Bonds

Какви са възможностите за корупция при емитиране на облигации?

Когато Корпоративна търговска банка бе поставена под особен надзор и прекара няколко месеца в безвремие, няколко пъти се запитах дали е възможно някой да спечели от тази ситуация. И въображението ми се оказа бедно да допусне, че едни длъжници на банката може да изкупят вземанията на големи вложители и след това да претендират за прихващане на задълженията си – (суап – кредитно задължение срещу депозитно вземане).

По този начин те изложиха на риск потенциалната маса на несъстоятелността да се намали с около един милиард лева (такава е сумата на прихващанията според оценки на квесторите) и от това да загубят големите кредитори и държавата, в лицето на фонда за гарантиране на влоговете.

Е, това не се случи. Но е показателно, че квесторите заговориха за това с месеци закъснение и стана очевидно, че държавата е допуснала законова празнота, която може да и струва загуби за стотици милиони.

Точно такива моменти, в които осъзнаваме колко късогледи и невнимателни сме били като общество и как това може да ни струва скъпо, дават повод да се замислим не е ли възможно и как държавата (тоест данъкоплатците) да загубят от корупционни практики в емитирането на държавен дълг.

Трябва да се направи важното уточнение, че същите действия, които ще представя като възможности за корупция, може да са плод и на обикновена недалновидност и глупост от страна на държавниците. Дали те са били почерпени да се объркат, или просто толкова си могат, евентуално ще е работа на службите да следят и доказват. В този текст ще посоча няколко начина подобно ощетяване да се случи.

1 Да се тегли заем във валута, която предстои силно да поскъпва. Това се отнася до валути, които могат да се използват за спекулативни операции спрямо българския лев. Неговият курс е вързан към еврото, което означава, че емитирането на заеми в каквато и да било валута различна от еврото трябва да се разглежда като рискова операция за държавния бюджет. Ако валутата поскъпне, спрямо еврото, тя ще поскъпне със същия темп и спрямо българския лев и така ще натовари допълнително обслужването на конкретния заем, в сравнение със сценарий, заемът да се емитира в евро, или в левове.*

2 При първичното публично предлагане селективно да се одобряват поръчките на инвеститори, които търсят по-висока доходност от новоемитираните книжа, за сметка на поръчки, търсещи по-ниска доходност. Това ще означава държавата да приеме да дължи на инвеститорите по-висока цена за заетите пари, и така да наложи на данъкоплатците да плащат по-високи разходи по обслужването на дълга .
Тънкият момент в случая е, че има честа практика инвеститорите да пускат поръчки за закупуването на облигации под номиналната им стойност и поради това е трудно да се определи дали една емисия е с по-висока доходност, заради корумпционни и некомпетентни действия на управляващите, или заради нормална пазарна оценка.
Повишаването на доходността е типична за по-рисковите длъжници като държави и фирми от нововъзникващите пазари.

Висока, или ниска е доходността

Обикновено за решаването на подобни спорове се гледа доходността по облигационни емисии на длъжници със сходни характеристики – например за български дълг, добра база за сравнение може да е дългът на Румъния, Хърватия, Унгария, или други източноевропейски икономики, членуващи в Европейския съюз
Ако има поръчки с по-ниска доходност, и те се пренебрегнат за сметка на такива, търсещи по-висока доходност, ще означава, че конкретният министър на финансите, или банката посредник натоварва данъкоплатците да плащат по-висока цена по дълга, който поемат, въпреки, че е имало кандидати за кредитори, които предлагат същата сума назаем, но при по-ниска цена.
Възможностите от това да се спечели са две:

2.1 Инвеститорът да купи облигациите с извънреден отбив под номинала и след това на вторичния пазар да ги продаде по обективна пазарна оценка, което да му донесе бърза печалба.

2.2 Инвеститорът да задържи облигациите до падеж и по тях да си получава лихва за целия им срок, но тя да е по-висока в сравнение със сценарий, при който министърът на финансите и банките посредници са одобрили най-изгодните поръчки.

*В сценарий, при който доларът може да поскъпне спрямо еврото, а облигацията е емитирана в евро, правителството не трябва по подразбиране да става обект на обвинение. Причината е, че Две трети от износа на България са ориентирани към Европейския съюз и поради това огромна част от доходите на частния сектор и приходите на бюджета са в левове и евро. В този смисъл, издаването на облигации в евро не носи валутен риск спрямо българския лев, ако валутният борд е стабилен. А рисковете от обезценка спрямо други валути, с които икономиката ни не е силно обвързана, винаги са възможни, но са обект на голяма неопределеност и какъвто и ход да се предприеме, ще дава повод за подозрения.
Обратното също важи – въздържането от подобни рискови ходове ще е признак за благоразумие.

към цялата статия
Сигурно и в Министерство на финансите се случват нередности, от които нормален човек да се разболее. Но да се саботира смисленият му труд е държавническа безотговорност.

Моля, не профанизирайте и публичните финанси

Много неща може да се случат, но не и ако се случват за първи път“.

Този неписан принцип на  английската политика маркира страха на държавниците от допускането на управленски прецеденти, защото не се знае какво може да доведат със себе си.


За държавите с къса историческа памет и само 137 години парламентаризъм подобни уроци тепърва предстои да се научат, а дотогава обществото ще плаща за нез
рялостта на управниците си и за истината, която те потъпкват в името на краткосрочните си позитиви.

 

В този текст ще разкажа колко вредно е за държавата, че късогледото политиканство навлезе и в сферата на публичните финанси (нещо немислимо допреди пет-шест години)  и от това страдаме ние като общество, защото често не разбираме како се случва.

 

Последният пример е тегленето на така наречения 18 милиарден заем. Той предизвика вълнение, граничещо с психозата у някои представители на социалистическата партия и откровено объркване у хората, които се чудят на кого да повярват, след като най-гласовити бяха хора без икономическа подготовка, а други, за да защитят заемите, трябваше да се извърнат на 180 градуса от старите си позиции.

 

За първи път наблюдавах (доколкото е възможно де) как държавата емитира облигации на международните пазари през 2012 година. Тогава трябваше да се изтегли заем, с който да се рефинансира една от двете емисии, пласирани през 2002 година от Милен Велчев (също рефинансиращи стари дългове).

 

Още от началото на юни политическите препирни притихнаха. Нямаше скандали, а журналистите се шегувахме, че китовете в Черно море ще дойдат два месеца преди традиционно сухият откъм новини период (обикновено през август), когато се чудим как да пълним страниците на вестниците.

 

Когато заемът мина ГЕРБ започнаха да се хвалят с големия си успех. Дянков веднага изтъкна, че получил положителна оценка дори от предшественика си Орешарски. Но по-важното е, че всички политическите партии (всички, представени в парламента) пазиха „отговорно мълчание“, защото всякакъв скандал можеше да създаде усещането за нестабилност у инвеститорите и те да поискат по-висока доходност за предлаганите облигации и накрая тази цена на заема щеше да се плати от българските данъкоплатци.

През 2013 година, ГЕРБ вече бяха в опозиция, ДСБ и останките от СДС бяха извън парламента и актуализацията на бюджета беше превърната в универсално средство за атака по новото правителство.

Тя включваше понижение на приходите, увеличение на разходите и вдигане на тавана за новоемитирания дълг с един милиард лева. По същество в дълга почти нямаше драма, защото с новия заем трябваше да се погаси извънредния заем от февруари 2013, който маркира оставката на Симеон Дянков като министър на финансите. Заради лошото планиране на ликвидността и обещанието на Бойко Борисов земеделците да получат субсидията си в първото тримесечие, тя можеше да се плати единствено с теглене на заем. Ефектът за бюджета щеше да е щета, изразяваща се в лихвите за шест месеца по този дълг от 800 милиона.

 

Но проблем беше, че всяка година в бюджета се залага таван на новоемитирания държавен дълг. За 2013 година правителството можеше да тегли най-много 2 милиарда лева и с тях трябваше да поддържа фискалния резерв и да финансира планирания дефицит. Извънредният заем от 800 милиона лева не беше планиран в този таван, който касае брутната сума на новоизтеглените заеми в рамките на една година.

 

Извънредният заем щеше да се погаси, когато Брюксел преведе европейските субсидии за земеделците, но заради разминаването между обещанието на Борисов за януари и графика на Брюксел за май-юни, се отваряше ликвидна дупка, която можеше да се запълни единствено с нов заем. Той щеше да се изплати и нетният ефект от него да е нулев, но той изяде 40% от квотата за теглене на заеми през годината.

С извънредния заем от 800-те милиона държавата нямаше да увеличи дълга си, но заложената гъвкавост да тегли заеми до 2 милиарда лева беше свита до 1.2 милиарда.

 

В тази ситуация с планиран дефицит и задължителен санитарен минимум на фискалния резерв, правителството на Орешарски трябваше да тегли заеми и ограничението от 2 милиарда лева трябваше да се актуализира.

Таванът за нов дълг бе увеличен от 2 на 3 милиарда лева но в тази сума се включва и въпросната извънредна емисия ДЦК, която не бе планирана в бюджета за 2013 година. Ако тя се изключи – излиза, че реалното повишаване на квотата за нов дълг през 2013 година, прието с актуализацията на бюджета, е от 2 на 2.2 милиарда лева. И истинският проблем се състоеше в 200 милиона лева нов дълг, а не в един милиард.

Двойни стандарти на най-високо ниво

Е, тази актуализация накара президентът да наложи вето, Радан Кънев я определи като „огромна кражба“, а ГЕРБ заприказваха за навлизането на държавата в дългова спирала на дефицити, които да се финансират с нови заеми (точните цитати в графиката).

Само три години по-рано ГЕРБ предприеха същата актуализация, в много по-големи мащаби, а Росен Плевнелиев, тогава като министър я одобри за внасяне в парламента.

А сега нека погледнем какво стана миналата година. Държавата трябваше да тегли заем с който да рефинансира друга емисия, емитирана през 2002 година, чийто падеж настъпи този януари. По стечение на обстоятелствата заемът се изтегли в седмицата след поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор и само ден преди Първа инвестиционна банка да бъде принудена да затвори касите си преди края на работния ден заради насадената паника у вложителите.

 

Малко известен факт, е че макар заемът да бе емитиран на 26 юни, сетълментът по него и реалното постъпване на средствата във фискалния резерв стана седмица по-късно. И в този период от една седмица, само ден след като ПИБ затвори касите, и два дни след успеха на емисията в съботния ден на 28 юни, днешният премиер Бойко Борисов направи нещо, което никой отговорен политик не трябва да върши – опита допълнително да паникьоса обществото и вложителите, като в един сутрешен блок заяви:

”Няма как експертите, които идват при вас или хората, които се изказват, да искат от мен да говоря за сигурност и че нещата ще се оправят с премиера Орешарски и това недоразумение Чобанов. Когато Чобанов снощи в ”Панорама“ каза, че банковата система е стабилна, това на езика на българите означава ”бързо си изтеглете парите“. Просто тези хора не искам да злоупотребяват с патовата ситуация, катастрофата, в която са ни поставили, да търсим някого…”.

 

На друго място заяви, че правителството трябва да подаде оставка, защото това е единственият начин хората да се успокоят и да не се редят на опашки в понеделник.

 

Това стана въпреки големия успех на облигационната емисия и в същия уикенд, когато БНБ, финансовото министерство, парламентарно представените партии и директорите на търговските банки мислеха как да гарантират стабилността на банковата система.

Затова, ако днес се възмущавате на политиканството и спекулациите със сериозни теми като публичните финанси, знайте, че за първи път този лош стил беше разработен от така наречените десни партии – ГЕРБ и Реформаторския блок. В парламента и в правителството за него има израз.

Опозицията опитва да ни язди, дори и за правилните неща, които вършим“.

И когато едно нещо се случи за първи път, занапред вече е напълно нормално то да се случва отново и отново. Днес Радан Кънев се опитва да убеждава хората колко необходимо е да се приеме инструмента за теглене на 18 милиарда заеми в следващите три години, извръщайки се на 180 градуса от предишната си позиция за огромната кражба (и ако някой ме контрира с аргумента, че Кънев не коментира дълговата политика, а само механизма за теглене на заеми, ще отговоря веднага, че двете не може да се разглеждат поотделно).

 

Сергей Станишев пък заговори затова колко безотговорно е да се води политика на бюджетни дефицити и задлъжняване, а Мая Манолова поведе съвместен митинг с „Атака“ срещу „новия заем“.

Същият театър, но с разменени роли

Лично аз не бих обвинил никой Българин, че не може да разбере какво се случва днес със публичните финанси. Просто времето е такова, че дори отговорните лица политиканстват, и така не става ясно, кога са искрени, и кога искат да извлекат дивиденти.

 

А истината е доста простичка: Падежиращите заеми в следващите 3 години са на стойност за 11.7 милиарда лева и държавата няма собствен ресурс, със който да ги изплати. Затова се налага рефинансирането им с нови заеми. Нетното увеличение на дълга ще бъде с останалите 6.3 милиарда лева и то ще дойде заради планираните бюджетни дефицити в следващите три години.

 

Ако ми се удаде случай да интервюирам Бойко Борисов или Владислав Горанов ще ги попитам „какво се случи, че в предишния ви мандат преследвахте балансирани бюджети, а сега сами залагате дефицити за хоризонта на целия си мандат“.
Само отговорът на този въпрос ще може да върне разговора на основата на експертността и аргументите.

„Държавата не може да финансира дейността си с текущи бюджетни приходи при това състояние на икономиката и качество на управлението си“.

И само това признание, ще накара политическите сили да търсят решение на проблема, а обществото ще се ориентира за какво да им държи сметка.

 

Решенията са няколко – да се оптимизират структури и дейности, така че същото количество публични услуги да се предлага за по-малко разходи (тоест да се правят реформи), да се повиши преразпределителната роля на държавата (тоест бюджетът да изземва повече, чрез по-високи данъци, за да може държавата да го изхарчи, или да се намали сивата икономика).
Нечестността на политиците се състои в това, че никой не смее да разглежда проблема в цялост, а се фокусира върху неговите елементи. А така не става ясно колко може да се спести от реформиране на публичния сектор, колко повече приходи могат да се съберат от ограничаване на сивата икономика, дали държавата трябва да се оттегли от някои области, или да търси ребалансиране на икономиката при по-високо равнище на данъчното облагане.

PolitikaniМежду другото намеци за такъв дебат вече се правят от финансовия министър Владислав Горанов, но засега той също избягва да представи достатъчно ясно ситуацията и причината е една – или трябва да се вбесят хората с ниски доходи, че държавата ще им откаже услуги (безплатно образование, здравеопазване и т.н.), или трябва да се вбесят бизнеса и богатите, защото може да им се наложат по-високи данъци.

 

Приватизацията не е решение, защото тя осигурява еднократни постъпления, които дори не се осчетоводяват като приходи, защото се заменя един държавен актив (предприятие) с друг – ликвидни средства. Но да приватизираш, за да финансираш дефицита е, като да останеш без работа и да продаваш семейните ценности, за да се изхраниш – не е невъзможно, но трябва да е краен вариант.

към цялата статия
Новата сграда на Банката за развитие ще е готова след една година. Дотогава институцията може да запише допълнителни загуби от повишаването на рисковия си профил.

Банката за развитие ще кредитира лоши длъжници*

Българската банка за развитие (ББР) вече ще може да кредитира компании, които не са обслужвали свои по-стари заеми до степен, че те са класифицирани като загуба. Това ще може да става с предварителното одобрение на Надзорния съвет на банката, предвиждат промени в нейния устав. Те са гласувани на общо събрание на институцията, което е проведено на 26 януари.

 

В процедурата по проучване на всеки кредитоискател банката проверява кредитната му история в Централния кредитен регистър на БНБ. На тези кредитоискатели, които имат задължения, квалифицирани като „необслужвани“ или „загуба“, кредитиране се отказваше. Заради високия потенциален риск, който носи отпускането на допълнителни заеми към такива клиенти забраната за кредитирането им бе вписана в старият вариант на устав на банката.

Рисковите операции ще се осъществяват с одобрение на надзорния съвет, чиято власт се увеличава значително.

Сега новият режим овластява Надзорния съвет да поема рискове, които до момента са били забранени на кредитната институция. Логиката наподобява хазартното поведение „двойно или нищо“, когато играч залага същата сума като от предходния си залог, който се е оказал губещ. Ако той спечели при второто залагане, си връща загубените пари от предходното, а ако не спечели загубата му се удвоява.
Разликата е, че банката има право да кредитира не само свои „лоши“ длъжници, но и такива на други банки, а новите заеми не е задължително да съвпадат по размер с вече отпуснатите.
BBR_OSA1
Който ме познава добре, ще си спомни,  че от март до декември миналата година работех в ББР. Като част от пресцентъра полагах огромни усилия да се създаде разбирането, че банката за развитие е нещо различно от търговските банки.  Като такава тя трябва да поема по-големи рискове от търговските банки, но това не означава да подарява пари.

 

Например може да се оправдае отпускането на заем за стартираща фирма, която няма кредитна история, или обезпеченията, които може да заложи, не устройват повечето търговски банки. Или просто секторът, в който оперира, е приеман за по-рисков.

 

Но винаги, когато сме получавали запитване за една или друга кредитна сделка, сме отговаряли че няма заем, който да сме отпуснали и той да не е обезпечен на поне 115-120%. Тоест вярвали сме, че с кредитите, които отпускаме, защитаваме и интересите на банката и следваме принципите за благоразумие в кредитната дейност.

Ще подарява ли пари държавната банка

Тревожното в новия режим се състои в това, че ако една фирма не е обслужвала свои дългове към други банки, тя не просто е по-рискова. По подразбиране нейният бизнес модел е компрометиран и се счита за провален, след като не може да генерира достатъчно приходи, с които да финансира дейността си и обслужването на задълженията си.

 

Естествено може да се формулира евтината опорна точка, че има и жизнеспособни бизнеси, които са се препънали в трудностите на свитата икономика, но днес икономическият цикъл е в положителна фаза и поради това, трябва въпросните фирми да се подкрепят отново.

 

Ще видим. Но в новите условия за кредитиране на банката обезпеченията и процедурата по евентуалното им усвояване, ще са от съществено значение да се гарантира, че парите няма да се подарят на въпросните неблагонадеждни длъжници.

 

Безспорно промяната отразява и по-високата степен на риск в кредитната дейност на банката занапред.

 

Министерство на финансите, което контролира 99.99% от капитала на ББР до момента не е публикувало на страницата си съобщение за общото събрание и мотивите, с окито променя устава на подопечното си дружество.

 

Друга промяна, вдъхваща по-скоро спокойствие за обществото, забранява да се откриват експозиции към едно лице, или група от икономически свързани лица, в размер надвишаващ 10% от собствения капитал на банката.

По всяко време Управителният съвет на банката може да се увеличи до пет души.

Също така се посочва и, че Управителният съвет на ББР може да бъде съставен от минимум трима и най-много петима членове. В предишния си вариант съставът на Управителния съвет бе фиксиран на трима членове, а промяната означава, че в сега действащия управителен съвет на банката, може да влязат още двама души (в момента той е съставен от трима), без да се налага провеждането на ново общо събрание и допълнителни промени в устава.

 

Практиката показва, че всяко от последните три редовни правителства променя ръководния състав на банката за развитие в съответствие със своите виждания. Затова и възможността да се увеличи съставът на Управителния съвет, може да се разглежда като средство да се удовлетворят претенции на коалиционни партньори на ГЕРБ.

*От март 2014 до декември 2014 година работих като главен експерт “Връзки с обществеността” в Българска банка за развитие. Този текст е съставен по публично достъпна информация. 

към цялата статия
MF

Кои са истинските причини да се притесняваме от новия дълг

Спекулациите на политиците относно плановете на правителството да тегли нови външни заеми скриха истинската същност на проблема.

А той е, че държавата в сегашната си форма и устройство не може да плаща за издръжката си, а освен това трябва да плаща и стари заеми, за които падежите наближават и скоро кредиторите ще поискат парите си.

Опит да покаже мащабите на проблема направи Министерство на финансите, което обобщи необходимостта от външно финансиране през следващите 3 години, като следствие от предстоящите дефицити и погашения на стари дългове.

new_debt

Един от митовете, с които политиците се опитаха да ни уплашат беше, че с плановете на правителството държавният дълг ще стигне 60% от брутния вътрешен продукт. Това не е вярно, защото предстоят плащания по заеми на стойност 11.7 милиарда лева. И ако те се направят с нови заеми нетният ефект ще е нулев. Това, за което трябва да се внимава е да няма застъпване на стари и нови заеми за продължителен период от време за да няма големи натрупвания на лихвени плащания.

Отделно размисъл трябва да предизвика фактът, че за три години държавата ще реализира бюджетни дефицити на стойност 6.49 милиарда лева.

В миналото и дефицитите и плащанията по дълга се покриваха със средства от фискалния резерв (така нареченото “вътрешно финансиране”). Проблемът е, че днес спестяванията на държавата са стигнали онзи минимум, под който не трябва да падат, ако не искаме да се създаде усещане за неустойчивост във финансовата ни система. Така в сегашния случай се налага ново външно финансиране, тоест теглене на нови заеми.

И общата сума на планираните дефицити, ще доведе до нетно увеличаване на държавния дълг със 7.4% от брутния вътрешен продукт в края на 2017 година. Не с 30-40% както опитаха да ни изплашат някои политици.

Трябва ли обаче да се притесняваме?

Краткият отговор е “да”. След като пословично пестеливата партия ГЕРБ, планира три поредни години на дефицит, най-малкият от които ще е 2% от брутния вътрешен продукт, и така нарушава собствената си философия за ниски дефицити, разписана в “Закона за публичните финанси”, значи има качествено нова обстановка.

Занапред всяко правителство ще трябва да избира между това да предлага по-малко, публични услуги, или да измисля начин да ги предлага, като плаща за тях по-малко (да прави реформи). Алтернативата ще бъде да поиска от домакинствата и бизнеса да плащат по-високи данъци.

deficits_forecastВременни решения ще бъдат приватизацията на активи (защото това са постъпления с еднократен характер), и ограничаването на сивия сектор.

Това, за което трябва да се вини правителството на Бойко Борисов и финансовият му министър Владислав Горанов е, че не изговарят тази истина достатъчно шумно и публично. Всъщност в едно интервю, което ми даде преди няколко години, Владислав Горанов спомена тази дилема.

Опозицията вече спекулира дори и с най-отговорните теми, като външен дълг, и публични финанси.

Днес той избягва да коментира темата публично и затова дава повод за спекулации. Причината е, че ако накуп се поднесе информацията за дефицити и дългове, без подобаващите обяснения, всеки може да се заблуди.

Решаването на горното уравнение с всичките му възможни променливи не е въпрос на който да се даде кратък и бърз отговор. Изборът каква държава искаме и колко сме готови да платим за нея, не трябва да се прави само от една партия, защото има риск след някоя друга година друга партия да реши нещо противоположно.

Още по-лошо е, че с премълчаването на този проблем България наистина рискува след 10 години да изпита проблемите на Гърция.

Цената на дълга

Ако допуснем хипотетично че правителството се договори с група инвеститори да им продаде облигации при по-висока доходност от тази, която предлага пазарът, разликата може да се подели между управляващите и облагодетелстваните инвеститори. Цената обаче ще се плати от обществото.

А каква може да бъде тя ли? Представете си, че държавата изтегли заеми за 18 милиарда лева. Но по тях договори лихва, която е с половин процент по-висока от тази, която пазарът е готов да приеме. Ще се окаже, че държавата натоварва данъкоплатците да платят по-висока лихва, от тази, която инвеститорите сами са поискали.

И тази лихва на теория може да се подели между представители на управляващите и облагодетелстваните инвеститори. Половин процент по-висока лихва на главница от 18 милиарда лева, прави загуба за държавата от 90 милиона лева на година. И така за всяка година от изтеглянето на заема, до неговото погасяване.

Другият повод за притеснение е, че тегленето на държавен дълг е добра среда за корупционни практики. На практика правителството може да реши на кого да пласира един облигации, и на кого не.

Подобен риск не може да се изключи, след като през 2012 година тогавашният финансов министър Симеон Дянков ощети държавата с минимум 20 милиона евро. Той направи това, като пласира новия външен дълг само на чуждестранни инвеститори, които искаха по-висока доходност.

Седмица по-късно, те продадоха книжата си на български инвеститори и направиха печалба, която можеше да остане в ръцете на данъкоплатците, ако Дянков бе допуснал българските инвеститори до първичното предлагане на книжата и така бе понижил доходността на книжата.

А разликата между ощетяването на държавата от глупост и това да я ощетиш от алчност е малка. Важното е само да имаш власт и нагласа за злоупотреби, ние като общество не трябва да изключваме подобен вариант.

към цялата статия
mihov

Защо България пропусна голям икономист за управлението си

През 2010 година България се размина с възможността икономическата й политика да се направлява от специалист с международно признание. Става дума за професорът от ИНСЕАД Илиян Михов – истинско научно величие, а не за недоразумение като Симеон Дянков.
Казусът с неговото прогонване ми е особено присърце, защото повод да бъде атакуван, стана едно интервю, което взех от него през август 2009 година (пълният текст можете да прочетете тук). » Защо България пропусна голям икономист за управлението си

към цялата статия
au_ph_bnb_day_bg

Къде се провали БНБ и какво да изискваме от новото й ръководство

В този текст ще направя някои коментари за постиженията и провалите на Българска народна банка в изминалото десетилетие. Ще опитам да посоча системни слабости на централната банка, а с това и непосредствените задачи на следващото ръководство на БНБ. » Къде се провали БНБ и какво да изискваме от новото й ръководство

към цялата статия
sb

Оправдани ли са допълнителни държавни стимули за туризма?

Стимулирането на туризма продължава да се дискутира, като най-гласовито е именно хотелиерското лоби. Първият сигнал, че то може и да постигне нещо, даде ресорният министър Николина Ангелкова, която миналия уикенд обяви, че голфът ще става национален приоритет и към нея се присъедини спортният министър Красен Кралев. » Оправдани ли са допълнителни държавни стимули за туризма?

към цялата статия