Изпълнението на бюджета през 2015 година на външен вид изглежда много по-благоприятно за българската икономика, но може да се окаже, че успехите са само фасада за хвалби на кабинета, а не отразяват подобрение на икономическата ситуация и по-качествено управление. Правителството отново бави разплащания към частния сектор, с което си гарантира по-добро касово изпълнение на бюджета, но всъщност лишава частния сектор от ликвидност, която може да се вложи в производство и да ускори икономическия растеж. По данни на финансовото министерство от края на второто тримесечие, централното правителство има просрочени задължения за 207 милиона лева, което е най-високата стойност за последните четири години. За последно просрочията на кабинета са били 254 милиона лева през лятото (трето тримесечие) на 2011 година.
Сумата е 0.25% от брутния вътрешен продукт, но е сигнал за вероятността да се открива нова тенденция по просрочване на държавни дългове.
Забавените плащания по задължения на общините са за 147 милиона лева, което изглежда напълно в нормите. Този показател обаче е труден за обективна оценка, след като от края на пролетта Българска банка за развитие изкупува просрочени задължения на общините. Не е ясно обаче дали банката е изкупувала такива задължения и в какъв размер, както не е ясно и дали в такъв случай те още се смятат за просрочени.
Натрупването на просрочия за почти 900 милиона лева през 2009 година бе най-голямата грешка на тогавашния финансов министър Симеон Дянков.
Самата политика по самоцелно свиване на бюджетните дефицити може да бъде много вредна за икономиката. Ако в една държава приходите са по-малко от разходите, правилното действие е първо да се зададе въпроса как най-малко държавата ще навреди на частния сектор и чак след това да предприема конкретни действия. В много случаи допускането на бюджетен дефицит е оправдана контрациклична мярка и обратно – постигането на минимален дефицит, или балансиран бюджет може да доведе дотам, че правителството да изтегли ликвидност от бизнеса, която иначе би се вложила в производствена дейност.
В модерната икономика е прието, че парите в обращение, умножени по скоростта на трансакциите са равни на произведените в икономиката стоки и услуги, умножени по техните цени. Всяко увеличение на парите в обращение или скоростта на трансакциите може да предизвика както инфлационни процеси, така и реален икономически растеж. Точно в обратната посока обаче действа правителството. Когато не обслужва задълженията си в срок, държавата едновременно намалява паричното предлагане, като държи ликвидността на бизнеса във фискалния резерв.
Няма никакъв спор, че когато държавата не обслужва задълженията си, тя спъва частния сектор и пречи на икономическото развитие.
Заради натрупването на рекордни просрочия от 799 милиона лева в края на 2009 година правителството отчете бюджетен дефицит в размер на едва 0.8% от Брутния вътрешен продукт. Това бе само по измерването на касова основа, която отчита единствено фактическите плащания, но не и възникналите задължения. След тяхното включване при измерването на дефицита по методологията на Европейския съюз, дефицитът се оказа близо 4% от брутния вътрешен продукт. Самото натрупване на просрочия пък според някои икономисти е отклонило брутния вътрешен продукт до два процента от неговия потенциал.
Вижте интерактивната визуализация на просрочените държавни задължения (отваря се само от устройства, които поддържат Flash).
