Ако вие сте кмет на малък град с ограничени средства, имате тежко наследство или просто не умеете да си планирате бюджета, надявайте се държавата да е пред критичен евродоклад и да търси кризисна маневра за отклоняване на вниманието чрез измислена тема. Например преформулирането на периода под османска власт от „турско робство“ на „съвместно съжителство“, каквито намерения, оказа се, не съществуват. След като хората пощуреят и се вдигне достатъчно шум, ще можете да облечете народна носия, да идете при премиера и между претенциите за запазване на националната памет и самосъзнание, ще вметнете и искането за някой друг милион.
Горе долу това видяхме миналата седмица
Кметове в народни носии искат правителството да не променя учебното програма и периодът, в който България е била част от Османската империя да продължи да се преподава като „турско робство“. В петък премиерът Бойко Борисов посрещна градоначалниците на Калофер и Сопот (в носии), Карлово и Копривщица за да им обещае, че робството ще остане водещ термин в учебните програми, а индиректно да се позиционира отново като универсално решение на всички проблеми, които надхвърлят компетенциите на ресорните министри.
В името на добрия пи-ар, министър-председателят не отхвърля извънредните молби на градоначалниците
Министър-председателят обаче бе повече от подготвен за неконвенционалния подход на двама от кметовете, които освен да бранят историческата достоверност, повдигнали въпроса за финансово подпомагане. В случая със Сопот, общината има повече от 10 милиона лева дългове при годишен бюджет от 5 милиона, постоянно е в предфалитно състояние, често със запорирани сметки. Кметът на Калофер Румен Стойнов пък поискал 300 000 лева за ремонт на мемориалния комплекс в града – статуята на Христо Ботев и родния му дом, който в момента е превърнат в музей.
На пръв поглед нищо по-нормално няма от това кметът да поиска помощ от централното правителство за да не бедства общината му, да не затварят училища, детски градини, да не угасне уличното осветление и прочее. Развитието обаче ще се окаже повече от комично.
И все пак има нещо
Случката с Калофер е от по-малък калибър и затова ще минем бързо през нея. Тя е пример как само месец, след като законът за бюджета е влязъл в сила, един успал се кмет може да поиска пари, които е забравил да заяви през есента на миналата година. Проблем обаче не трябва да има, защото догодина на Богоявление камерите отново ще снимат подпийналия кмет и ако днес не получи пари, след около 338 дни ще обвини премиера в предателство спрямо родолюбието.
Много по-интересна е историята със Сопот
След срещата кметът на Сопот Деян Дойнов заяви, че е останал много доволен, защото освен да се запази народната памет, общината му щяла да бъде спасена. „Сега господин Борисов разпореди всички дългове, които ВМЗ-Сопот имат към общината, да бъдат изплатени. До броени часове община Сопот ще бъде финансово независима“, заяви градоначалникът. Малкият нюанс в случая е, че ВМЗ-Сопот е силно задлъжняло дружество, чиито сметки са запорирани в полза на Националната агенция за приходите. Така дори и да има пари, дружеството трябва първо да плати задълженията си към данъчните и чак след това към Община „Сопот“. Това е закон и той не може да бъде нарушен.
Новината на тази статия е, че ВМЗ-Сопот още не са се издължили на Община Сопот, но това е само нюанс към повода за публикуването й.
Вратичка има, ако друга държавна фирма отпусне голям заем към Вазовските машиностроителни заводи, но тогава първо възниква риск от евросанкции за евентуална непозволена държавна помощ и второ- проблемът ще се прехвърли върху друга държавна фирма, което е всичко друго, но не и отговорна политика. За това най-вероятното развитие е, Община Сопот, да си остане в тежко финансово състояние още няколко месеца, докато Министерство на финансите прокара промените в Закона за публичните финанси, които уреждат спасяването на общини от фалит.
С тях ще стане възможно общината да получи безлихвен заем за преструктуриране на финансите си и изплащане на натрупаните задължения, но редица въпроси остават отворени.
Гостуването на кметове при премиера напомня за работните маниери на Тодор Живков.
Първият и най-важен, е желанието на министър председателя да управлява държавата като някогашния си клиент Тодор Живков – с лични разпореждания, вместо чрез създаване на солидна държавност, при която животът да не замръзва в изчакване какво ще каже вождът. Примерът с кмета на Сопот напомня много за една случка от началото на 60-те години на миналия век, когато легендата на „Левски“ Георги Аспарухов – Гунди трябвало да влезе в казарма и в качеството си на войник е щял да играе за вечния враг – ЦСКА. Да, но делегация от интелектуалци левскари, начело с актьора Георги Калоянчев посещава вожда и след като му обясняват защо е несправедливо Гунди да облече червената фланелка, първият секретар на ЦК заповядва Аспарухов да бъде пратен в друг армейски отбор – „Ботев“ Пловдив.
Само за да се изтъкне разликата между царствените привички на този министър председател и един друг, е добре да се припомни поведението на предишния кмет на Сопот – Веселин Личев, по време на чието управление общината задлъжня заради компрометиран европроект за строителство на пречиствателна станция и именно отказът да се сертифицират тези разходи формира 6 от 10-те милиона дългове на общината.
Когато Личев предупредил началника на кабинета на един предишен министър на финансите, че ще се самозапали пред ведомството му, ако общината му не получи извънредно финансиране, министърът го поканил на среща. Преди нея е била проведена профилактика на всички пожарогасители в сградата и двама от охранителите са били поставени пред входа на министерството в готовност да гасят кмета в случай, че направи някоя глупост. Автомобил на вътрешното министерство пък дискретно е следвал кметския автомобил от влизането му в София до напускането на столицата. По-време на самата среща при министъра на финансите са били поканени представители на всички ангажирани по случая министерства, и при устроената импровизация на очна ставка Веселин Личев се е провалил в обичайното си занимание като говори с една институция да обвинява друга. В резултат си е тръгнал без да се самозапали и без да получи парите, които иска за общината си.
Министър-председателят по това време дори и не научил за безумието на Личев.
Сега, след като е ясно каква сила има личният фактор в управлението на държавата, може да се обърне внимание и на втория – също важен проблем. А именно – защо се допуска една община да изпадне в състоянието, в което се намира Община „Сопот“ и колко други общини са на същия хал. Очевидно 153 милиона лева просрочени задължения на общините към бизнеса и създаването на специална глава в Закона за публичните финанси, която да регулира спасяването на местни власти са факти, които крещят че има системен проблем. Евентуалното спасяване на общините обаче не няма да премахне причините за този проблем. А те може да са много и различни.
Между другото, в последното си публично изявление финансовият министър Владислав Горанов обясни, че по критериите за обявяване на общини в тежко състояние, които се предлагат, около 20 териториални единици ще попаднат под обхвата на закона. В черновата обаче критериите бяха по-строги и ако не бяха облекчени, в оздравителната процедура щяха да попаднат между 60 и 80 общини. Така изниква и въпросът дали и след създаването на законова база в областта, няма пак да останат нерешени проблеми.
към цялата статия