Първият очевиден провал на кабинета „Борисов 2″ е налице, след като правителството предлага законови промени, които позволяват на чужди изтребители да патрулират в българското въздушно пространство. Дори и всеки наряд, в който участва чуждестранен изтребител, да включва и български екипаж, промените в Закона за отбраната показват провал в отбранителната политика, защото допускат въздушното ни пространство да бъде поставено в зависимост от чужди въоръжени сили за неопределен период от време и под диктата на бюджетни съображения от конюнктурен характер.
Концепцията „друг да ни пази небето, защото е наш съюзник от НАТО“ не е новост. Прилага се и от други малки държави. Но това е обрат в политиката, който ще ангажира България за години напред, който се простират отвъд мандата на сегашното правителство и най-важното – подобно решение се взима от позиция на силата, а не по принуда.
Точно поради това, отговорност и задължение на кабинета бе да подложи тази идея на широко обществено обсъждане, или поне на стратегически преглед от военните. Вместо това, правителството реши да действа на своя глава и водено от безотговорни съображения за номинални фискални показатели изложи на риск суверенитета на държавата.
По-страшното е, че фокусирани в маркетинговите си стратегии да се представят за „десни“, или за „леви“ политическите сили не смеят да предложат единствената разумна алтернатива – спешен целеви заем, с който да се закупи нова ескадрила изтребители, и те да са на разположение на Българските военно въздушни сили.
Дори и това да се случи, ще минат години, докато новите самолети бъдат готови и пилотите се приучат да ги ползват, но поне ще е крачка в правилната посока. Може би в такъв случай съюзнически патрули пак щяха да са необходими, но уязвимостта ни щеше да има ясно очертан край и щеше да е видимо, че става дума за временно действие под принудата на реалността.
Ако в бюджет 2016 не се види ясно разписан инструмент за финансиране на нова ескадрила, това ще е доказателство, че правителството предпочита да повери небето на чужди въоръжени сили за неопределен период от време, пред това да осигури ресурси за изграждането на автономен капацитет за отбрана.
Този провал е първият от поредицата провали, които ще последват, ако в мисленето на държавниците ни не еволюира до разбиране, че бюджетните дефицити сами по себе си не са проблем, а проблемът е от това какво ги обуславя.
Ако с тях държавата изгражда капацитет, реформира системи и създава благоприятна среда за частни инвестиции, дефицитът не е проблем, а инструмент за провеждане на политика. Ако дефицитът отразява неспособността на държавата да се издържа в текущия си вид, при текущата данъчна система, той е симптом за популистко и левичарско управление.
Това наблюдавахме през първия мандат на Бойко Борисов като премиер – 4 години с бюджетен дефицит и нито една реформа. Днес Борисов копира идеята на Орешарски с публични инвестиции да се компенсира липсата на частни такива, но с това само се откупува време до следващия провал. Пенсионна система, държавни предприятия, здравеопазване, вътрешна сигурност. Сами преценете дали няма риск за тези сектори. В Отбраната провалът е налице. И причината за този провал не са бюджетните дефицити, а дефицитът на държавност.
към цялата статия