В една община кметът е като президент – няма еднолична власт, но е лице на управлението. Всеки провал е провал на кмета, всеки успех се дели между него и партиите, които претендират, че техните общински съветници са свършили работата. Кметът обаче, също като президента и всеки друг човек, поставен на позиция с достъп до информация, има задължение да се противопоставя гласно на нередностите, когато ги види. И точно в това Йорданка Фандъкова не показа, да е достойна за поста си.
Това е първата от поредица публикации, посветени на управлението на София, които ще целят да изведат системни проблеми на най-големия български град и да служат като ориентир за това кои кандидати предлагат най-адекватни решения преди местните избори през октомври.
Общината отговаря за фирмите си
Повод да се заговори за слабото управление на столицата даде изявлението на Владислав Панев, собственик на финансова компания и функционер на партия „Зелените“. Пред „Медиапул“ през седмицата Панев посочи че общите дългове на Столична община и общинските фирми гонят сумата от 2 милиарда лева. От тях 1.2 милиарда са задължения на търговските дружества, а 700 милиона дължи структурата за местно самоуправление.
Ако стратегически за общината фирми са в тежко финансово състояние, това са скрити дългове и на самата община.
Извадени само тези числа спокойно могат да събудят съмнение, че Панев опитва да стресне хората и да докара дивиденти на партията си. Дълговете на общинските фирми не са наложени спрямо капитала на тези фирми, спрямо приходите им и спрямо печалбата, която генерират, ако има такава.
Задлъжнялостта на общинските фирми трябва да буди тревога само ако са налице два фактора. Първият е тези фирми да имат стратегическо значение за София, т.е. тяхното затваряне при евентуален фалит ще блокира ключови услуги за софиянци и местния бизнес (градски транспорт, отопление и т.н.) и второ – финансовото им състояние наистина е толкова тежко, че да се нуждаят от преливане на публичен ресурс, когато никой частен кредитор не е склонен да ги подкрепи.
Ако тези две условия са изпълнени едновременно, то общинските фирми се превръщат в скрит дълг (collateral liabilities) за общината. Те не са в нейния баланс, но всеки нормален човек има предвид, че тежат на общинския бюджета, а съответно и на държавния.
Индикации за реализиране и на двете условия има. Например, дълговете на „Топлофикация“ са 810 милиона лева, или две трети от общия дълг на общинските фирми (това не се вижда от финансовия отчет на „Топлофикация“, защото последният публикуван на сайта й е за 2013 година, но съм склонен да се доверя на Владислав Панев). Пак към 2013 година дружеството има натрупана загуба от 153 милиона лева. Не на последно място „Топлофикация“ има да си взима над 80 милиона от фалиралата Корпоративна търговска банка и може само да се гадае каква част от тези пари ще се осчетоводи като загуба в близкото бъдеще.
Банката за развитие вече кредитира общински предприятия, които повечето банки отбягват.
Ако не друго, поне съмнение буди фактът, че Центърът за градска мобилност (ЦГМ) получи заем от държавната Българска банка за развитие, в размер на 81 милиона лева. Последното спокойно може да се приема като сигнал, че държавната банка е единствената, която се осмелява да кредитира дружеството. Дали заради вяра във фундамента на общинската фирма, или заради политическо решение общинското предприятие да се подпомогне. Факт е, че парите са дадени.
Тъй като общинските предприятия публикуват финансовите си отчети веднъж годишно, а не на тримесечие пълна картина не може да се направи към края на юни да речем. Косвените сигнали са, че Общинските фирми се управляват на загуба и тази загуба вече тежи не само на Столична община, но и на централното правителство.
И не би могло да бъде иначе, след като кредитор на общинските предприятия става Банката за развитие, която е подчинена на финансовия министър, вместо Общинска банка, в чийто мандат влиза кредитирането на общински дейности.
Дефицитите невинаги са нещо лошо, но укриването им вещае катастрофи
Изводите от тази тенденция са, същите както при новината за програмата за саниране и новата програма за изкупуване на общински дългове. Публичният ресурс, с който разполагат управляващите вече е на изчерпване. Приоритет за фискалният резерв в момента е да гарантира финансовата стабилност, а бюджетните дефицити започват да се финансират с дълг, част от който поема не правителството, а Банката за развитие.
Когато държавата провежда политика по доходите чрез държавни и общински фирми, цената й се вижда през тяхната задлъжнялост.
Последното не е задължително лош сигнал. Българска банка за развитие и в миналото е кредитирала стратегически за България предприятия. Важното е ако тя отпуска кредити, те да са за преструктуриране, след което общинските фирми да излизат с повишена ефективност. Иначе, следващият който е заплашен от декапитализация чрез загуби ще бъде самата банка.
Още по-опасна тенденция е, че загубите на общинските предприятия не винаги идват от ниска ефективност. Евтините билети за градския транспорт и услугите на „Топлофикация“ може да се окажат и поредния пример за провеждане на политика по доходите. Вместо да се преследва ценообразуване, покриващо разходите на фирмите, цените се определят според социалната поносимост на населението и това отваря дефицити, които се покриват с най-различни схеми.
Няма никакъв спор, че загубите на НЕК са следствие от опитите на държавата да осигури социално приемлива цена на електроенергията, но понеже този факт се премълчава загубите се трупат, вместо да се търси своевременно решение. Днес и общинските фирми се лутат между социалната си функция и безстопанствеността, а рискът се прехвърля върху правителствената банка за развитие, следователно и върху изпълнителната власт, бюджета и данъкоплатците.
към цялата статия