Правителството обмисля промени в Закона за публичните финанси, с които на практика ще се отвори вратата за повишаване на данъчната тежест. Става дума за чл. 28 от сегашния закон, който постановява, че държавата не може да харчи повече от 40% от брутния вътрешен продукт в рамките на една календарна година. В обсъжданите промени се добавя уточнение, че от тези 40% разходи спрямо БВП, ще се извадят плащанията, финансирани с чуждестранни помощи и еврофондовете. Така, ако в момента всеки лев, предоставен ни от Брюксел и изхарчен от български институции, се брои за бюджетен разход, то след евентуалното влизане в сила на промените, той отново ще е разход, но няма да сумата, за която е наложено ограничение. Промените все още са на фаза обсъждане в Министерство на финансите и конкретен законопроект още не е разписан и оповестен. Източник от политическото ръководство на министерството коментира пред life.bg, че все още идеите за изменения не са представени пред министъра на финансите.
Чл. 28. Максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт.
Философският смисъл на промяната е, че така правителствата ще имат право да преразпределят до 40% от създаденото от националната икономика. Постъпленията от еврофондовете и други донорски програми, ще бъдат допълнителен разход над 40-те процента и официално няма да се включват в сметката, когато се обсъжда колко преразпределя държавата.
Забележителното на промяната е, че се вдига лимита за разходите, без да се споменава за насрещно повишаване на приходите.
Чисто методологически това наистина са средства, иззети от икономиките на други държави членки в ЕС и поради това не трябва да се броят като преразпределение на български доход. По подобен начин е устроена и класификацията на Европейската комисия за преразпределение, чрез публичния сектор, но в политическото говорене у нас всеки избира онзи поглед върху разходите, който в най-голяма степен пасва на тезата, която защитава.
Опозицията и някои десни партии включват еврофондовете в оценката за преразпределение, като повод да поискат свиване на държавното присъствие в икономиката, а партиите във властта уточняват, че еврофондовете не са нещо, отнето от българския бизнес и домакинства.
Скритите последствия от поправката
Сама по себе си промяната в чл. 28 поражда много въпроси. Тя ще позволява на правителствата да харчат повече, но от къде ще идват парите за тези разходи. При текущото състояние на данъчната система и капацитета на приходните агенции да събират данъци, за тази година се очаква в бюджета да влязат толкова средства, че иззетото от националната икономика да е 33% в отношение към Брутния вътрешен продукт. За догодина пък от националната икономика се планира да бъдат иззети 34.5%.
Така държавата се поставя в ситуация, че на теория е възможно националният бюджет да приключи с дефицит от над 5% от БВП, ако правителството извърши разходи до максимално позволеното, а в същото време не промени нищо в приходната страна на бюджета.
Постъпленията от Европейския съюз ще ограничават дефицита в допустими граници, но няма да предотвратят структурни бюджетни дефицити.
На национално равнище това може и да не предизвика сътресение веднага, защото еврофондовете се броят като приход и осигуряват на бюджета постъпления от близо 3% спрямо БВП. Така се оказва, че по националната методология държавата може и да не отчита свръхдефицити, защото те ще са под 3% от БВП.
За Европейската комисия обаче подобно развитие може да послужи като червена лампа, защото ще покаже, че в нормативно отношение се отваря пространство за структурни дефицити – тоест предварително допуснато равнище на разходи, което очевидно не може да се финансира със съществуващата приходна система.
Какво още може да се направи
Според експерти по публичните финанси законът може да се подобри в много отношения, именно в правилата за разходите и след това по отношение на бюджетното салдо. Бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов, който бе избран в състава на новосъздадения фискален съвет изтъкна като лично мнение, че ограничителят за разходите е неправилно утановен, не заради конкретната стойност на допустимите харчове, а защото защото виси без контекст.
Много по-правилно според него би било да се заложи правило, което позволява дефицит да се прави само за държавни инвестиции, което би означавало като се извадят капиталовите разходи общата сума сума на плащанията, бюджетът да бъде балансиран. Това би означавало, че дефицит се създава единствено заради разходи, които генерират заетост и натрупване на капитал.
Другото, което липсва на закона е глава, която регламентира като цяло държавните инвестиции. Оценката за необходимостта от тях, разпределението им по сектори и структурирането на финансиране за тези инвестиции. „Тук не става дума за мега агенция, която да прави обществени поръчки, а за звено, което да определя от какви инвестиции се нуждае държавата“, обясни Любомир Дацов.
Най-важно според него обаче е да се разпишат много по-прецизни правила за програмното бюджетиране и ефективността от разходите. Също така, според него трябва да се заложи и задължителен преглед на публичните разходи, който да се прави на секторно ниво на всеки две години.
към цялата статия