държава с повече социална сигурност и повече публични услуги? Или държава с повече лична отговорност и минимална намеса на правителството? И готови ли сме да платим за избора, който правим? Готови ли сме да вдигнем данъците, ако изберем първото? Или да ограничим сивия сектор в опит да предотвратим вдигане на данъците?
Горанов се осмели да каже, че държавата преразпределя само 35% от брутния вътрешен продукт и че на определени групи от обществото това не им харесва. И че тяхната воля също не може да се пренебрегне и че трябва да се балансира между различните обществени интереси.
Речта му (пълният запис можете да чуете тук) е 45 минути и изобилства както от сарказъм, така и от правилни разсъждения. Първите 30 минути са анализ как се стигна дотам, че в следващите 3 години трябва да плащаме 12 милиарда лева стари дългове. Най-интересното започва в минута 29. И тук по-долу цитирам екстракта от последните 15 минути на изказването му. Когато парламентът публикува стенограмата, ще кача пълен текст.
Но преди това, ето най-важното
…Някои хора казват дефицитът трябва да бъде занулен. Съгласен съм. Аз ще предложа мерки. Само че не знам дали ще ви харесат. Когато говорим за приходната част на бюджета, ние щадим бизнеса. Когато говорим за разходната част на бюджета, ние правим политика. Когато говорим за дефицита, Горанов е бил лош. Горанов е никой. Горанов е сегашният финансов министър. Утре е някой друг, но дефицитът си остава. Ако мислите, колеги, че трябва да изхарчим сребърния фонд … че трябва да изхарчим валутните резерви на БНБ, защото отляво и такива идеи са идвали, ако мислите, колеги, че трябва да изхарчим средствата, трупани за управление на ядрени мощности, можем. В тази зала може да се вземе и това решение. Но ако не искаме това, колеги, трябва да се подготвим за това, че в следващите 3 години трябва да връщаме 12 милиарда, които сме изхарчили преди това. Като свидетел в опозиция, като подбудител в коалиция, или като извършител в управлението. Всеки един от нас. Тези 12 милиарда вече са изхарчени преди първи януари 2015 година. Трябва да си ги върнем. Те не са на българското общество, те са взети назаем и вече са изхарчени…
…Дългът не е причина. Той е следствие. Дефицитът не е причина, той е следствие. Дефицитът е превишение на разходите над приходите. Дайте да не харчим. Или пък ако не искаме така да структурираме участието на държавата в преразпределението на благата. Стига сме се хвалили, че са ни ниски данъците, давайте да ги вдигаме и да балансираме сметката. Аз не искам да вдигаме данъците. Не е справедливо, не е редно преди да сме си свършили работата. Преди да сме си събрали приходите. Като си съберем приходите и като видим колко могат да са те, а те могат да бъдат много повече от това, което планираме в българския бюджет, като си съберем приходите и видим, че не стигат, и че българското общество е едно посткомунистическо общество, което разчиташе на сто процента на държавата, 25 години по-късно ние да го караме да разчита на 35% от нея. Толкова е дялът на преразпределение. Не можем лесно да го привикнем това общество от едната крайност към другата. Само че съзнателно през годините всеки един от вас, който е бил в тази зала, се е клел в разходната част и е претендирал, че е много коректно и печели икономически предимства на България да бъдем с ниска преразпределителна тежест и с нисък дълг. Кога, колеги, се свалиха данъците – по времето на тройната коалиция. Похвално, поддържаме тази политика, харесва ни. Ние от ГЕРБ не искаме да повишаваме данъците, не искаме да се пипат. И в нашата политическа програма пише „непромяна на съществуващите преки данъци в никаква посока“. Обаче има дефицит. Не стигат парите. При тая данъчна система толкова събираме. Можем да съберем още повече. Ще положим усилия с ваша помощ да настроим законодателството и да убедим българския бизнес, че политика се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната…
Спекулациите на политиците относно плановете на правителството да тегли нови външни заеми скриха истинската същност на проблема.
А той е, че държавата в сегашната си форма и устройство не може да плаща за издръжката си, а освен това трябва да плаща и стари заеми, за които падежите наближават и скоро кредиторите ще поискат парите си.
Опит да покаже мащабите на проблема направи Министерство на финансите, което обобщи необходимостта от външно финансиране през следващите 3 години, като следствие от предстоящите дефицити и погашения на стари дългове.
Един от митовете, с които политиците се опитаха да ни уплашат беше, че с плановете на правителството държавният дълг ще стигне 60% от брутния вътрешен продукт. Това не е вярно, защото предстоят плащания по заеми на стойност 11.7 милиарда лева. И ако те се направят с нови заеми нетният ефект ще е нулев. Това, за което трябва да се внимава е да няма застъпване на стари и нови заеми за продължителен период от време за да няма големи натрупвания на лихвени плащания.
Отделно размисъл трябва да предизвика фактът, че за три години държавата ще реализира бюджетни дефицити на стойност 6.49 милиарда лева.
В миналото и дефицитите и плащанията по дълга се покриваха със средства от фискалния резерв (така нареченото “вътрешно финансиране”). Проблемът е, че днес спестяванията на държавата са стигнали онзи минимум, под който не трябва да падат, ако не искаме да се създаде усещане за неустойчивост във финансовата ни система. Така в сегашния случай се налага ново външно финансиране, тоест теглене на нови заеми.
И общата сума на планираните дефицити, ще доведе до нетно увеличаване на държавния дълг със 7.4% от брутния вътрешен продукт в края на 2017 година. Не с 30-40% както опитаха да ни изплашат някои политици.
Трябва ли обаче да се притесняваме?
Краткият отговор е “да”. След като пословично пестеливата партия ГЕРБ, планира три поредни години на дефицит, най-малкият от които ще е 2% от брутния вътрешен продукт, и така нарушава собствената си философия за ниски дефицити, разписана в “Закона за публичните финанси”, значи има качествено нова обстановка.
Занапред всяко правителство ще трябва да избира между това да предлага по-малко, публични услуги, или да измисля начин да ги предлага, като плаща за тях по-малко (да прави реформи). Алтернативата ще бъде да поиска от домакинствата и бизнеса да плащат по-високи данъци.
Временни решения ще бъдат приватизацията на активи (защото това са постъпления с еднократен характер), и ограничаването на сивия сектор.
Това, за което трябва да се вини правителството на Бойко Борисов и финансовият му министър Владислав Горанов е, че не изговарят тази истина достатъчно шумно и публично. Всъщност в едно интервю, което ми даде преди няколко години, Владислав Горанов спомена тази дилема.
Опозицията вече спекулира дори и с най-отговорните теми, като външен дълг, и публични финанси.
Днес той избягва да коментира темата публично и затова дава повод за спекулации. Причината е, че ако накуп се поднесе информацията за дефицити и дългове, без подобаващите обяснения, всеки може да се заблуди.
Решаването на горното уравнение с всичките му възможни променливи не е въпрос на който да се даде кратък и бърз отговор. Изборът каква държава искаме и колко сме готови да платим за нея, не трябва да се прави само от една партия, защото има риск след някоя друга година друга партия да реши нещо противоположно.
Още по-лошо е, че с премълчаването на този проблем България наистина рискува след 10 години да изпита проблемите на Гърция.
Цената на дълга
Ако допуснем хипотетично че правителството се договори с група инвеститори да им продаде облигации при по-висока доходност от тази, която предлага пазарът, разликата може да се подели между управляващите и облагодетелстваните инвеститори. Цената обаче ще се плати от обществото.
А каква може да бъде тя ли? Представете си, че държавата изтегли заеми за 18 милиарда лева. Но по тях договори лихва, която е с половин процент по-висока от тази, която пазарът е готов да приеме. Ще се окаже, че държавата натоварва данъкоплатците да платят по-висока лихва, от тази, която инвеститорите сами са поискали.
И тази лихва на теория може да се подели между представители на управляващите и облагодетелстваните инвеститори. Половин процент по-висока лихва на главница от 18 милиарда лева, прави загуба за държавата от 90 милиона лева на година. И така за всяка година от изтеглянето на заема, до неговото погасяване.
Другият повод за притеснение е, че тегленето на държавен дълг е добра среда за корупционни практики. На практика правителството може да реши на кого да пласира един облигации, и на кого не.
Подобен риск не може да се изключи, след като през 2012 година тогавашният финансов министър Симеон Дянков ощети държавата с минимум 20 милиона евро. Той направи това, като пласира новия външен дълг само на чуждестранни инвеститори, които искаха по-висока доходност.
Седмица по-късно, те продадоха книжата си на български инвеститори и направиха печалба, която можеше да остане в ръцете на данъкоплатците, ако Дянков бе допуснал българските инвеститори до първичното предлагане на книжата и така бе понижил доходността на книжата.
А разликата между ощетяването на държавата от глупост и това да я ощетиш от алчност е малка. Важното е само да имаш власт и нагласа за злоупотреби, ние като общество не трябва да изключваме подобен вариант.
към цялата статия