Оригиналният текст е публикуван от фейсбук профил с име Петър Макавеев. Препечатва се, като принципна позиция, и тъй като е достъпен от всички потребители без ограничения. Заради предварително уведомление на собственика на профила, че няма да отговаря на съобщения, не е искано съгласието му. Тук публикуваме целия текст без редакции, като е спестено само първото изречение.
Аз съм граничар. Служих в Елхово и с. Воден през 1998/99 г. Моята служба не беше тежка в сравнение с тази на много други хора, служили и преди мен, и с мен, но не беше и лека. На смешните си 19 години колкото и да съм мрънкал, колкото и да не ми е пукало, съм се грижил за безопасността на тази абсурдна държава и за това утрешният ден да не предлага нещо крайно различно от днешния. За разлика от всички останали войски, които се готвят за бойна готовност, граничната войска (от нашия набор вече полиция) всеки ден и всяка нощ е в бойна обстановка.
Всяка нощ по границата бягаха момчета (19-годишни; сетете се какво правят днешните 19-годишни и какво представляват) и обучени кучета. Момчетата бяха екипирани с износени дрехи, автомат Калашников и слушалка, която можеш да свържеш към системата само на определени места (нямаше мобилни телефони) – ако не стигнеш, не можеш да се обадиш. Автоматът тежи не само с килограмите си, а и с отговорността си.
Това не се е променило и днес. Виждал съм момче, което е застреляло човек на границата, защото е изпълнило задачата си. Мислите ли, че е щастлив, доволен и спокоен… Както и да е. Всички съвременни хора са забравили какво означава истинската отговорност. Да, вие ходите на работа, имате деца и т.н. Но има и по тежки отговорности – тези които касаят живота на този, когото трябва да спреш, за да опазиш животите на неизвестен брой други хора. И това решение се взима на място, независимо колко си подготвен. Всяка нощ за Вас се грижи някои. Аз лично познавам такъв човек. Той ми разказа, че и към днешна дата нещата не са особено различни. Иначе казано всяка вечер биват арестувани между 8-9 и 20 човека. Така беше и преди. Всяка вечер ти се изправяш пред друга култура, друг език, друга религия и друго разбиране за човешкия живот. И взимаш решение!
Там, където се е случила ситуацията (допълнение: не беше много ясно къде точно е станало, когато писах. Имам предвид мястото, откъдето са влезли.), местността е силно пресечена. Под силно разбирайте, че за съвременните ни крака един километър ще отнеме около час. Областта е объркваща и за да преминеш оттам, трябва да си изключително подготвен предварително. И физически, и теорeтично. Само на едни 10-20 км има царски (и легален) път за влизане в България. Да избереш този маршрут, директно означава, че не искаш да използваш легалния. Ние не сме в Шенген. Влизането в България под формата на бежанец не е оправдано, защото процедурите ни са дълги и неприятни (около 30-45 дни), особено ако бягаш вече 2000 км и не си ял и спал от дълго време. Влизането ОТТАМ е не само законово престъпение, ами лично за мен вече и преднамереност.
Човек не може просто да се окаже там. Преминаването дори без мрежа и граничари е опасно чисто във физически аспект. Та, целта на преминаването на група от 54 мъже на еднаква възраст през това място и при горепосочените обстоятелства дори не подлежи на съмнение.
На границата не ходят вманиачени за кръв убийци. Там ходят отговорни хора, които или са в униформа по стечение на живота си, или им пука за това, което правят, или и двете. Във всеки случай хората там са отговорни. Ако не си такъв, няма да изкараш и ден там.
Към ламтящите за „правосъдие“: СПРЕТЕ да се опитвате да изкарате убиец човека, който си дава живота, семейството и всичко нормално! Можете тихичко (или гордо) да му благодарите, че за да можете Вие да плюете по компютрите си, без да се притеснявате от каквото и да било, той вече няма да бъде същият до края на живота си.
към цялата статия