Той се харесва. Ама много се харесва. Да обикаля телевизии и печатни медии и да дава интервюта е едно от основните му занимания. Това не е Бойко Борисов, защото той гастролира само, когато нещата вървят, а иначе се крие. Това е Симеон Дянков – най-известният безработен на България. За трите години след като спря да е министър на финансите, той издаде три книги, започна работа в два университета и влезе в Надзорния съвет на руската банка ВТБ. С почти всяка своя изява Симеон Дянков казва нещо, което тотално противоречи на действията му като член на кабинета и сам показва защо не трябва да му се вярва. Ето и малка извадка.
При последния си гастрол пред БиТиВи в неделя вицепремиерът и финансов министър в първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков поиска смяната на сегашния министър на икономиката Божидар Лукарски. „Смятам, че имаме достатъчно добри икономисти и в парламента в този момент, които биха могли много по-дейно да се заемат с икономическата политика“, обясни той в ефир.
Дянков си присвоява заслугите на Калин Христов и кабинета „Орещарски“.
Вярно е, че когато и да бъде махнат Лукарски, все ще е късно. Ако обаче Симеон Дянков е загрижен за провеждането на държавни икономически политики, той трябва да обясни защо не направи нищо, когато Бойко Борисов покани икономиста от ИНСЕАД Илиян Михов за икономически министър и срещу академика започнаха да се сипят атаки. Той щеше да има почти същия ресор като Божидар Лукарски, а Дянков не застана зад него, когато кандидатурата му се обсъждаше в публичното пространство. От това, че е опасен до валутния борд, през твърдението, че е теоретик, неспособен да приложи идеите си на практика, икономистът от световна величина Илиян Михов е живото доказателство, че никой не става пророк в собствената си страна.
По рано в едно от интервютата си Дянков обяснява, че докато е бил министър на финансите е започнало тегленето на средства на държавните фирми от Корпоративна търговска банка. Интересно защо, когато беше министър на финансите и имаше възможност да сложи ред, подопечното му министерство публикува препоръки как държавните фирми да диверсифицират банките, в които държат свободните си средства. Препоръките не пораждаха никакви задължения и в крайна сметка истинското теглене започна едва, след като служебният министър на финансите Калин Христов разписа наредба за това, а изпълнението й започна при управлението на кабинета „Орешарски“. Дянков пък си остава един самозванец, който си приписва заслуги за нещо, което други са постигнали.
Дянков е работил за инвеститори в КТБ, но спестява този факт, когато коментира фалита на банката пирамида.
Симеон Дянков се включи и в хора на икономистите, които смятат, че Корпоративна търговска банка е можело да бъде спасена. „Фалитът беше политически предопределен. Банката можеше да бъде спасена, но не беше, заради политически гафове в началото на 2014 г.“, каза Дянков пред националната телевизия през юни. Сигурно е могла да бъде спасена, с цената на няколко милиарда лева пари на данъкоплатците. Това беше спестено от икономическия гений Дянков. Спестено на зрителите бе и че когато се случи фалитът на КТБ Дянков вече бе минал през Надзорния съвет на руската ВТБ, която пък бе акционер в пирамидата на Цветан Василев. Тоест той е работил за субект, който има интерес държавата да пропилее парите на данъкоплатците, спасявайки инвестицията на банката.
Спестен остана и фактът, че Симеон Дянков получи назначението във ВТБ след като по време на министерския си мандат одобри приватизацията на Булгартабак именно от дружество със специална цел, създадено от ВТБ. Интересно как с работата си министърът е саздал толкова добро впечатление на руската банка, че да му предложи работа в надзорния си съвет след като беше изгонен от Бойко Борисов.
Подобно явление видяхме и когато бившият германски премиер Герхард Шрьодер съдейства за изграждането на тръбопровода „Северен поток“, доставящ руски газ в Германия и след като напусна политиката започна да работи за руската газова компания Газпром. В държава с традиции в политиката и търсенето на отговорност за управляващите обаче, Шрьодер далеч не е толкова популярен, колкото е Симеон Дянков в България. Защо ли – наглост на публичната личност и сервилна къса памет на журналистите.
към цялата статия