Има нещо гнило с рекетираните кандидати за „Химко“

Синдикът на фалиралия торов завод „Химко“ във Враца бил поискал подкуп от американски инвеститори за да могат да наддават на търга за активите му. Това съобщиха вчера медии, цитирайки предаване на Сашо Диков за BITelevision. Някой от представителите й бил дал вече пари (15 000 евро) пред шестима свидетели, а за останалата част от подкупа, платим на два пъти по половин милион евро, трябвало да се преговаря със съветник на премиера Бойко Борисов. По този повод американската компания била внесла оплакване пред американското посолство, Министерски съвет и прокуратурата. Сайтът Клуб Z съобщава, че само от Министерски съвет са потвърдили за получаването на писмо с подобно оплакване.

Дотук, макар и възможна, историята съдържа много червени лампи, които будят съмнения в сигнала.

Ето какви са те:

Объркано е името на компанията. Първо бе огласено името на NIJ Group, каквато компания не излиза при търсене в Гугъл. След това се казва, че инвеститорът бил ANJ Group Corp. Дружеството било регистрирано в една от американските офшорни области, но сайтът на компанията с такова име показва, че офисът й е в Джакарта Индонезия и земеделието е една от петте области, в които развива бизнес. Дотук все още може да се намери логично обяснение – офшорен собственик, или представител на реален бизнес, в друг край на света.

Обясненията на жалещите се бизнесмени обаче будят меко казано съмнения дали те са знаели и дали вече знаят с какво се захващат: „За разлика от други купувачи, не искаме да предаваме завода за скрап“…“Аз и моите представители искаме да инвестираме в България при нормални условия, а не при условия, за които в САЩ се предвижда затвор“,
Това е откъс от писмото, което според Клуб Z било пратено от президента на компанията Ян Аронов до премиера Бойко Борисов.

Само на мен ли ми избожда очите разминаването между двата цитата и първоначалното твърдение, че синдикът вече бил получил 15 000 евро и то пред шестима свидетели. Тоест, кое евентуално притеснява американците, че им е искан подкуп, или че им е искан голям подкуп.
В единия случай те не обичат корупционната среда, в другия излиза, че не могат да понесат цената на корупцията в България, но принципно не възразяват срещу самата корупция.

Показателно за недоверието в тази история е, че медиите на Иво Прокопиев – „Дневник“ и „Капитал“ не написаха нищо по темата (макар да са най-последователно съпротивляващите се медии срещу нарастващото влияние на Делян Пеевски, чието семейство придоби активите на „Химко“), докато по нея не се произнесе правителствената информационна служба. Това е знак за предпазливост пред вероятността всичко да се окаже блъф.

Каква може да е партенката

В търговския закон процедурата за фалита е така уредена, че изисква продажбата на активи да става след два публични търга, след които синдикът може да премине към процедура на пряко договаряне със заинтересовани инвеститори. Въпреки възможността за пряко договаряне, синдиците имат право и да продължават с търговете, защото това е най-прозрачната процедура, при която никой не може да се оплаче, че е бил низвергнат, ако си е внесъл изисквания депозит.

Така се случи и в случая с „Кремиковци“, когато активите намериха свой купувач едва при третото наддаване, което бе организирано по решение на синдика Цветан Банков, но към първоначалния пул добави и още няколко групи активи. По този начин Банков си гарантира, че каквото и да става, ще бъде публично и при равни условия за всички. Преди продажбата обаче, на втория аукцион с очукан ленд роувър пристигна чичкото Георги Малчев от Шумен, който предложи 396 милиона лева, но се оказа, че не разполага с парите, заради „забавен банков превод“.

И до днес няма категорично обяснение какво може да накара господин в третата възраст да пропътува цяла България и да се излага като кифладжия, но е факт, че се случи. Възможна хипотеза е, че е искал да подхлъзне синдика и да го накара да допусне процедурна грешка – да го отпрати неоснователно, а после изгоненият да обжалва и да проточи с години по-нататъшни действия за продажба на активите. Това би било изгодно на някои от малките компании, които се интересуваха от конкретни заводи в „Кремиковци“ но бяха неспособни да придобият целия пул от активи.

Скоро след това събитие, бях търсен от няколко фракции сред кредиторите на комбината, които искаха да предизвикат смяна на синдика. Едни се опасяваха, че той ще премине към разпродажби на парче, с което ще защити интересите на малка група кредитори, в противовес на всички останали, а другите просто не вярваха в продажбата на целия комбинат и искаха продажбите да станат на парче, защото така най-добрите заводи ще получат справедлива пазарна оценка, без да се обременяват с куп други непотребни активи.

В крайна сметка, на третото наддаване, бе продаден практически целият комбинат в едно с ЖП инфраструктурата и превозните средства, а единствените, които получиха пълно удовлетворение на претенциите си бяха работниците. Облигационерите, държавата и държавните компании пиха доста студена вода.

Обратно на „Химко“

Преди да се правят заключения доколко кандидат инвеститорите са легитимни бизнесмени, желаещи да печелят в България и да създават работни места, бих предложил да се провери дали са платили искания задатък от един милион лева. Задатък внасят всички, наддаващи за активи на фалирали фирми, и той е гаранция за сериозните им намерения. Ако кандидат спечели търга, но не плати останалата част от офертата си, задатъкът се задържа като наказание за загубеното време. Обратно, на загубилите кандидати, задатъкът се възстановява.

В случая с „Кремиковци“ чичкото с ленд роувъра обясни, че чака превод от руската „Россбанк“, но поради провал на трансфера се отказва от наддаването. Дали и ANJ Group Corp не са чичковци, които идват да се излагат, макар и без ленд роувър? А дали пък Делян Пеевски сам не си е устроил тази антикампания за да види колко медии ще се хванат на първия фишек против антигероя на олигархията?