Етикет: България

В тази статия ще дам пример за един от тези хора, които в най-голяма степен спекулират със страховете на хората и ги манипулират за да формират обществено мнение, обслужващо управляващите. Героят е Никола Янков, управляващ партньор и председател на Съвета на директорите на Expat Capital. Повод за внимание е появата му в предаването на българската ТВ Блумбърг „Клуб инвестор“ в събота вечерта. По-принцип не споделям такива простотии, освен ако от тях не може да се извлече някаква мъдрост. Тук може да се види инструментариумът на манипулациите по темата за присъединяване на България към еврозоната и поради това намирам анализа на тази тв изява за необходим. » Кой манипулира дебата „за“ и „против“ еврозоната?

към цялата статия

Тази седмица е най-подходяща за приемането на България в чакалнята на еврозоната – валутно курсовия механизъм, познат като ERM2. Предстоящата в четвъртък неформална среща на икономическите и финансови министри на Европейския съюз (т. нар. Съвет ЕКОФИН) се засича със семинар на централните банкери от ЕС, който ще се председателства от управителя на Европейската централна банка Марио Драги.

Самата среща е особено подходяща за издигане на българската кандидатура по две причини. Първо, лобистката кампания на правителството достигна връхна точка и вече е отразена от всички водещи международни медии. И второ, такива решения се взимат и обявяват задължително в края на седмицата. Такава е била практиката за присъединяване на други страни към валутно-курсовия механизъм в миналото, а подобна среща ще има отново едва в края на годината.

» Тази седмица е най-подходяща за атака към ERM2

към цялата статия

Когато Моисей извежда израилтяните от Египет почти стигат до обетованата земя. Страх и интриги обаче ги спират да се преборят за нея и за наказание, нито един от напусналите Египет не доживява да я види. Някога разочарованието на десния електорат изглеждаше точно по същия начин – хора без воля да платят цената за това, което на думи искат. Днес далеч не е така. Измежду десните политици почти не останаха лица, които да хващат доверие. Изключение прави Бойко Борисов, който по силата на „зрителската демокрация“, в която живеем ще продължава да лови гласове. Всички останали приличат повече на хрътки, които гонят електрически заек за забавление на публиката. Но ако това е нещо, на което сме свикнали, новото е мозъчната смърт на десните интелектуалци и нивото, до което принизяват политическия дебат. » Най-големият враг на дясното в България

към цялата статия

Прадядо ми е убит от сенегалски войници край град Прилеп в днешна Македония. Били са част от френския експедиционен корпус, пратен като част от силите на антантата през първата световна война. Днес имам приятели французи и не ги обвинявам за проблемите, които нашите държави са имали в миналото, нито за трагедията на предците ми. Но е очевидно, че Франция плаща цената за колониалното си минало. Разкъсвана между имперските си интереси и ценностите, които е предала на човечеството, Франция днес е пълна с имигранти от някогашните си колонии, които не може да изгони, но обществото не може да приеме.

Едновременно длъжна на тези народи за това, че ги е експлоатирала и неподготвена да интегрира представителите им на своя територия, Петата република, както е известна формата на днешната френска държава, е в безизходица. Да приеме ли нов тип функциониране от типа на израелското, при което атентатите се считат за даденост и който оцелее, просто продължава напред, или да направи огромен завой спрямо нещата, които до днес е прокламирала.

Англичаните някак си са се справили по-добре. Индийци, пакистанци, ямайци, тези хора или имат западна култура, или най-малкото знаят за нея и лесно превключват, когато стъпят на британска територия. Затова и английското общество е по-склонно да приеме пакистански и индийски граждани, вместо българи, румънци и поляци. Историците и социалните антрополози трябва да отговорят защо интеграцията на хора от бившите колонии протича по-ефективно в Англия и се проваля във Франция, но е факт, че две държави които си отстоят само на 30 километра една от друга изживяват миграцията по съвсем различен начин.

Друг факт е, че в момента България се възползва от статута си на бивша османска колония и загубила страна в първата световна война. Територията ни е сбита, но населението е компактно. Имаме си мюсюлмани, но те си живеят спокойно, не защото им дължим толерантност, а защото признаваме правата им. Същото важи за турците, евреите, арменците и всички, които са приели да живеят съгласно законите.

Българите не сме били робовладелци и поради това не ни се налага да се срамуваме и да си затваряме очите за расовите различия. Думата „негър“ не е натоварена с нотки на обида в България, и е глупаво сами да я натоварваме с онова бреме, което тя носи в англо-саксонския свят.
В момента тероризмът се случва заради сблъсъка на различията. Обществата на континентална Западна Европа отхвърлят различните чисто социално и икономически, но не могат да ги отритнат от териториите си. Маргиналите им отвръщат с капсулация и радикализация.

Българите като общество не сме длъжни да си затваряме очите за тези различия и за болезнените конфликти, които пораждат. Напротив, имаме пълното право да оценим вътрешния мир, на който се радваме и да го използваме като база за решаване на други проблеми, вместо да го съсипем. Днес е модерно да се присмиваме на англичаните, новото им правителство и изолационизма, към който поемат. Ние да не сме по-глупави, че да не видим избуяващия тероризъм в Централна и Западна Европа, както и в Турция и да стоим безучастни, отваряйки границите си за безконтролен приток на мигранти.

Етническият мир в България е постижение и не сме длъжни на нито една бивша колониална империя да експериментираме, градейки обществен строй, за който не сме подготвени, изоставяйки друг, който ни служи толкова добре. Не, благодаря.

към цялата статия

Четвъртък 30 юни е седмият ден, в който правителството не е представило ясна концепция за националните интереси и начина, по който ще се защитават след като гражданите на Англия реши да напуснат Европейския съюз. В действителност има изказвания на премиера и отделни министри, но те показват повече стремеж към моментен пазарлък и хаотичност, вместо за визия и план как позициите да се отстояват. Последното е много важно да се формулира и представи публично, за да разбере обществото какви интереси ще бъдат защитавани и кои негови групи може да се пожертват.  » Седем дни безтегловност. Няма ясна идея за националните интереси след Брекзит

към цялата статия

До миналата сeдмица историята познаваше два разкола в НАТО. Първият датира от 1966 година, когато Франция изтегля флота си от общата флотилия на алианса. Тогава България няма никакво пространство за действие, хваната здраво от Съветския съюз и бидейки част от Варшавския договор. Вторият разкол се случва в края на 2002 година, когато Съединените щати не успяват да убедят Франция и Германия да се присъединят в коалицията срещу Ирак на Саддам Хюсейн. Това е възможност, от която страната ни се възползва и заради отклика на поканата да изпратим контингент в Ирак, държавният секретар на САЩ Колин Пауъл ни нарича част от Нова Европа. » Настъпва третият разкол в НАТО, а България няма полезен ход

към цялата статия

Затварянето на цигарената фабрика на „Булгартабак“ в София и посещението на Лютви Местан при турския премиер Ахмет Давутоглу, което се случи по-рано тази седмица, са поредните симптоми, че България отново е обект на домогвания от няколко велики сили. За този факт обаче почти никой не смее да говори отговорно, изхождайки  от обективния държавен интерес. И ако за политиците винаги е било присъщо да намират повърхностни и лицемерни обосновки за действията си, в момента медиите също не опитват да направят обхватен преглед на случващото се. » Има нещо гнило и много плашещо по оста Борисов – Местан – Давутоглу

към цялата статия

Първото нещо, което впечатлява при филма „Кербала“, е самата публика. Предимно мъже на възраст между 30 и 40 години, късо подстригани, или с голи глави. Един от тях, довел дъщеричката си, навярно ползващ филма като средство да сподели нещо. Едва ли всички тези хора бяха ветерани от контингентите в Ирак и Афганистан, но ако беше пусната анкета сред зрителите, вероятно поне две трети щяха да посочат, че работят във въоръжените сили. И навярно това, което бе завело хората, бе желанието им да видят поне малко признателност за труда, който полагат. Макар и тази признателност да идва от полска продукция. » Филмът „Кербала“ – закъсняла признателност и то от поляци

към цялата статия

Денят на освобождението и почивните дни отминаха в невиждан за днешните времена патриотичен патос.  Според някои медии посетителите на връх Шипка на самия трети март са били повече от 70 хиляди души, което не се е случвало от 1979 година насам, което (ако е вярно) е добра новина, защото показва уважение към националните символи и историята. Отрязъкът от празници обаче показа и рисковете, които хибридната война, носи за България без значение дали нейните залпове идват от Русия, или са подклаждани от някои евроатлантически партньори. Възпитанието изискваше по време на празниците тези безумия да се подминават, но възобновяването на обществения живот изисква ясно да се каже, защо подобни призиви са опасни и вредни. » Призивите за отхвърляне на трети март са вредни, защото…

към цялата статия