„Минавала ли ви е през ум мисълта да се самоубиете“. Този въпрос ми бе зададен няколко пъти, включително и завоалирано в психотеста, който държах в казармата преди да ми дадат допуск до огнестрелно оръжие и да ми позволят да давам караул. Предполагам издържах теста, защото ми позволиха да давам караули назначения. Който не издържа психотеста, правеше оборки, миеше чинии и общо взето държеше автомат само на тактическите обучения и на огневата подготовка, но никога не биваше оставян сам с оръжието си. Сетих се за това, когато научих, че Кристалина Георгиева е била назначена „главен изпълнителен директор на Международната банка за възстановяване и развитие и на Агенцията за международно развитие“ – ключови структури в Световната банка.
Връзката между двете събития е интересна. Общо взето, когато ми е било най-тежко, съм се чудил какъв е смисълът от пребиваването ми на този свят, но никога не съм мислил да го прекратя. В известен смисъл съм смятал, че са възможни са професионалните самоубийства.
За близо 14 годишната ми кариера на журналист така и не ми предложиха сериозен подкуп. Всъщност веднъж имаше оферта за 300 лева и веднъж за 600. Нямаше как да приема. Не се имам за покварен, но се почувствах обиден. Сметнах, че трябва човек да е доста пропаднал, за да се продаде толкова евтино. Мислил съм си за колко пари бих се замислил дали съм готов да се продам. Въртяла ми се е мисълта за 60-70 заплати. Пазарът ни така е устроен, че се купуват не отделни журналисти, а цели медии. С договори за реклама, или от фондации за чуждестранна помощ. Второто обаче някак си дразни по-малко, защото може да се представи като цивилизационен избор. Като онзи виц, в който двама бащи си говорили и единият казал: „бе тя и наща дъщеря е лека жена, но вашата история звучи по-добре“.
Предателите често получават подслон у господарите си, но никога доверието им.
Та това биха били парите, от които ще се нуждая за да преживея, докато завърша някое ново образование, та да сменя професията. Взимането на подкуп би било своеобразно професионално самоубийство, след което дори и да ми се размине, сам не бих се възприемал като журналист. Бих бил мъртъв журналист, гастербайтер в професия, към която не принадлежа, обикновен гурбетчия. Иначе, представял съм си, че ако щетата от евентуалното затваряне на очите ми е малка, а залогът за корумпиращия голям, бих се съгласил, ако той построи стадион на отбора ми по ръгби.
В същото време американските институции често предоставят мавзолеи за политически трупове със специални заслуги. Хора, които са се компрометирали, не могат повече да заемат постовете си без да оронят репутацията на работното си място, но трябва да живеят. Един американски политик от зората на студената война бе казал, че новосъздаденото Централно разузнавателно управление е гробище за политически трупове. От вчера в списъка с гробниците може да се причисли и Световната банка.
Кристалина Георгиева напуска Европейската Комисия изненадващо без никаква видима причина. Със сигурност заради безчестието да се кандидатира за шеф на ООН.
Това е новото работно място на Кристалина Георгиева. По-малко от месец, след като в противоречие с всякаква логика, освен изпълняването на поръчка на външен господар, Кристалина се провали в кандидатурата си за председател на ООН. Тя сама напуска Европейската комисия. Не й изтече мандатът, а тя беше не просто еврокомисар, но и заместник на така наречения европейски президент. По собствено желание тя заряза поста, с който допреди дни се хвалеше.
Очевидно компрометирала себе си и в несъвместимост с поне привидната почтеност, която един еврокомисар трябва да излъчва, Сталинка си отиде в задокеанското гнезденце. Вярно, не е вицепрезидент на Световната банка, както преди 2010 година. Новата й длъжност е по-ниска от тази, която остави преди шест години, макар и медиите, които са на ясла на „Америка за България“, да представят назначението й като постижение. Миграцията на Кристалина Георгиева от Европейската комисия към Световната банка става по никое време и единственото обяснение е провалът й в надпреварата за наследник на Бан Ким Мун.
Тя е най-новият политически труп. Лошото на гробниците за политически трупове е, че понякога успяват да ги реанимират и да ги върнат като политически зомбита. Един такъв пример е кандидатът за вицепрезидент на Румен Радев – евродепутат Илияна Йотова. Пратена в Брюксел по заслуги пред самата партия и за награда, тя утре може да се окаже заместник на президента. Кой знае, дали някога Кристалина няма да се върне като кандидат президент, или служебен премиер. С кандидатирането й за председател на ООН, тя изпълни външна поръчка. Не е ясно на САЩ, на Германия, или на Великобритания, но Кристалина Георгиева се изплю на националния интерес и сега осребрява наградата си, поемайки сигурна длъжност с малко отговорности и високи доходи.
В международен план също не липсват такива примери. Бившият германски премиер (канцлер) Герхард Шрьодер днес се радва на луксозна пенсия в Газпром, след като даде път на проекта „Северен поток“ (не е ли лицемерие от страна на Германия да се противопоставя на „Южен поток“). След като приватизира Булгартабак, продавайки го на консорциум, в който участва руската ВТБ, и бившият финансов министър Симеон Дянков отиде в надзорния съвет на банката, след като беше изгонен от премиера. Бившият грузински президент Михаил Саакашвили пък в момента се разнася като борец срещу комунизма в Украйна, след като в неговата държава има заповед за ареста му. Назначаването на Кристалина Георгиева в Световната банка е именно такъв пример за приютяване на опозорил се изпълнител от страна на неговия господар.
Няма нищо славно. Няма фанфари. Има предаден национален интерес и осребряване на поръчката. Самият факт, че Кристалина Георгиева напуска Европейската комисия говори, че тя е труп в очите на европейците. От зрелостта на българите ще зависи тя да остане труп и за родния политически живот. А именно, ако един ден бъде издигната за президент, премиер този месец от живота й ще трябва винаги да се припомня.